Историята на Карл Май, любимият автор на Хитлер
Карл Май живее доста животи. Дете от огромно семейство, той става преподавател, апаш, пандизчия и създател на бестселъри. Много от неговите читатели евентуално го знаят като въоръжен и недодялан граничар на американския Запад, който споделя истории за прекарванията си.
Писателят на авантюристичен разказ в никакъв случай не е бил в американския Запад и в никакъв случай не е общувал с каубои или с индианци. Всъщност най-близкият му допир с американската просвета, е когато участва на едно от интернационалните шоута, проведени от Бъфало Бил.
Но читателите са прекомерно завладени от приключенията му, с цел да предположат, че може би ги заблуждава. Един от тях – роден в Австрия – в детството си бяга от суровите действителности на живота посредством пътуванията на героите на Май – не различен, а Адолф Хитлер. Твърди се, че той прекарва толкоз доста време с романите на създателя, че те стартират да се отразяват на работата му в учебно заведение. И даже откакто Хитлер пораства и става водач на нацисткия режим, мирогледът му към момента се въздейства от известните герои на Май Винету и Олд Шетърхенд.
Карл Май като Олд Шетърхенд, 1896 година
Карл Май е роден в Саксония през 1842 година, пето от 14 деца на доста оскъдно семейство. По това време децата имат избор сред работа и учебно заведение и той взема решение, че желае да бъде преподавател.
Скоро обаче е изпъден за кражба на останки от свещи, за които твърди, че са за коледен подарък на сестра му. По-късно е упрекнат и в кражба на джобен часовник, за което губи лиценза си за учител. За да свърже двата края, стартира да се занимава с измами като се показва за следовател, който върви от врата до врата и ревизира за подправени пари, или като изпълнителен шеф, който поръчва хубави кожи и ще ги залага в заложни къщи под подправени имена.
Няколко от неговите романи са прочетени безчет пъти от дребния Адолф Хитлер като метод да избягат от тежестите на действителността. Това бягство в приключенията на двойката в американския Запад го въодушевяват – първо, за проучване на света към него, само че скоро и за нещо доста по-зловещо.
Винету
Учените от Третия райх означават, че основаването на полски гета от Хитлер, когато Германия нахлува в страната, отразява метода, по който индианците в историите на Май – и в действителния живот – са били принудени да живеят в резервати. Твърди се също, че Хитлер се възхищава от метода, по който белите американци са „ избиват “ локалните общности, намалявайки коренното население от милиони на няколкостотин хиляди.
След като нацистки аероплан, който придвижва бойни проекти, пада в Белгия през 1939 година, Хитлер уволнява доста офицери поради тяхната немарливост, и споделя, че в случай че бяха чели повече Май, такава грешката няма да бъде направена. Той също по този начин изпраща копия от книгите на създателя на войските, до момента в който се борят за надзор над Русия.
Предполага се също, че напънът на Хитлер за модернизиране на немския боеприпас произтича от това, че Олд Шетърхенд има еквивалента на щурмова пушка, с която се бори против „ злините “ на Запада, който употребява по-прости оръжия.
Историите на Май за Дивия Запад се коренят в расизъм и власт. Винету и другите индианци са разказани като некомпетентни и в потребност да бъдат избавени от белите. Дори Винету непринудено приема християнството преди гибелта си в последния разказ.
Двамата емблематични герои се срещат единствено с германци по време на своите пътувания и Хитлер може би приема това като „ доказателство “, че в случай че германците открият надзор над света, той ще бъде избавен. Някои от околните на Адолф настояват, че той постоянно приказва за Карл Май и какъв брой му е длъжен.
Вила Шетърхенд
В разгара на кариерата си Май е един от най-уважаваните и известни белетристи на своето време. С благосъстоянието, което натрупва от своите истории, той построява вила Шетърхенд, в която прекарва остатъка от живота си.
През 1899 година най-ранните му творби са оповестени без негово позволение и доста от тях са изкривени към еротика. Притеснен, че почитателите му ще спрат да го четат, той завежда дело за клюка. Това делото обаче дава обратен тласък, когато ранният му незаконен живот е разкрит; той бе излъгал за това, че е бил граничар през годините, когато в действителност е бил в пандиза за кражба. През 1910 година написа автобиография, с цел да се опита да почисти името си, и умира две години по-късно.
Въпреки че репутацията на Май е опетнена, историите му остават известни и през 60-те години на предишния век Винету и Олд Шетърхенд си проправят път към огромния екран.
Сега неговите произведения и биография могат да се видят на безчет фестивали в цяла Германия. Въпреки че присъстващите признават, че има проблеми с изобразяванията на Май на Запада и локалните хора и просвета, историите му стават паметна класика в цяла Германия и се задържат през поколенията.
Все отново е мъчно да се не помни резултата, който Карл Май има върху водача на най-мрачния интервал на Германия.
