Ако напуснем в средата на годината, какво се случва с отпуска ни до края на годината?
Съгласно член 224, алинея 1 от Кодекса на труда (КТ), при преустановяване на трудовото правно отношение служащият или служителят има право на парично обезщетение за неизползвания заплатен годишен отпуск, правото за който не е погасено по отминалост. Обезщетението се пресмята по реда на член 177 КТ към деня на прекратяването на трудовото правно отношение (чл. 224, алинея 2). Платеният отпуск за образование на учащи се и на докторанти без отделяне от производството и за приемен изпит в образователно заведение, когато не бъде използуван, не се обезщетява парично (чл. 224, алинея 3 КТ).
Важно е да се посочи, че обезщетение за необработен заплатен годишен отпуск се дължи от работодателя единствено при преустановяване на трудовото правно отношение на служащия или служителя. Съветите са на доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово право и основател на платформата mywork.bg. В наредбата на член 178 КТ е открита възбрана за компенсиране на платения годишен отпуск с парични компенсации, с изключение на при преустановяване на трудовото правно отношение. Това значи, че не съществува и правно съображение за прекачване на неизползвания заплатен годишен отпуск от един шеф на различен.
Съгласно наредбата на член 42, алинея 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) обезщетение за необработен заплатен годишен отпуск по член 224 КТ се изплаща и в случаите, когато към датата на преустановяване на трудовото правно отношение служащият и служителят нямат добито право на отпуск. Работникът и служителят имат право на парично обезщетение за необработен заплатен годишен отпуск, когато са придобили най-малко 1 цялостен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се смята за цялостен, в случай че служащият и служителят са прослужили минимум половината от работните дни на месеца (чл. 42, алинея 3 НРВПО). Размерът на компенсацията за необработен заплатен годишен отпуск по член 224, алинея 1 от КТ се дефинира съразмерно на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правно отношение (чл. 42, алинея 3 НРВПО).
Парично обезщетение се дължи за заплатен отпуск, който не е употребен и не се е погасил по отминалост.
В член 176а, алинея 1 КТ е регламентирано, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е употребен до приключване на две години от края на годината, за която се поставя, без значение от аргументите за това, правото на използването му се погасява по отминалост. Когато платеният годишен отпуск е отсрочен при изискванията и по реда на член 176, алинея 1, правото на служащия или служителя на използването му се погасява по отминалост след приключване на две години от края на годината, в която е отпаднала повода за неползването му (чл. 176а, алинея 2 КТ).
Обезщетението по член 224, алинея 1 КТ се изплаща без значение от типа на основанието за преустановяване на трудовия контракт. В случай че са налице предпоставките за неговата изискуемост от работодателя, няма значение дали трудовият контракт е преустановен по взаимно единодушие на страните, или е налице дисциплинарно уволняване и др.
Важно е да се посочи, че обезщетение за необработен заплатен годишен отпуск се дължи от работодателя единствено при преустановяване на трудовото правно отношение на служащия или служителя. Съветите са на доктор Тодор Капитанов, специалист по трудово право и основател на платформата mywork.bg. В наредбата на член 178 КТ е открита възбрана за компенсиране на платения годишен отпуск с парични компенсации, с изключение на при преустановяване на трудовото правно отношение. Това значи, че не съществува и правно съображение за прекачване на неизползвания заплатен годишен отпуск от един шеф на различен.
Съгласно наредбата на член 42, алинея 2 от Наредбата за работното време, почивките и отпуските (НРВПО) обезщетение за необработен заплатен годишен отпуск по член 224 КТ се изплаща и в случаите, когато към датата на преустановяване на трудовото правно отношение служащият и служителят нямат добито право на отпуск. Работникът и служителят имат право на парично обезщетение за необработен заплатен годишен отпуск, когато са придобили най-малко 1 цялостен месец трудов стаж. Последният месец при трудов стаж повече от 1 месец се смята за цялостен, в случай че служащият и служителят са прослужили минимум половината от работните дни на месеца (чл. 42, алинея 3 НРВПО). Размерът на компенсацията за необработен заплатен годишен отпуск по член 224, алинея 1 от КТ се дефинира съразмерно на времето, което се признава за трудов стаж в предприятието към деня на прекратяването на трудовото правно отношение (чл. 42, алинея 3 НРВПО).
Парично обезщетение се дължи за заплатен отпуск, който не е употребен и не се е погасил по отминалост.
В член 176а, алинея 1 КТ е регламентирано, че когато платеният годишен отпуск или част от него не е употребен до приключване на две години от края на годината, за която се поставя, без значение от аргументите за това, правото на използването му се погасява по отминалост. Когато платеният годишен отпуск е отсрочен при изискванията и по реда на член 176, алинея 1, правото на служащия или служителя на използването му се погасява по отминалост след приключване на две години от края на годината, в която е отпаднала повода за неползването му (чл. 176а, алинея 2 КТ).
Обезщетението по член 224, алинея 1 КТ се изплаща без значение от типа на основанието за преустановяване на трудовия контракт. В случай че са налице предпоставките за неговата изискуемост от работодателя, няма значение дали трудовият контракт е преустановен по взаимно единодушие на страните, или е налице дисциплинарно уволняване и др.
Източник: novinite.bg
КОМЕНТАРИ