Канада отмени демокрацията
Канадският министър председател Джъстин Трюдо разгласи изключително състояние в страната и отстрани някои от гражданските права на канадците: да вземем за пример правото им да дарят парите си на тези, на които желаят да дарят. С тази постъпка Трюдо затвърди репутацията си на нерешителен и двуличен политик, който извънредно срами великата си фамилия.
Преди малко повече от половин век, през октомври 1970 година, бащата на сегашния министър-председател на Канада, също министър-председател Пиер-Елиът Трюдо отстранява демокрацията в страната си, като всъщност вкарва военно състояние в спокойно време. Хората са залавяни и хвърляни в пандиза без съд и присъда и измежду тези хора има известни културни дейци, в това число Гастон Мирон, народен стихотворец на Квебек.
Всъщност всичко стартира със сепаратизма в Квебек. В продължение на 10 години франкофонската, пренаселена, бедна, земеделска провинция претърпява интервал на национално възобновление, кипящ от ненавист към англофоните, Ватикана и централното държавно управление по едно и също време.
Има сума аргументи за това. В продължение на доста години икономическата власт в провинцията принадлежи на англоезичното малцинство, което съзнателно възпира индустриалното развиване на Квебек, а католическата черква интензивно поддържа тази полуфеодална форма на живот.
Можете да говорите за претенциите на локалните дълго време, само че тази история не е за тях и не че Пиер-Елиът Трюдо е палачът на народа на Квебек. Напротив, в Канада той напряко татко на нацията - най-уважаваната персона в историята на страната, която поставя завършек на интервала на гангстерски капитализъм, построява обществена страна и прави доста за равните благоприятни условия сред британската и френската общности.
В младостта си той самичък поддържа сепаратистите в Квебек и техните стачки, а по-късно, когато минава на позициите на федералистите юнионисти, той става този, който позволява рецесията в Квебек: на последователите на независимостта е позволено да проведат референдум за обособяване от Канада, който губят с напъните на тогавашния супер известен Трюдо.
Временното унищожаване на демокрацията през 1970 година (именно краткотрайно - до декември изключителното състояние е смекчено, до април то е изцяло отменено) е една от аргументите за неговата известност. Независимо дали симпатизирате на жителите на Квебек или не, радикалният ляв Фронт за освобождението на Квебек (ФОК) е класическа терористична организация, която ограбва банки, провежда бомбени атентати и взема заложници.
Трюдо стига до крайности – изпраща войски в Квебек и прави всеобщи арестувания, вариращи от две седмици до месец – откакто бойците на ФОК отвличат Джеймс Крос, английския търговски представител в Монреал, и Пиер Лапорт, вицепремиер на държавното управление на провинцията. След две седмици търсене тялото на удушения Лапорт е намерено в багажника на автомобил.
Като цяло Трюдо в тази история не е тиранин, а воин. Сега, когато канадският министър председател Джъстин Трюдо лети за Монреал, самолетът му каца на летището, кръстено на татко му. И сигурно се убеждава, че с въвеждането на изключително състояние в страната върви по стъпките на великия си родител.
Това не е тъкмо същият режим като при баща му, по-мек е - от този момент Канада съумя да одобри нов закон за изключителни обстановки. Но просто няма нищо по-строго в законодателството, т.е. държавното управление е „ стегнало винтовете “ колкото е допустимо повече.
Причината са митингите на водачи на камиони. Забраната за прекосяване на американско-канадската граница за неимунизираните породи стачка с искане за унищожаване на всички коронавирусни ограничавания. След като Трюдо назова протестиращите маргинална група, стачката се трансформира в митинг персонално против премиера. Сега няколко хиляди души, които са минали половината страна в ескорт, блокират центъра на столицата Отава и няма да отпътуват на никое място.
„ Блокадите повреждат стопанската система ни и съставляват опасност за публичната сигурност. Не можем и няма да допуснем да продължат противозаконните и рискови дейности “, сподели министър председателят, оправдавайки въвеждането на изключително състояние.
На собствен ред финансовият министър Кристия Фрийланд вкара наложително узаконяване за всички стратегии за набиране на средства и даде обещание да блокирабез правосъден процессметките, от които парите ще бъдат превеждани на протестиращите.
Да не драматизираме: на мястото на Трюдо мнозина биха създали същото или съвсем същото. Да, това е кротичък митинг, само че е неопределен и от време на време блокира най-важните транспортни артерии на страната. В същото време половината от средствата в поддръжка на протестиращите идват от чужбина, в действителност – за събаряне на законното държавно управление.
В случая с Канада съседите, американците, работят като донори. Бившият президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който към момента е най-популярният реакционер в страната, бурно поддържа водачите на камиони, което провокира нова вълна от дарения в тяхна изгода.
Накратко, малко са местата, където водач на камион с признаци на непознат сътрудник би бил погален в брадата, само че постъпката на Трюдо има друго значимо измерение. И може единствено да се надяваме, че синът ще има такта да не отъждествява политиката си с политиката на изключителния си татко.
Защото Трюдо-старши няма избор - той в действителност се опълчва на терористите и мръсниците, когато жертва гражданските права на канадците. А Трюдо-младши има избор, настояванията на протестиращите не изглеждаха невъзможни и даже радикални. Държавите, в които равнищата на имунизация са високи, една след друга отстраняват рестриктивните мерки против КОВИД-19, като се стартира, апропо, с Англия, която публично има общ държавен глава с Канада.
Процентът на имунизация в Канада доближи 90%, само че Трюдо откри, че е по-лесно да отстрани демокрацията, в сравнение с да се поддаде на хората, които назовава „ маргинали “, а демократичните медии назовават „ фашисти “.
Но главното, което хваща окото, е лицемерното лицемерие на Трюдо. Лицемерно лицемерие, типично за американските либерали, както във вътрешната, по този начин и във външната политика (между другото партията и на двамата Трюдо е Либералната).
Стачкуващите водачи и техните симпатизанти не постоянно са благи хора, тъй като са много разнообразни. Почти всеки митинг притегля своите радикали, изроди, вандали, фашисти, градски лунатици. Да, въобще всевъзможни, като се има поради, че 3% от всяка човешка група са социопати.
Това разрешава да се построи фокус на камерата, основан на персоналните благосклонности, изобразяващ пъстрата навалица по избор - нахални червеи или в случай че желаете - борци за тъждество и правдивост.
Но във връзка с насилието и вредите върху градовете, канадската стачка не може да се съпоставя да вземем за пример с митингите на “Черните животи имат значение”. Ако някой се беше опитал да блокира даренията за ЧЖИЗ и „ антифа “ по време на грабежите и палежите, Трюдо щеше да бъде първият, който ще го назова фашист, а в Отава по няма грабежи или палежи.
Ето един външнополитически образец. Лагер за неопределен срок, набиране на средства, отряди за самозащита, лагерни кухни - всичко това се случи на доста места, да вземем за пример на Майдана в Украйна. Ако същата Кристия Фрийланд, която в този момент блокира даренията на стачкуващите като О2, беше оглавила канадското външно министерство през 2014 година, тя, потомка на нацистки колаборационист, надали щеше да има думите да назова нещо протичащото се в Киев с изключение на „ кротичък митинг за независимост и народна власт “.
Но не става дума за Фрийланд. Ако се задълбочите в изказванията на канадското външно министерство, можете да разберете, че митингът е бил кротичък освен в Украйна, само че и в Казахстан и даже в Сирия, макар че надали някой би посмял да спори с обстоятелството, че канадските водачи на камиони против на фона на сирийските муджихадини наподобяват като доста приятни хора. На техен декор и Трюдо просто наподобява ужасно. Дори Трюдо.
Канадците, несъмнено, знаят най-добре каква управляващи да си изберат и чия страна да поддържат, само че марката “Трюдо” е марка с интернационално име и общата стойност на тази марка в този момент пада.
Когато приказваме за татко, приказваме за човек, който е посветил живота си, с цел да подсигурява, че неговият народ има повече права и благоприятни условия, а във външната политика си е разрешил цялостна независимост на деяние - до посещаване в Куба, с цел да посети Кастро и да провокира съмнения в криптокомунизъм от страна на Централно разузнавателно управление на САЩ.
А синът, който постанова изключителното състояние къмкоронавирусното блокиране, наподобява като плахо и лицемерно приложение към районния комитет с център във Вашингтон, макар че в този момент публично се бори против американското въздействие върху вътрешната политика на страната си.
Усещането на тази разлика е толкоз елементарно, колкото разликата сред сирийските ислямисти и канадските водачи.
Превод: В. Сергеев
Преди малко повече от половин век, през октомври 1970 година, бащата на сегашния министър-председател на Канада, също министър-председател Пиер-Елиът Трюдо отстранява демокрацията в страната си, като всъщност вкарва военно състояние в спокойно време. Хората са залавяни и хвърляни в пандиза без съд и присъда и измежду тези хора има известни културни дейци, в това число Гастон Мирон, народен стихотворец на Квебек.
Всъщност всичко стартира със сепаратизма в Квебек. В продължение на 10 години франкофонската, пренаселена, бедна, земеделска провинция претърпява интервал на национално възобновление, кипящ от ненавист към англофоните, Ватикана и централното държавно управление по едно и също време.
Има сума аргументи за това. В продължение на доста години икономическата власт в провинцията принадлежи на англоезичното малцинство, което съзнателно възпира индустриалното развиване на Квебек, а католическата черква интензивно поддържа тази полуфеодална форма на живот.
Можете да говорите за претенциите на локалните дълго време, само че тази история не е за тях и не че Пиер-Елиът Трюдо е палачът на народа на Квебек. Напротив, в Канада той напряко татко на нацията - най-уважаваната персона в историята на страната, която поставя завършек на интервала на гангстерски капитализъм, построява обществена страна и прави доста за равните благоприятни условия сред британската и френската общности.
В младостта си той самичък поддържа сепаратистите в Квебек и техните стачки, а по-късно, когато минава на позициите на федералистите юнионисти, той става този, който позволява рецесията в Квебек: на последователите на независимостта е позволено да проведат референдум за обособяване от Канада, който губят с напъните на тогавашния супер известен Трюдо.
Временното унищожаване на демокрацията през 1970 година (именно краткотрайно - до декември изключителното състояние е смекчено, до април то е изцяло отменено) е една от аргументите за неговата известност. Независимо дали симпатизирате на жителите на Квебек или не, радикалният ляв Фронт за освобождението на Квебек (ФОК) е класическа терористична организация, която ограбва банки, провежда бомбени атентати и взема заложници.
Трюдо стига до крайности – изпраща войски в Квебек и прави всеобщи арестувания, вариращи от две седмици до месец – откакто бойците на ФОК отвличат Джеймс Крос, английския търговски представител в Монреал, и Пиер Лапорт, вицепремиер на държавното управление на провинцията. След две седмици търсене тялото на удушения Лапорт е намерено в багажника на автомобил.
Като цяло Трюдо в тази история не е тиранин, а воин. Сега, когато канадският министър председател Джъстин Трюдо лети за Монреал, самолетът му каца на летището, кръстено на татко му. И сигурно се убеждава, че с въвеждането на изключително състояние в страната върви по стъпките на великия си родител.
Това не е тъкмо същият режим като при баща му, по-мек е - от този момент Канада съумя да одобри нов закон за изключителни обстановки. Но просто няма нищо по-строго в законодателството, т.е. държавното управление е „ стегнало винтовете “ колкото е допустимо повече.
Причината са митингите на водачи на камиони. Забраната за прекосяване на американско-канадската граница за неимунизираните породи стачка с искане за унищожаване на всички коронавирусни ограничавания. След като Трюдо назова протестиращите маргинална група, стачката се трансформира в митинг персонално против премиера. Сега няколко хиляди души, които са минали половината страна в ескорт, блокират центъра на столицата Отава и няма да отпътуват на никое място.
„ Блокадите повреждат стопанската система ни и съставляват опасност за публичната сигурност. Не можем и няма да допуснем да продължат противозаконните и рискови дейности “, сподели министър председателят, оправдавайки въвеждането на изключително състояние.
На собствен ред финансовият министър Кристия Фрийланд вкара наложително узаконяване за всички стратегии за набиране на средства и даде обещание да блокирабез правосъден процессметките, от които парите ще бъдат превеждани на протестиращите.
Да не драматизираме: на мястото на Трюдо мнозина биха създали същото или съвсем същото. Да, това е кротичък митинг, само че е неопределен и от време на време блокира най-важните транспортни артерии на страната. В същото време половината от средствата в поддръжка на протестиращите идват от чужбина, в действителност – за събаряне на законното държавно управление.
В случая с Канада съседите, американците, работят като донори. Бившият президент на Съединени американски щати Доналд Тръмп, който към момента е най-популярният реакционер в страната, бурно поддържа водачите на камиони, което провокира нова вълна от дарения в тяхна изгода.
Накратко, малко са местата, където водач на камион с признаци на непознат сътрудник би бил погален в брадата, само че постъпката на Трюдо има друго значимо измерение. И може единствено да се надяваме, че синът ще има такта да не отъждествява политиката си с политиката на изключителния си татко.
Защото Трюдо-старши няма избор - той в действителност се опълчва на терористите и мръсниците, когато жертва гражданските права на канадците. А Трюдо-младши има избор, настояванията на протестиращите не изглеждаха невъзможни и даже радикални. Държавите, в които равнищата на имунизация са високи, една след друга отстраняват рестриктивните мерки против КОВИД-19, като се стартира, апропо, с Англия, която публично има общ държавен глава с Канада.
Процентът на имунизация в Канада доближи 90%, само че Трюдо откри, че е по-лесно да отстрани демокрацията, в сравнение с да се поддаде на хората, които назовава „ маргинали “, а демократичните медии назовават „ фашисти “.
Но главното, което хваща окото, е лицемерното лицемерие на Трюдо. Лицемерно лицемерие, типично за американските либерали, както във вътрешната, по този начин и във външната политика (между другото партията и на двамата Трюдо е Либералната).
Стачкуващите водачи и техните симпатизанти не постоянно са благи хора, тъй като са много разнообразни. Почти всеки митинг притегля своите радикали, изроди, вандали, фашисти, градски лунатици. Да, въобще всевъзможни, като се има поради, че 3% от всяка човешка група са социопати.
Това разрешава да се построи фокус на камерата, основан на персоналните благосклонности, изобразяващ пъстрата навалица по избор - нахални червеи или в случай че желаете - борци за тъждество и правдивост.
Но във връзка с насилието и вредите върху градовете, канадската стачка не може да се съпоставя да вземем за пример с митингите на “Черните животи имат значение”. Ако някой се беше опитал да блокира даренията за ЧЖИЗ и „ антифа “ по време на грабежите и палежите, Трюдо щеше да бъде първият, който ще го назова фашист, а в Отава по няма грабежи или палежи.
Ето един външнополитически образец. Лагер за неопределен срок, набиране на средства, отряди за самозащита, лагерни кухни - всичко това се случи на доста места, да вземем за пример на Майдана в Украйна. Ако същата Кристия Фрийланд, която в този момент блокира даренията на стачкуващите като О2, беше оглавила канадското външно министерство през 2014 година, тя, потомка на нацистки колаборационист, надали щеше да има думите да назова нещо протичащото се в Киев с изключение на „ кротичък митинг за независимост и народна власт “.
Но не става дума за Фрийланд. Ако се задълбочите в изказванията на канадското външно министерство, можете да разберете, че митингът е бил кротичък освен в Украйна, само че и в Казахстан и даже в Сирия, макар че надали някой би посмял да спори с обстоятелството, че канадските водачи на камиони против на фона на сирийските муджихадини наподобяват като доста приятни хора. На техен декор и Трюдо просто наподобява ужасно. Дори Трюдо.
Канадците, несъмнено, знаят най-добре каква управляващи да си изберат и чия страна да поддържат, само че марката “Трюдо” е марка с интернационално име и общата стойност на тази марка в този момент пада.
Когато приказваме за татко, приказваме за човек, който е посветил живота си, с цел да подсигурява, че неговият народ има повече права и благоприятни условия, а във външната политика си е разрешил цялостна независимост на деяние - до посещаване в Куба, с цел да посети Кастро и да провокира съмнения в криптокомунизъм от страна на Централно разузнавателно управление на САЩ.
А синът, който постанова изключителното състояние къмкоронавирусното блокиране, наподобява като плахо и лицемерно приложение към районния комитет с център във Вашингтон, макар че в този момент публично се бори против американското въздействие върху вътрешната политика на страната си.
Усещането на тази разлика е толкоз елементарно, колкото разликата сред сирийските ислямисти и канадските водачи.
Превод: В. Сергеев
Източник: pogled.info
КОМЕНТАРИ