Не изисквайте от учениците да знаят, а да могат, да бъдат
Като родител на петокласничка чувствам все по-силно една колебливост у себе си и у по-будните родители на нейни съученици - хем децата да имат добър триумф, тъй като оценките са значими, хем виждам какъв брой ненужно натоварено е учебното заведение с неприложими познания и непостижими условия към тях.
Как да убедя ученичката си, че е значимо да учи не за учебното заведение, а за себе си - за своята обща просвета, за своето персонално търсене на ползи и гении, за своето по-нататъшно обучение? След като системата е компроментирана всячески, липсват млади и напредничави учители и още доста, доста дефекти могат да се изредят тук. Отговор нямам, само че разбирам едно - в реда на нещата е да бъда почтена с детето и със себе си даже в объркването си.
Образованието обаче е колкото консервативна система, толкоз и директно нагаждаща се към действителността. При нас по-консервативна и мудна, само че кой е споделил, че единствено с нея би трябвало да се задоволяваме? На запад от България освен висшето, само че и гимназиалното обучение преглежда ученика не като лист с оценки по университетски науки, a като комплекс от темперамент, гении, умения, познания, от неговите извънкласни действия и занимания. Все повече се увещавам, че това е задачата, към която би трябвало да се стремя, като бутам детето си по трънливия път на българското обучение. Не тъй като желая да я пратя в чужбина, а тъй като считам това отношение за положително и се надявам един ден в България да се схване.
“Какво значи да искаш от детето си не да знае, а да може? И " моженето " не е ли директно разследване на " знаенето "? ”
По натурален метод децата, неумишлено, с помощ на паметта си, която отсява потребното от непотребното, пренебрегват ненужните познания - което елементарно се вижда от неприятните оценки на външните оценения. Но това оценяване е по този начин направено, в услуга на нефункционалния образователен проект, несъмнено, че не регистрира приложението на техните познания. Кръгът се затваря - правят оценка се ненужни познания, които децата не запомнят тъкмо тъй като са ненужни.
Като резултат учебното заведение става скучно, стресиращо. Децата бягат, имат неприятни оценки, демонстрират експанзия против учителите, върху които, като равноправна страна от взаимовръзката - дете, учебно заведение (учител, среда, образователен проект, образователно съдъражние), семейство, страна, всичко рефлектира. Истината е, и доста родители ще потвърдят, че след началния курс всичко като че ли се проваля. Навици за учене, тежко образователно наличие, непрекъснати промени, все нови и нови учебници, технологии, пубертет - прогимназията е точката на изкривяване.
За времето, през което аз имам петокласничка пробвам да направя следното:
Искам да схваща, че математиката е красива, потребна, смислена просвета, която се ползва във всички области, в това число в изкуството, архитектурата - области, които я влекат. Искам да схваща, не да е бърза. Искам да си прави инспекция, тъй като това е потребен табиет за живота. Искам тя знае, че математиката е за това - да счита парите си, да не я мамят в магазина, да счита по какъв начин разделяме суми за подаръците. После ще разбере, че логиката й идва от философията и ще види какъв брой красива е огромната картинка.
Искам да знае, че българския език просто би трябвало да се знае, че той има своя логичност и разпоредбите не са толкоз сложни, в случай че се мисли върху тях. Защото един ден си личи кой е образован и кой не. Че този, който чете книги, постоянно е друг от другите, а има ли книга, никга не може да е самотна. Искам да знае, че грамотното CV постоянно ще завоюва значимия за нея, не необразования, шеф. Неграмотният не е значим. Отношението към езиковите правила се образува към майчиния, само че важи и за всеки непознат език.
Не желая да " пее " урока, а да може да демонстрира на картата. Да ми покаже с две канчета по какъв начин се мери размер на вода. Да знае, че археологията е просвета за материалните остатъци от човешката активност през другите столетия за своята обща просвета, а не поради контролното. Искам да знае най-малко 10 дати в нашата история, тъй като сме ходили тук-там, свързани с тях.
Знам, че не я притеглят някои предмети и не я насилваме, само че това не значи, че тези науки не са забавни и значими. Искам да остане отворена към физиката, въпреки че не я влече. Като не може да пее, това не значи, че не би трябвало да има музикална просвета. Не й се карам за оценки, тъй като желая да споделя компликациите си, свързани с тях. Осъзнавам, че оценките са значими, само че знам, че учителите може да са субективни, че може да е била разсеяна. Знам, тъй като аз постоянно съм и субективна, и разсеяна и не мога да изисквам непостижимото за никое човешко създание - съвършенството. Защото никой не е подготвен да заплати цената на напъните да се реализира, нали?
“Толкова за ученето и знанието. Но какво значи " можене "? ”
Децата би трябвало да се учат по какъв начин да ползват знанията си. Ако едно познание е неприложимо в живота на детето, то го слага настрани. Целта е точно тази - по какъв начин знанието се впряга в всекидневието и бита, в опита му. Едно дете знае теоретично по какъв начин се образува мъглата, само че в случай че не може да изясни в случайна мъглива заран на път към учебно заведение - каква е изгодата от този урок? Това са знанията, на които държим.
Децата са любопитни - в случай че учебното заведение лимитира любознанието по метода: " това ще го учите в 9 клас ", или " не ти би трябвало да знаеш това в този момент ", едно дете не би трябвало да стопира до тук. Учениците би трябвало да могат да търсят познания. Те разполагат с технологиите, би трябвало да знаят по какъв начин да употребяват интернет, да отсяват информацията, да мислят сериозно. Нямам срещу да огледа в Уикипедия на този стадий, само че постоянно я карам да търси още другаде и да съпоставя.
Децата би трябвало да се усещат свободни да показват мислите си. Ако в учебно заведение няма подобаваща среда, ние би трябвало да компенсираме - слушаме, разсъждаваме дружно, вършим информации, заключения. За учениците знанието и ученето не трябва да се изчерпват с учебното заведение, каквото е то през днешния ден всеобщо у нас.. В положението си, в което е през днешния ден, то е безпомощно да удовлетвори тяхната софтуерна просветеност. Единични учители има, да, изключения, които излизат от комфортните схеми и дават независимост на децата, одобряват ги като равноправни събеседници, само че те остават такива - изключения.
Децата би трябвало да търсят още способи да се показват, да учат, да бъдат потребни. Кръжоци, извънкласни занимания, щедрост, доброволчество, базари, изложби и изложения. Нека вървят, дано се изявяват както им харесва, а не както ние считаме за добре. Ние сме посетители в тяхното време - не трябва да забравяме, че те ще участват в свят, който не ни принадлежи. Нека се изявяват, а ние просто да ги продкрепяме и пазим с горделивост техните документи за присъединяване, дипломи и свидетелства. Не се знае кое по кое време може да потрябва.
Децата би трябвало да усещат доверието ни. Това, че ние сме с тях. Не безрезервно, несъмнено, само че с тях. Моженето идва с подкрепящи родители, които дружно с децата си вървят по пътя към разрастване на капацитета - и техния, и своя като родители. Ние би трябвало да умеем да виждаме децата си, да търсим пояснения и схващане, а не да бързаме да упрекваме, пожелаваме и подлагаме на критика. Да мислим и ние самите сериозно за образованието ни, за учителите, за себе си.
Ние доста добре знаем, че не всеки път образованието предопределя кариерата, още повече тя пък ни прави щастливи. Не бива да сме прекомерно сурови с тях за оценките, матурите. Това не изчерпа света им. Трябва да им внушим да мечтаят за своя персонален вероятен свят и да стигат сами до него. Не с нашето учебно заведение се изчерпва знанието, не с нашия град се изчерпва страната и не с България се изчерпва светът. Моженето става със познания, само че практични, ориентирани, събирани с любознание.
Голямата цел на учебното заведение не са университетските познания във всички области, не, в тези времена не са тези. Те би трябвало да приготвят децата за живота, тъй като децата избират преди нас живота си, а ние би трябвало да ги научим на:
Креативност
Работа в екип
Изразяване и отбраняване на позиция
и просветеност
Емпатия и състрадание
Лидерство без агресия
Как да убедя ученичката си, че е значимо да учи не за учебното заведение, а за себе си - за своята обща просвета, за своето персонално търсене на ползи и гении, за своето по-нататъшно обучение? След като системата е компроментирана всячески, липсват млади и напредничави учители и още доста, доста дефекти могат да се изредят тук. Отговор нямам, само че разбирам едно - в реда на нещата е да бъда почтена с детето и със себе си даже в объркването си.
Образованието обаче е колкото консервативна система, толкоз и директно нагаждаща се към действителността. При нас по-консервативна и мудна, само че кой е споделил, че единствено с нея би трябвало да се задоволяваме? На запад от България освен висшето, само че и гимназиалното обучение преглежда ученика не като лист с оценки по университетски науки, a като комплекс от темперамент, гении, умения, познания, от неговите извънкласни действия и занимания. Все повече се увещавам, че това е задачата, към която би трябвало да се стремя, като бутам детето си по трънливия път на българското обучение. Не тъй като желая да я пратя в чужбина, а тъй като считам това отношение за положително и се надявам един ден в България да се схване.
“Какво значи да искаш от детето си не да знае, а да може? И " моженето " не е ли директно разследване на " знаенето "? ”
По натурален метод децата, неумишлено, с помощ на паметта си, която отсява потребното от непотребното, пренебрегват ненужните познания - което елементарно се вижда от неприятните оценки на външните оценения. Но това оценяване е по този начин направено, в услуга на нефункционалния образователен проект, несъмнено, че не регистрира приложението на техните познания. Кръгът се затваря - правят оценка се ненужни познания, които децата не запомнят тъкмо тъй като са ненужни.
Като резултат учебното заведение става скучно, стресиращо. Децата бягат, имат неприятни оценки, демонстрират експанзия против учителите, върху които, като равноправна страна от взаимовръзката - дете, учебно заведение (учител, среда, образователен проект, образователно съдъражние), семейство, страна, всичко рефлектира. Истината е, и доста родители ще потвърдят, че след началния курс всичко като че ли се проваля. Навици за учене, тежко образователно наличие, непрекъснати промени, все нови и нови учебници, технологии, пубертет - прогимназията е точката на изкривяване.
За времето, през което аз имам петокласничка пробвам да направя следното:
Искам да схваща, че математиката е красива, потребна, смислена просвета, която се ползва във всички области, в това число в изкуството, архитектурата - области, които я влекат. Искам да схваща, не да е бърза. Искам да си прави инспекция, тъй като това е потребен табиет за живота. Искам тя знае, че математиката е за това - да счита парите си, да не я мамят в магазина, да счита по какъв начин разделяме суми за подаръците. После ще разбере, че логиката й идва от философията и ще види какъв брой красива е огромната картинка. Искам да знае, че българския език просто би трябвало да се знае, че той има своя логичност и разпоредбите не са толкоз сложни, в случай че се мисли върху тях. Защото един ден си личи кой е образован и кой не. Че този, който чете книги, постоянно е друг от другите, а има ли книга, никга не може да е самотна. Искам да знае, че грамотното CV постоянно ще завоюва значимия за нея, не необразования, шеф. Неграмотният не е значим. Отношението към езиковите правила се образува към майчиния, само че важи и за всеки непознат език. Не желая да " пее " урока, а да може да демонстрира на картата. Да ми покаже с две канчета по какъв начин се мери размер на вода. Да знае, че археологията е просвета за материалните остатъци от човешката активност през другите столетия за своята обща просвета, а не поради контролното. Искам да знае най-малко 10 дати в нашата история, тъй като сме ходили тук-там, свързани с тях. Знам, че не я притеглят някои предмети и не я насилваме, само че това не значи, че тези науки не са забавни и значими. Искам да остане отворена към физиката, въпреки че не я влече. Като не може да пее, това не значи, че не би трябвало да има музикална просвета. Не й се карам за оценки, тъй като желая да споделя компликациите си, свързани с тях. Осъзнавам, че оценките са значими, само че знам, че учителите може да са субективни, че може да е била разсеяна. Знам, тъй като аз постоянно съм и субективна, и разсеяна и не мога да изисквам непостижимото за никое човешко създание - съвършенството. Защото никой не е подготвен да заплати цената на напъните да се реализира, нали? “Толкова за ученето и знанието. Но какво значи " можене "? ”
Децата би трябвало да се учат по какъв начин да ползват знанията си. Ако едно познание е неприложимо в живота на детето, то го слага настрани. Целта е точно тази - по какъв начин знанието се впряга в всекидневието и бита, в опита му. Едно дете знае теоретично по какъв начин се образува мъглата, само че в случай че не може да изясни в случайна мъглива заран на път към учебно заведение - каква е изгодата от този урок? Това са знанията, на които държим. Децата са любопитни - в случай че учебното заведение лимитира любознанието по метода: " това ще го учите в 9 клас ", или " не ти би трябвало да знаеш това в този момент ", едно дете не би трябвало да стопира до тук. Учениците би трябвало да могат да търсят познания. Те разполагат с технологиите, би трябвало да знаят по какъв начин да употребяват интернет, да отсяват информацията, да мислят сериозно. Нямам срещу да огледа в Уикипедия на този стадий, само че постоянно я карам да търси още другаде и да съпоставя. Децата би трябвало да се усещат свободни да показват мислите си. Ако в учебно заведение няма подобаваща среда, ние би трябвало да компенсираме - слушаме, разсъждаваме дружно, вършим информации, заключения. За учениците знанието и ученето не трябва да се изчерпват с учебното заведение, каквото е то през днешния ден всеобщо у нас.. В положението си, в което е през днешния ден, то е безпомощно да удовлетвори тяхната софтуерна просветеност. Единични учители има, да, изключения, които излизат от комфортните схеми и дават независимост на децата, одобряват ги като равноправни събеседници, само че те остават такива - изключения. Децата би трябвало да търсят още способи да се показват, да учат, да бъдат потребни. Кръжоци, извънкласни занимания, щедрост, доброволчество, базари, изложби и изложения. Нека вървят, дано се изявяват както им харесва, а не както ние считаме за добре. Ние сме посетители в тяхното време - не трябва да забравяме, че те ще участват в свят, който не ни принадлежи. Нека се изявяват, а ние просто да ги продкрепяме и пазим с горделивост техните документи за присъединяване, дипломи и свидетелства. Не се знае кое по кое време може да потрябва. Децата би трябвало да усещат доверието ни. Това, че ние сме с тях. Не безрезервно, несъмнено, само че с тях. Моженето идва с подкрепящи родители, които дружно с децата си вървят по пътя към разрастване на капацитета - и техния, и своя като родители. Ние би трябвало да умеем да виждаме децата си, да търсим пояснения и схващане, а не да бързаме да упрекваме, пожелаваме и подлагаме на критика. Да мислим и ние самите сериозно за образованието ни, за учителите, за себе си. Ние доста добре знаем, че не всеки път образованието предопределя кариерата, още повече тя пък ни прави щастливи. Не бива да сме прекомерно сурови с тях за оценките, матурите. Това не изчерпа света им. Трябва да им внушим да мечтаят за своя персонален вероятен свят и да стигат сами до него. Не с нашето учебно заведение се изчерпва знанието, не с нашия град се изчерпва страната и не с България се изчерпва светът. Моженето става със познания, само че практични, ориентирани, събирани с любознание.
Голямата цел на учебното заведение не са университетските познания във всички области, не, в тези времена не са тези. Те би трябвало да приготвят децата за живота, тъй като децата избират преди нас живота си, а ние би трябвало да ги научим на:
Креативност Работа в екип Изразяване и отбраняване на позиция и просветеност Емпатия и състрадание Лидерство без агресия Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ