Момичето се грижело за съседската баба. Всички мислели, че е заради наследството, но грешали
Катя в никакъв случай не е имала татко – той изоставил майка й, когато Катя била доста дребна.
Но пък имала майка и дядо, които я отгледали. Така се случило, че майка й се разболяла от рак и умряла, когато момичето било на 10 години. Катя останала при дядо си – той й бил последната и най-голяма опора.
Бабата на Катя си отишла още преди майка й, тъй че тя и дядо й останали сами и се грижели един за различен.
Годините минавали, с помощта на дядо си Катя имала щастливо детство. Щом станала пълнолетна, тя си намерила добра работа и се грижела за дядо си. Напоследък той бил станал прекомерно слаб и можел единствено да лежи в леглото. Катя с тъга схванала, че скоро ще пристигна и неговото време.
– Кате, имам една молба към теб – споделил един ден дядо й.
– Каква?
– Знаеш ли, баба ти имаше доста добра другарка. Двете бяха като сестри. Докато баба ти беше жива, тя непрекъснато я посещаваше и й помагаше в къщата. Когато тя умря, започнах аз да вървя при Светлана. Скъпа, не я оставяй сама. Аз скоро ще си отида, обещай ми, че ще се грижиш за нея.
– Обещавам – отвърнала Катя, която нямало по какъв начин да не извърши заръката на дядо си.
Още на идващия ден дядо й умрял. Катя останала сама.
Тя спазила обещанието си – почнала да върви при вуйна Светлана, да й оказва помощ в семейството, да готви.
Странното е, че дамата имала родственици, само че никой не се грижел за нея и не се интересувал по какъв начин е.
Три години по-късно обаче, когато дамата умряла, роднините и сестра й незабавно се появили.
В деня на погребението всички родственици търсели нещо в жилището. Ясно било, че са пари. Катя взела единствено една картина, която Светлана й била подарила (на картината били тя и баба й) и си тръгнала.
На идващия ден в дома й пристигнала сестрата на покойницаъа.
– Катя, би трябвало да поговорим.
– Какво се се случило?
– Леля ти Светлана е написала наследство и е оставила всичко на теб. Но разбираш ли, тов ае доста незаслужено. Ти не си й никаква. А ние сме нейните родственици. Да, не се грижих за нея приживе, само че това е тъй като имах доста проблеми в живота си. Върни ни наследството и в символ на признателност ще ти се отплатя с нещо.
– Добре. Ще ви върна всичко.
Върнала ли Катя завещаното на роднините? Не, тя дарила всичко за потребностите на дома за деца в града.
