Още 2 лъжи на ГЕРБ – какъв коз крие в ръкава Бойко Борисов?
Какво тъкмо се случва сега в България, каква е тактиката на ГЕРБ, към какво е ориентирана калкулацията им и какъв ход могат да изиграят Политическа партия и Демократична България?
Гледката в първия ден на новия парламент беше грозна. От речта на президента Радев (срещу „ военолюбците “), през скандалната дрънканица на Костадин Костадинов (срещу „ евроатлантическата навалица “), та чак до комедията с проваления избор за ръководител на Народно събрание – усещането от всичко това беше, че в България парламентаризмът не работи.
Две неистини
Всъщност грозотата на обстановката идва не от парламентаризма, а от наличието на българската политика, което се генерира както от партиите, по този начин и от президента Радев, а и от медийната среда и обществената сфера по-общо казано.
Съдържателният проблем е, че се вършат опити да се построи една трайна управническа структура, основана на две неистини, които от ден на ден се разобличават в очите на хората.
Лъжа 1: България не може да се ръководи без хора, за които има мощни и неопровергани подозрения за корупция.
Целта на предварителните избори беше да се „ оправдават “ ГЕРБ и Движение за права и свободи като партии, без които в ръководството не може: каквито и да са техните проблеми, в името на „ положителното ръководство “ на България тези проблеми би трябвало да се загърбят и двете партии да се включат още веднъж, тъй като без тях е по-зле.
Лъжовността на тези изказвания стартира да се разкрива по две линии.
Първо, оказа се, че България е отбелязала исторически връх в повишението на Брутният вътрешен продукт на човек (над 8%) за цялата 2021 и за първото тримесечие на 2022 година (след преизчисляването, оповестено от Национален статистически институт и даже преди отчитането на намалялото население, което евентуално ще докара до още по-голямо повишение).
И това не е гола статистика – за последните четири месеца България е на първите места по растеж на индустриалното произвеждане в Европейски Съюз.
Ако слезем на равнището на предизборната изразителност на ГЕРБ („ по наше време цената на бензина беше лев и двайсет “), човек би споделил, че рухването на Борисов е вдигнало трагично икономическия растеж и промишлеността на страната.
Но и без такива каламбури е видно, че няма никаква икономическа злополука вследствие на ръководство без Борисов и Движение за права и свободи.
Колкото и ГЕРБ да се пени с някакви фактури, „ медиатори “ и „ едното левче “ за Лукойл, истината е, че в доста тежка обстановка България се оправи без тази партия (и присъдружните ѝ) при спрени доставки на съветски газ и даже в това време съумя да вдигне доста и осезаемо приходите – най-много на уязвимата група на пенсионерите.
Второ, изборният резултат още веднъж остави ГЕРБ и Движение за права и свободи изолирани, въпреки че усили тяхното посланичество.
Отново обаче не могат да се намерят партии, които да желаят да застанат намерено до тях, а и те двете бягат една от друга, което прави обстановката трагикомична.
Лъжа 2: България не може да се ръководи без откровени или приглушени путинофили и „ неутралисти “.
Изборните резултати демонстрираха, че путинофилите и неутралистите във връзка с Украйна вкупом имат към една четвърт от националното посланичество. Останалите партии заемат позиции, каквито имат и останалите европейски страни.
Но тъй като част от тези партии са с корупционна известност, те слагат България пред подправената управническа алтернатива: „ избирайте сред евроатлантизма и толерирането на корупционната ни известност “.
Именно тази алтернатива, а не самият парламентаризъм, прави българската политика грозна. Тази алтернатива би направила политиката ни грозна даже и в случай че бяхме президентска или полу-президентска република, конституционна монархия, джамахирия и така нататък
Именно отстраняването на тази алтернатива, а не някакви конституционни промени на формата на ръководство, е ключ към стабилизация на ръководството в България.
Реклама
Защото очевидно мнозина жители и техните представители са узрели за разбирането, че не може да се гради ръководство върху лъжлива основа.
Защо няма болшинство
Мнозинство за ръководител (а и за правителство) няма, тъй като ГЕРБ имат следната тактика:
1. Председателят на Народно събрание би трябвало да бъде от ГЕРБ, тъй като те са първа мощ и те би трябвало да сформират държавно управление. Председателят им е нужен, с цел да дефинира дневния ред;
2. ГЕРБ няма да вземат участие в държавно управление без Политическа партия или Демократична България. Ако такова държавно управление няма, отиват на избори и интензивно се готвят за това;
3. ГЕРБ желаят да се реализира кардинално единодушие за взаимно ръководство още преди да са ясни съответните негови цели и стратегии, както и компромисите, нужни за съставянето му. Затова няма никаква изясненост за съответните проекти и предложения към този миг. Тоест, ГЕРБ държи картите си покрай себе си и не оповестява никакви съответни проекти.
По създание това е тактика на изнудването: „ Или се съгласявате авансово да управлявате с нас – такива, каквито сме, или отиваме на избори. Ние няма доста да се променяме, защото (по думите на Десислава Атанасова) няма нито едно доказателство за корумпираността на ГЕРБ “.
Големият коз, който Борисов крие, е главата на основния прокурор Иван Гешев. Магистратът обаче наподобява е надникнал в картите на Бойко Борисов и знае проектите му: за задачата му изпрати честитка с поддръжката от страна на прокуратурата за ареста на пиарката на Борисов.
Това е явен намек, че прокуратурата може в един миг да реши, че има доказателства по абсурда за подкупи в изключително огромни размери от хазартния необут Васил Божков.
Този „ другарски “ покер е илюстрация за резултатите от основополагащата неистина на българската политика, че без присъединяване на политици и партии, за които има подозрения за корупция, ръководство е невероятно.
Избори?
Цялата калкулация на ГЕРБ е ориентирана към това, че те ще завоюват от едни нови избори. Или че в случай че не завоюват, то най-малко Политическа партия и Демократична България ще изгубят, което ще услесни ГЕРБ в идващия парламент. Затова виждаме, че ГЕРБ – главно в лицето на Делян Добрев и компания – водят всъщност предизборна акция.
За да е сполучлива тактиката им обаче, е належащо ГЕРБ да изкарат Политическа партия и Демократична България отговорни за новите избори – в тази посока тече цялата агитация сега: Кризата е тежка, ГЕРБ желаят да ръководят, само че отговорни за изборите са Политическа партия и Демократична България, тъй като се държат като съпротива.
Тази тактика може да бъде обезвредена с елементарни ходове. Оттеглянето на Никола Минчев като претендент на Политическа партия за ръководител на Народно събрание е един подобен ход. Той демонстрира, че казусът не е в другите, а в това, че ГЕРБ нямат концепция за работещо болшинство и проект по какъв начин да стигнат до него. Те просто желаят авансово и абсолютно заявление за съдействие, което никой няма да им даде, а и не трябва да им дава.
Има и още един ход, който може да бъде изигран в договарянията за държавно управление от страна на Политическа партия и Демократична България. Те могат да заявят, че са подготвени да поддържат най-малко за 100 дни държавно управление на малцинството на ГЕРБ (с Движение за права и свободи и БВ или други партии), при написана стратегия и ясни съответни условия: обща парламентарна декларация, призоваваща основния прокурор да се оттегли; обновяване на процедурата по отстраняването му от ВСС; назначение на парламентарната квота в самостоятелните органи и регулатори; договаряне на базовите параметри на бюджета примерно.
Един подобен ход ще разкрие действителното положение на нещата, а точно че желанието да се отиде на нови избори е главно на ГЕРБ и че то всъщност съставлява отвод да се понесе отговорност за непотребната политико-конституционна каша, в забъркването на която ГЕРБ изигра основна роля.
„ А може, по-иначе може “
В последна сметка грозните подиуми в Народното събрание може да имат лечебен темперамент за българската парламентарна народна власт, само че единствено в случай че се разбере къде са корените на цялата грозотия.
Тези корени не са процедурните правила, които имаме – разпоредбите са си прелестни или най-малко много прилични. Проблемът е, че зад разпоредбите се опитваме да крием неистини – като тази, че България не може да се ръководи без корупционни подозрения или путинофилски залитания.
„ А може, по-иначе може “, както е споделил поетът.
Политологът Даниел Смилов за „ Дойче веле ”, заглавието е на Narod.bg
Гледката в първия ден на новия парламент беше грозна. От речта на президента Радев (срещу „ военолюбците “), през скандалната дрънканица на Костадин Костадинов (срещу „ евроатлантическата навалица “), та чак до комедията с проваления избор за ръководител на Народно събрание – усещането от всичко това беше, че в България парламентаризмът не работи.
Две неистини
Всъщност грозотата на обстановката идва не от парламентаризма, а от наличието на българската политика, което се генерира както от партиите, по този начин и от президента Радев, а и от медийната среда и обществената сфера по-общо казано.
Съдържателният проблем е, че се вършат опити да се построи една трайна управническа структура, основана на две неистини, които от ден на ден се разобличават в очите на хората.
Лъжа 1: България не може да се ръководи без хора, за които има мощни и неопровергани подозрения за корупция.
Целта на предварителните избори беше да се „ оправдават “ ГЕРБ и Движение за права и свободи като партии, без които в ръководството не може: каквито и да са техните проблеми, в името на „ положителното ръководство “ на България тези проблеми би трябвало да се загърбят и двете партии да се включат още веднъж, тъй като без тях е по-зле.
Лъжовността на тези изказвания стартира да се разкрива по две линии.
Първо, оказа се, че България е отбелязала исторически връх в повишението на Брутният вътрешен продукт на човек (над 8%) за цялата 2021 и за първото тримесечие на 2022 година (след преизчисляването, оповестено от Национален статистически институт и даже преди отчитането на намалялото население, което евентуално ще докара до още по-голямо повишение).
И това не е гола статистика – за последните четири месеца България е на първите места по растеж на индустриалното произвеждане в Европейски Съюз.
Ако слезем на равнището на предизборната изразителност на ГЕРБ („ по наше време цената на бензина беше лев и двайсет “), човек би споделил, че рухването на Борисов е вдигнало трагично икономическия растеж и промишлеността на страната.
Но и без такива каламбури е видно, че няма никаква икономическа злополука вследствие на ръководство без Борисов и Движение за права и свободи.
Колкото и ГЕРБ да се пени с някакви фактури, „ медиатори “ и „ едното левче “ за Лукойл, истината е, че в доста тежка обстановка България се оправи без тази партия (и присъдружните ѝ) при спрени доставки на съветски газ и даже в това време съумя да вдигне доста и осезаемо приходите – най-много на уязвимата група на пенсионерите.
Второ, изборният резултат още веднъж остави ГЕРБ и Движение за права и свободи изолирани, въпреки че усили тяхното посланичество.
Отново обаче не могат да се намерят партии, които да желаят да застанат намерено до тях, а и те двете бягат една от друга, което прави обстановката трагикомична.
Лъжа 2: България не може да се ръководи без откровени или приглушени путинофили и „ неутралисти “.
Изборните резултати демонстрираха, че путинофилите и неутралистите във връзка с Украйна вкупом имат към една четвърт от националното посланичество. Останалите партии заемат позиции, каквито имат и останалите европейски страни.
Но тъй като част от тези партии са с корупционна известност, те слагат България пред подправената управническа алтернатива: „ избирайте сред евроатлантизма и толерирането на корупционната ни известност “.
Именно тази алтернатива, а не самият парламентаризъм, прави българската политика грозна. Тази алтернатива би направила политиката ни грозна даже и в случай че бяхме президентска или полу-президентска република, конституционна монархия, джамахирия и така нататък
Именно отстраняването на тази алтернатива, а не някакви конституционни промени на формата на ръководство, е ключ към стабилизация на ръководството в България.
Реклама
Защото очевидно мнозина жители и техните представители са узрели за разбирането, че не може да се гради ръководство върху лъжлива основа.
Защо няма болшинство
Мнозинство за ръководител (а и за правителство) няма, тъй като ГЕРБ имат следната тактика:
1. Председателят на Народно събрание би трябвало да бъде от ГЕРБ, тъй като те са първа мощ и те би трябвало да сформират държавно управление. Председателят им е нужен, с цел да дефинира дневния ред;
2. ГЕРБ няма да вземат участие в държавно управление без Политическа партия или Демократична България. Ако такова държавно управление няма, отиват на избори и интензивно се готвят за това;
3. ГЕРБ желаят да се реализира кардинално единодушие за взаимно ръководство още преди да са ясни съответните негови цели и стратегии, както и компромисите, нужни за съставянето му. Затова няма никаква изясненост за съответните проекти и предложения към този миг. Тоест, ГЕРБ държи картите си покрай себе си и не оповестява никакви съответни проекти.
По създание това е тактика на изнудването: „ Или се съгласявате авансово да управлявате с нас – такива, каквито сме, или отиваме на избори. Ние няма доста да се променяме, защото (по думите на Десислава Атанасова) няма нито едно доказателство за корумпираността на ГЕРБ “.
Големият коз, който Борисов крие, е главата на основния прокурор Иван Гешев. Магистратът обаче наподобява е надникнал в картите на Бойко Борисов и знае проектите му: за задачата му изпрати честитка с поддръжката от страна на прокуратурата за ареста на пиарката на Борисов.
Това е явен намек, че прокуратурата може в един миг да реши, че има доказателства по абсурда за подкупи в изключително огромни размери от хазартния необут Васил Божков.
Този „ другарски “ покер е илюстрация за резултатите от основополагащата неистина на българската политика, че без присъединяване на политици и партии, за които има подозрения за корупция, ръководство е невероятно.
Избори?
Цялата калкулация на ГЕРБ е ориентирана към това, че те ще завоюват от едни нови избори. Или че в случай че не завоюват, то най-малко Политическа партия и Демократична България ще изгубят, което ще услесни ГЕРБ в идващия парламент. Затова виждаме, че ГЕРБ – главно в лицето на Делян Добрев и компания – водят всъщност предизборна акция.
За да е сполучлива тактиката им обаче, е належащо ГЕРБ да изкарат Политическа партия и Демократична България отговорни за новите избори – в тази посока тече цялата агитация сега: Кризата е тежка, ГЕРБ желаят да ръководят, само че отговорни за изборите са Политическа партия и Демократична България, тъй като се държат като съпротива.
Тази тактика може да бъде обезвредена с елементарни ходове. Оттеглянето на Никола Минчев като претендент на Политическа партия за ръководител на Народно събрание е един подобен ход. Той демонстрира, че казусът не е в другите, а в това, че ГЕРБ нямат концепция за работещо болшинство и проект по какъв начин да стигнат до него. Те просто желаят авансово и абсолютно заявление за съдействие, което никой няма да им даде, а и не трябва да им дава.
Има и още един ход, който може да бъде изигран в договарянията за държавно управление от страна на Политическа партия и Демократична България. Те могат да заявят, че са подготвени да поддържат най-малко за 100 дни държавно управление на малцинството на ГЕРБ (с Движение за права и свободи и БВ или други партии), при написана стратегия и ясни съответни условия: обща парламентарна декларация, призоваваща основния прокурор да се оттегли; обновяване на процедурата по отстраняването му от ВСС; назначение на парламентарната квота в самостоятелните органи и регулатори; договаряне на базовите параметри на бюджета примерно.
Един подобен ход ще разкрие действителното положение на нещата, а точно че желанието да се отиде на нови избори е главно на ГЕРБ и че то всъщност съставлява отвод да се понесе отговорност за непотребната политико-конституционна каша, в забъркването на която ГЕРБ изигра основна роля.
„ А може, по-иначе може “
В последна сметка грозните подиуми в Народното събрание може да имат лечебен темперамент за българската парламентарна народна власт, само че единствено в случай че се разбере къде са корените на цялата грозотия.
Тези корени не са процедурните правила, които имаме – разпоредбите са си прелестни или най-малко много прилични. Проблемът е, че зад разпоредбите се опитваме да крием неистини – като тази, че България не може да се ръководи без корупционни подозрения или путинофилски залитания.
„ А може, по-иначе може “, както е споделил поетът.
Политологът Даниел Смилов за „ Дойче веле ”, заглавието е на Narod.bg
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ