Васил Попов за „Караеврен“: Зад всяко чудовище се крие човешка история
„ Още не мога да допускам, че всички тези хора бяха на премиерата на „ Караеврен “, сподели Васил Попов след представянето на четвъртата книга от поредицата „ Мамник “.
„ От през днешния ден „ Караеврен “ към този момент е налична в аудиоформат в Storytel. „ Караеврен “ идва след „ Мамник “, „ Лехуса “ и „ Аждер “,
Книгата беше показана ден по-рано в Националния музей „ Земята и хората “ в София. На премиерата публиката се срещна с Васил Попов, с артиста Владимир Пенев - гласа на поредицата, както и с Ани Клисарска от Storytel България, която е част от плана през цялото време.
Пред „ Булевард България “ Васил Попов описа, че в „ Караеврен “ идва огромната развръзка на цялата змейска сага.
Заглавието е остарялото име на действително съществуващото село Близнак в Странджа и произлиза от турски. На премиерата създателят описа, че то носи повече от едно значение.
В Странджа остарялата турска дума „ еврен “ е непокътната със смисъла на „ дракон “, откъдето идва и „ черен дракон “. В актуалния турски обаче тя се употребява и като „ галактика “, което отваря още едно пояснение на заглавието, „ черна галактика “.
„ Мога единствено да издам на хората, че условно е разграничена на две елементи. Първата половина от книгата се занимава най-вече с предишното на един от основните персонажи, Бранимир - той е единственият свидетел, т.е. килърът на чудовища, и с Балканските войни, и с тракийските бежанци. А пък втората половина от книгата стартира там, където приключи „ Аждер “, споделя Васил Попов.
„ Караеврен “ е финалът на змейската сага, почнала още с „ Лехуса “. Книгата ще даде отговори на въпроси от предходните елементи, в това число за произхода на лехусите, само че ще разшири света на „ Мамник “ и с нови създания.
„ Това е финалът на змейската история, само че отново съм си оставил малка врата за нататък “, споделя Васил Попов.
Ако има пета част от поредицата, тя към този момент няма да бъде съсредоточена към змейовете.
„ С всяка последваща книга предизвикването става по-голямо, тъй като светът на поредицата се разпростира и става все по-фантастичен “, споделя Васил Попов. „ Героите срещат от ден на ден чудовища и от ден на ден легенди. В „ Мамник “ имаше повече тайнственост. Там героите се сблъскваха със свръхестественото и още се чудеха по какъв начин да реагират. Тук към този момент са видели какво ли не и стартират да го одобряват. “
Затова и възможните нови истории евентуално ще имат потребност от нови герои.
Авторът също слуша „ Караеврен “ в Storytel за първи път дружно с публиката. „ Станах в 5 часа сутринта след премиерата, с цел да чувам и аз, тъй като просто не можеше да се спи от неспокойствие “, споделя той.
Васил Попов споделя, че най-добре написа вечер. Не поради сантименталната визия за нощното писане, а тъй като тогава светът утихва.
„ Някъде към 10 часа нататък ми е най-добре. Разбира се, пиша и денем, тъй като няма по какъв начин, само че на мен ми се отдава вечер “, споделя той.
Не обича да написа на красиви места, макар че доста обича да пътува.
„ Когато отида на красиво място в планината, желая да съм на открито, не желая да съм пред преносимия компютър и мъчно се съсредоточвам. Затова лятото към този момент съм си споделил, че няма въобще да се мъча да пиша, тъй като лятото не ми се получава. Когато времето стане гадно, не ми се излиза на открито, вали дъжд, тогава за мен е идеално за писане “, споделя Васил Попов.
Светът на „ Мамник “ смесва фолклор, митология, история, археология, обществени тематики и жанрова литература. Васил Попов споделя, че задачата му в никакъв случай не е била да споделя просто истории за чудовища, а да покаже аргументите, които водят до появяването им.
„ За всяко страшилище в действителност се крие човешка история “, споделя той.
Според Васил Попов една от аргументите поредицата да стигне до толкоз разнообразни хора е точно смесването на жанрове. Вероятно по тази причина и читателите в разнообразни възрасти откриват нещо близо до себе си в тях.
„ Когато започвах да пиша тези книги, си мислех, че ще са по-ориентирани към по-млади хора. На премиерата видях хора на всевъзможни възрасти, от деца до доста възрастни. Един от най-възрастните ми читатели беше в Панагюрище, един дядо на 94 години. Не имах вяра, че 94-годишен човек би протегнал ръка към подобен вид книги с чудовища, с фолклор, само че може би точно поради тази комбинация от жанрове всеки открива нещо за себе си “, споделя Васил Попов.
Поредицата към този момент има и своя общественост от почитатели, които основават 3D фигурки, костюми, грим, книгоразделители, рисунки, торти и други предмети, въодушевени от света на „ Мамник “.
„ За мен е ужасно готино да виждам, че тези създания оживяват “, споделя Васил Попов.
Това за него е едно от най-ценните неща - когато една история продължава да живее през въображението на хората, които са я чули или прочели.
„ Винаги съм си мечтал да сътворявам нещо, което по-късно въодушевява хората да продължат нататък и самите те да основат нещо свое. Както аз като дете съм гледал филми, чел съм книги и съм си мечтал, по този начин желая хората да мечтаят повече “, споделя Васил Попов.
Васил Попов приказва и за срещите си с читатели из България. Според него писателите не би трябвало да остават единствено в София, тъй като в по-малките обитаеми места литературните събития постоянно се претърпяват като същински празник.
„ Ако писателите не обикалят страната и не си приказват с хората, кой ще го прави? “, споделя той.
Авторът е безапелационен, че срещите в читалища не трябва да се подценяват. По думите му в доста български читалища работят хора с голяма сила, а за читателите най-важна е срещата с създателя, не дали тя се организира в библиотека, читалище, парк или друго пространство.
„ За един създател би трябвало да е приоритет просто да отиде да се срещне с читателите си и да приказва с тях, а не къде тъкмо ще се организира тази среща “, споделя Васил Попов.
След „ Караеврен “ той към този момент работи и по други планове. Един от тях е „ Мъртар “, история, основана в началото като концепция за сериал дружно с артиста Захари Бахаров.
Васил Попов споделя, че Бахаров е харесал „ Мамник “ и е желал да продуцира сходен сериал, само че с страшилище, което да бъде по-постижимо за осъществяване на екран.
„ Той ми сподели, че доста е харесал „ Мамник “ и желае да продуцира сходен сериал, само че се тормози, че няма да му стигне бюджетът за крилато, пернато творение. Попита ме дали не мога да измисля страшилище, което да е малко по-лесно за правене. И аз му измислих едно “, споделя Васил Попов.
Историята за „ Мартар “ към този момент е подготвена и следва да се трансформира в книга и аудиокнига.
Васил Попов приготвя и алманах с подбрани от него страшни национални песни от българския фолклор. Идеята му е преди всяка ария да има преразказ на наличието ѝ, а по-късно да стои истинският текст. Причината е, че доста от песните са на акцент.
„ Забелязах, че на хората им е забавно и желаят да знаят действително какво се пее в тези песни. Ако първо им преразкажеш наличието, а по-късно им покажеш истинския текст, става доста по-достъпно. А в случай че всяка ария бъде съпроводена с илюстрация, ще бъде още по-яко “, споделя той.
В проектите му е и „ Пермафрост 2 “, продължение на романа „ Пермафрост “, поради което тази година пътува до Антарктида. Васил Попов разказва прекарването като среща с „ друга галактика “, без интернет, с друго чувство за време, пространство и природа.
Васил Попов с проф. Христо Пимпирев и Живко Константинов на борда на НИК 421 „ Св. св. Кирил и Методий “
Владимир Пенев, който озвучава поредицата, съпоставя работата по аудиокнига със „ снимането “ на книга с глас. Според него артистът е единствената връзка сред литературния текст и слушателя, по тази причина отговорността на гласа към жанра, смисъла и историята е голяма.
Васил Попов от своя страна споделя, че триумфът на аудиоверсиите значително се дължи точно на Владимир Пенев, който е трансформирал прочита в „ цялостен театър “.
На премиерата беше оповестено, че „ Мамник “ излиза отвън България. От StorySide, най-голямото издателство в фамилията на Storytel, обявиха, че поредицата може да бъде слушана и на други езици, в това число немски, датски, британски, шведски и фински, и да се трансформира от местен в световен феномен.
„ С вселената на „ Мамник “ Васил Попов съумя да сътвори нещо извънредно рядко, българска аудиоистория, която не просто увлича, а построява целия свят, към който слушателите желаят да се връщат още веднъж и още веднъж “, сподели Лиза Василева, управител на Storytel за България.
Източник: boulevardbulgaria.bg
КОМЕНТАРИ




