Доц. Коларова: Радев наду гайдите за ЧНГ, но не се престраши да направи това
"Като оставим настрани гайдите и състраданието към бедните и угнетените българи, двете огромни тематики в новогодишното послание на президента Румен Радев са водачеството и смяната ", по този начин разяснява новогодишната тирада на президента социоложката Румяна Коларова.
Ето какво написа още тя на профила си във Facebook:
"Започвам с водачеството, тъй като да бъдеш водач е особената роля освен на българския, само че и на всички президенти в актуалните демокрации.
Държавният глава, изключително в случаите, когато не е зает с всекидневието на изпълнителната власт, има отговорността със своите дейности да постанова и отстоява стратегическите цели и цели на страната, което е и същността на всяко политическо водачество. Четиримата български президенти преди Радев сполучливо са изпълнявали тази съществена роля на институцията.
Само да напомним, че Желю Желев освен направи първите радикални законодателни промени (като да вземем за пример анулация на жителството), първите значими външнополитически стъпки (като да вземем за пример признание на Македония), само че в действителност бе и визионер, когато ставаше дума за качеството на конституцията от 1991 година и пръв означи, че тя има основни недостатъци.
Петър Стоянов е президентът, който отстояваше европейският цивилизационен избор на България със съответни дейности във всички сериозни обстановки и на всички външнополитически конгреси.
Георги Първанов още преди да стане президент стратегически преориентира Българска социалистическа партия към НАТО и отстояваше този избор по време и на двата си мандата. Той също по този начин форматира лявоцентристкия блок сред Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, който и досега стабилизира българската партийна система.
Росен Плевнелиев доста по-прагматично виждаше ролята на президента като пълководец. Той беше насочен към разработване на тактики и проекти за деяние с небосвод 40 години напред. "България 2020 ", "България 2030 ", "България 2050 " бяха стратегическите документи, по които той и неговата администрация работеха по време на целия му мандат.
До този миг политиката на Румен Радев беше реактивна и отрицателна. Основните му изказвания бяха просто реакция на решения и дейности на държавното управление и парламентарното болшинство, а техният възторг беше просто да подлага на критика и отхвърля всичко, което ръководещите вършат.
Най-неочаквано на петата година от мандата си Румен Радев осъзнава лидерската функционалност на институцията. Вероятно поговорката "По-добре късно, в сравнение с в никакъв случай " може да ни утеши, само че към този момент не виждаме някакви действителни дейности на президента, а просто новогодишно благопожелание да има водачество в България без явен получател или политически ангажимент.
От новогодишното послание на президента Радев оставаме с усещането, че слушаме наблюдаващ, а не овластен политик, тъй като той приказва за водачество, само че не показва какво чака да бъде направено - с други думи той не поема персонален ангажимент да бъде водач.
Втората огромна тематика в новогодишното слово на Радев е смяната. Това е най-баналната и клиширана дума и през последните 32 години. „ Промяна “ и „ дълбока промяна “ са двете най-безсмислени политически заявления в българската политика.
Те са извънредно нездравословни, тъй като по формулировка политика се прави единствено с тези решения на овластените, посредством които се трансформира статуквото. Т.е. като обещаеш „ смяна “ ти казваш просто и единствено, че искаш да си политик.
Но като си споделил „ а “ би трябвало да кажеш и „ б “. Трябва да кажеш освен какво искаш да промениш, само че и по какъв начин. Ние всички от 30 години знаем какво би трябвало да бъде променено в България. И с цел да ни впечатли един политик би трябвало да ни каже по какъв начин това да стане. А в новогодишната тирада на президента няма и дума по този въпрос.
В този смисъл да пожелаеш смяна и да приказваш за промяна през 2021 година без да кажеш по какъв начин би го направил е политическо празнодумие.
Не единствено персоналният ангажимент на президента Радев ми липсва, тъй като той би трябвало да бъде водачът, а не да прави баналната констатация, че е нужно водачество.
Също по този начин президентът би трябвало да уточни най-малко няколко съответни политически ограничения и дейности, които съгласно него могат да провокират смяна на статуквото. Да не приказваме, че „ едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш “. "
Ето какво написа още тя на профила си във Facebook:
"Започвам с водачеството, тъй като да бъдеш водач е особената роля освен на българския, само че и на всички президенти в актуалните демокрации.
Държавният глава, изключително в случаите, когато не е зает с всекидневието на изпълнителната власт, има отговорността със своите дейности да постанова и отстоява стратегическите цели и цели на страната, което е и същността на всяко политическо водачество. Четиримата български президенти преди Радев сполучливо са изпълнявали тази съществена роля на институцията.
Само да напомним, че Желю Желев освен направи първите радикални законодателни промени (като да вземем за пример анулация на жителството), първите значими външнополитически стъпки (като да вземем за пример признание на Македония), само че в действителност бе и визионер, когато ставаше дума за качеството на конституцията от 1991 година и пръв означи, че тя има основни недостатъци.
Петър Стоянов е президентът, който отстояваше европейският цивилизационен избор на България със съответни дейности във всички сериозни обстановки и на всички външнополитически конгреси.
Георги Първанов още преди да стане президент стратегически преориентира Българска социалистическа партия към НАТО и отстояваше този избор по време и на двата си мандата. Той също по този начин форматира лявоцентристкия блок сред Българска социалистическа партия и Движение за права и свободи, който и досега стабилизира българската партийна система.
Росен Плевнелиев доста по-прагматично виждаше ролята на президента като пълководец. Той беше насочен към разработване на тактики и проекти за деяние с небосвод 40 години напред. "България 2020 ", "България 2030 ", "България 2050 " бяха стратегическите документи, по които той и неговата администрация работеха по време на целия му мандат.
До този миг политиката на Румен Радев беше реактивна и отрицателна. Основните му изказвания бяха просто реакция на решения и дейности на държавното управление и парламентарното болшинство, а техният възторг беше просто да подлага на критика и отхвърля всичко, което ръководещите вършат.
Най-неочаквано на петата година от мандата си Румен Радев осъзнава лидерската функционалност на институцията. Вероятно поговорката "По-добре късно, в сравнение с в никакъв случай " може да ни утеши, само че към този момент не виждаме някакви действителни дейности на президента, а просто новогодишно благопожелание да има водачество в България без явен получател или политически ангажимент.
От новогодишното послание на президента Радев оставаме с усещането, че слушаме наблюдаващ, а не овластен политик, тъй като той приказва за водачество, само че не показва какво чака да бъде направено - с други думи той не поема персонален ангажимент да бъде водач.
Втората огромна тематика в новогодишното слово на Радев е смяната. Това е най-баналната и клиширана дума и през последните 32 години. „ Промяна “ и „ дълбока промяна “ са двете най-безсмислени политически заявления в българската политика.
Те са извънредно нездравословни, тъй като по формулировка политика се прави единствено с тези решения на овластените, посредством които се трансформира статуквото. Т.е. като обещаеш „ смяна “ ти казваш просто и единствено, че искаш да си политик.
Но като си споделил „ а “ би трябвало да кажеш и „ б “. Трябва да кажеш освен какво искаш да промениш, само че и по какъв начин. Ние всички от 30 години знаем какво би трябвало да бъде променено в България. И с цел да ни впечатли един политик би трябвало да ни каже по какъв начин това да стане. А в новогодишната тирада на президента няма и дума по този въпрос.
В този смисъл да пожелаеш смяна и да приказваш за промяна през 2021 година без да кажеш по какъв начин би го направил е политическо празнодумие.
Не единствено персоналният ангажимент на президента Радев ми липсва, тъй като той би трябвало да бъде водачът, а не да прави баналната констатация, че е нужно водачество.
Също по този начин президентът би трябвало да уточни най-малко няколко съответни политически ограничения и дейности, които съгласно него могат да провокират смяна на статуквото. Да не приказваме, че „ едно е да искаш, друго е да можеш, а трето и четвърто е да го направиш “. "
Източник: blitz.bg
КОМЕНТАРИ