Промени при санирането на сградите
Като част от „ Зелената договорка “ Европейската комисия предложи нови наложителни минимални енергийни стандарти за към този момент издигнатите здания в Съюза. Целите са две – да се понижат нездравословните за климата излъчвания от 2050 година и да се основат нови работни места, ангажирани с реновирането на постройките.
Близо 11% от постройките в Европейския съюз се санират годишно, само че за жалост в множеството случаи това не усъвършенства енергийната им успеваемост. Само 1% от тях са същински енергийно актуализирани. Поради и това от Брюксел се пробват въвеждането на наложителен енергиен стандарт за постройките.
„ Това е стандарт, който би трябвало да важи при прилаганото на ограниченията за енергийна успеваемост оттук насетне, за постройките, които занапред ще се санират. Ако прогнозната стойност на средствата, които ще отделим идващите години за енергийна ефектност, надвишават 4.5 милиарда лева от другите източници, държим тези средства да бъдат изразходвани по най-ефективния метод, т.е. от по този начин направената инвестиция да има оптималната изгода години напред “, сподели вицепремиерът Томислав Дончев, представен от Българска национална телевизия.
Новата политика на Европейски Съюз за реновирането на постройките надгражда досегашното разбиране за саниране. Става дума за енергийно самостоятелни здания, посредством монтирането на фотоволтаични съоръжения. Целта е оптимално минимизиране на разноските за отопление и изстудяване, посредством потреблението на възобновима сила.
По-високи ще са и условията към качеството на материали, които се влагат в самото саниране. Целта е колкото се може повече здания да са с ефикасен клас „ А “. „ Това са здания с доста по-голяма енергийна успеваемост и енергоикономичност по отношение на клас „ В “ и клас „ С “. Бих споделил, че в България няма проблеми да се реализира този клас “ споделя проф. Димитър Назърски от УАСГ. От университета са създали справочник по какъв начин да се прави санирането у нас, тъй че да дава отговор на най-високите европейски стандарти. Те ще бъдат заложени от Министерство на регионалното развитие в бъдещата стратегия за реновиране на сградния фонд.
Целта на новия европейски стандарт е също по този начин да се дефинира какво тъкмо стои зад понятията „ реновиране “, саниране “ и „ енергийно възобновяване “. „ По-високите стандарти, които би трябвало да се покриват, касаят освен фасадната изолираност, нова изолираност на покривите, нови дограми, само че и използването на други механически решения, изключително за по-големите здания. Това включва термопомпи, разполагане на фотоволтаични колектори, слънчеви панели на покрива на постройката. Покривите на постройките, изключително на огромните многофамилни, индустриални и търговски площи, са голям запас, който би било редно да бъде усвоен “, добавя Дончев.
Близо 11% от постройките в Европейския съюз се санират годишно, само че за жалост в множеството случаи това не усъвършенства енергийната им успеваемост. Само 1% от тях са същински енергийно актуализирани. Поради и това от Брюксел се пробват въвеждането на наложителен енергиен стандарт за постройките.
„ Това е стандарт, който би трябвало да важи при прилаганото на ограниченията за енергийна успеваемост оттук насетне, за постройките, които занапред ще се санират. Ако прогнозната стойност на средствата, които ще отделим идващите години за енергийна ефектност, надвишават 4.5 милиарда лева от другите източници, държим тези средства да бъдат изразходвани по най-ефективния метод, т.е. от по този начин направената инвестиция да има оптималната изгода години напред “, сподели вицепремиерът Томислав Дончев, представен от Българска национална телевизия.
Новата политика на Европейски Съюз за реновирането на постройките надгражда досегашното разбиране за саниране. Става дума за енергийно самостоятелни здания, посредством монтирането на фотоволтаични съоръжения. Целта е оптимално минимизиране на разноските за отопление и изстудяване, посредством потреблението на възобновима сила.
По-високи ще са и условията към качеството на материали, които се влагат в самото саниране. Целта е колкото се може повече здания да са с ефикасен клас „ А “. „ Това са здания с доста по-голяма енергийна успеваемост и енергоикономичност по отношение на клас „ В “ и клас „ С “. Бих споделил, че в България няма проблеми да се реализира този клас “ споделя проф. Димитър Назърски от УАСГ. От университета са създали справочник по какъв начин да се прави санирането у нас, тъй че да дава отговор на най-високите европейски стандарти. Те ще бъдат заложени от Министерство на регионалното развитие в бъдещата стратегия за реновиране на сградния фонд.
Целта на новия европейски стандарт е също по този начин да се дефинира какво тъкмо стои зад понятията „ реновиране “, саниране “ и „ енергийно възобновяване “. „ По-високите стандарти, които би трябвало да се покриват, касаят освен фасадната изолираност, нова изолираност на покривите, нови дограми, само че и използването на други механически решения, изключително за по-големите здания. Това включва термопомпи, разполагане на фотоволтаични колектори, слънчеви панели на покрива на постройката. Покривите на постройките, изключително на огромните многофамилни, индустриални и търговски площи, са голям запас, който би било редно да бъде усвоен “, добавя Дончев.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ