Какво представлява реалността? Възможно ли е някой да може да

Какво съставлява действителността? Възможно ли е някой да може да отговори на този въпрос? Миналата година учените от университета Heriot-Watt в Шотландия тествали забавен опит, който предполагал, че обективната действителност може и да не съществува. Въпреки обстоятелството, че в миналото тази концепция е била единствено доктрина, в този момент откривателите са съумели да я пренесат в стените на университетската лаборатория и затова да я тестват. Тъй като в квантовия свят измерванията от другите позиции дават разнообразни резултати, то в този опит се потвърдило, че другите резултати са еднообразно верни, и че в света на квантовата физика двама души могат да следят едно и също събитие и да отчетат разнообразни резултати. Нито едно от тези две събития обаче не можели да се възприемат като неправилно. С други думи, в случай че двама души виждат две разнообразни действителности, то тогава те не могат да дефинират, коя действителност е вярна и коя не. Този абсурд е прочут като „ парадоксът на Вигнер “ като в този момент учените пробно го потвърдили.

Парадокс на Вигнер

През 1961 година Нобеловият лауреат по физика Юджийн Вигнер съществено сложил под въпрос, какво е обективната действителност. Ученият предложил един от най-странните опити в квантовата механика, който включвал концепцията, че двама души могат да следят две разнообразни действителности и никой от тях механически няма да сгреши. Но какво значи това?

В мисловният опит, наименуван парадокса на Вигнер, двама учени в лаборатория изследвали фотон, най-малката количествена единица светлина. Забележителното е, било че този поляризиран фотон, когато се измервал, можел да има или хоризонтална поляризация, или отвесна поляризация. Но преди измерването, според законите на квантовата механика, фотона съществувал по едно и също време в двете поляризационни положения – в по този начин наречената суперпозиция.

Тогава Уигнер си показал, по какъв начин негов другар в друга лаборатория измервал положението на този фотон и си спомнял резултата, до момента в който самият Вигнер следил отдалеко. В същото време Вигнер нямал информация за измерването на своя другар и заради това е бил заставен да допусна, че фотонът и неговото премерване са в суперпозиция от всичките вероятни пробни резултати.

Но това е било в цялостен контрастност с гледната точка на Вигнер, който в действителност е измерил поляризацията на фотона и го е записал! Приятелят му може даже да се обади на Вигнер и да му каже, че е направено измерването (при изискване, че резултатът не бъде разкрит). Така получаваме две действителности, които си опонират, което слага под подозрение обективния статус на обстоятелствата, открити от двамата наблюдаващи.

Забележително е, че до 2019 година когато шведските учени създали същия опит в лабораторията – парадоксът на Вигнер било чисто умствен опит. Точно като световноизвестния опит, препоръчан от австрийския физик-теоретик Едвин Шрьодингер.

Има ли справедлива действителност?

Изследователи са били употребявали шест заплетени фотона, с цел да основат две различни действителности в лаборатория. Едната действителност представлявала действителността на Вигнер, другата действителността на неговия другар. Приятелят на Вигнер измерил поляризацията на фотона и запазил резултата, след което самият Вигнер направил измерването на разстройствата, с цел да дефинира дали измерването и фотонът са в суперпозиция.

Резултатите, получени от екипа от учени, били смесени. Оказва се, че и двете действителности могат да съществуват взаимно, даже в случай че водят до непримирими резултати – тъкмо както планувал Юджийн Вигнър.

Идеята, че наблюдаващите в последна сметка могат да съгласуват своите измервания на някаква фундаментална действителност, се основава на няколко догатки. Първо, съществуват универсални обстоятелства и наблюдаващите могат да се договорят за тях. Второ, изборът, изработен от един от наблюдаващите, не визира избора, изработен от другите наблюдаващи – това съмнение във физиката се назовава локалност. Така че, в случай че има справедлива действителност, с която всеки може да се съгласи, то тогава всички тези догатки са правилни.

Но резултатите от работата на учените от университета Хериот-Уат, оповестени в списанието Science Advances, демонстрират, че обективната действителност не съществува. С други думи, опитът приема, че едно или повече догатки – концепцията, че има действителност, с която можем да се съгласим, концепцията, че имаме свободен избор, или концепцията за местността – би трябвало да са неправилни.

„ Научният способ разчита на общоприетите обстоятелства, открити посредством многократни измервания, без значение, кой е направил наблюденията “, пишат откривателите в своята работа.

Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!

©

Внимание! Всяко цялостно или отчасти прекопирване на материали на без документално позволение и пряк линк към истинската обява на, в това число от други електронни запаси, ще се счита за жестоко нарушаване на Закона за отбрана на интелектуалната благосъстоятелност на Република България. си резервира правото да реагира на сходни нарушавания в това число по правосъден ред.