Просвещението
Какво съставлява живота? Какво е Вселената и какво е съзнанието? Това са въпроси, които се разискват и размишляват от епохи наред и на които даже нашите модерни учени нямат отговор.
Днес ние едвам започваме да се опитваме да дефинираме тези неща, като огромна част от тях към момента са в областта на философията и мисловните опити. Един завладяващ въпрос, който зародил в последно време, е дали животът и съзнанието могат да надвишават настоящето ни усещане за тях като чисто биологични феномени.
Що се отнася до концепцията, че нашата планета е жива система, за какво тогава и самата галактика да не е живо, мислещо създание? Може да звучи като научна фантастика, само че някои от най-известните учени в света се чудят дали космосът има вътрешен живот като нашия, тъй че дано да влезем в заешката дупка и да забележим, какво ще изкараме от там.
Идеята, че вселената може в действителност да е жива и съзнателна,
има главните си корени във философската идея, известна като “панпсихизъм ”, или концепцията, че всички неща имат разум.
Що се отнася до това, че Вселената е жива и има схващане, се приема, че всяка система от обекти, които придвижват силата една към друга, има някакво качество, сходно на интелекта, и че съзнанието поражда, когато информацията се движи сред подсистемите на обща интегрирана система.
Можете да мислите за това, като погледнете човешкия мозък.
Какво е това, в случай че не система от кафези и безчет неврони, които обменят информация, с цел да ни създадат това, което сме? Идеята, че Вселената, с нейните звезди, планети и други астрономически характерности, може да образуват сходна система, като клетките и невроните в нашия мозък, е това, че може да се разпространят като тип прото-съзнателно поле в цялото пространство.
За да изследва тази концепция, човек първо би трябвало да осъзнае, че вселената може да бъде жива.
Може да наподобява неуместно, само че последователите показват, че кои сме ние, с цел да споделяме какво съставлява и какво не съставлява живота? Науката даже не може да изясни от какво тъкмо се състои животът и в никакъв случай не е открила точна и общоприета формулировка за живота.
Ако животът е високо проведена конструкция с ежедневни ритми, която употребява, възвръща и трансформира сила, тогава Вселената не дава отговор ли и тя на тези критерии?
Има даже теории, че вселените се възпроизвеждат, раждайки нови вселени, с цел да основат мултивселена, предавайки характерностите си на своите потомци, и че всяка от тези дъщерни вселени може да има дребни разлики и пермутации от родителската.
Например малко по-различни закони на физиката,
и че единствено най-подходящите от тези вселени оцеляват, което значи, че те също се възпроизвеждат и еволюират, тъй че за какво да не мислим за Вселената като за жива?
В края на краищата, какво сме ние с изключение на комплицирана система от кафези, работещи в тандем, с цел да ни създадат освен това от сбора на нашите елементи? Ако отидете още по-далеч, ще си зададете въпросът може ли да съществуваме безсъзнание? Доцент лекар астрофизик, публицист и теоретичен комуникатор Итън Сийгъл споделя за тази концепция следното:
Дали всички ние сме единствено мозъчни кафези в едно по-голямо планетарно създание, което занапред ще се самоосъзнава, към момента не можем да кажем. Но по какъв начин можем да проверим това? Вярвате или не, концепцията, че съвкупността от всичко във Вселената сама по себе си е умишлено създание, съществува от доста дълго време.
Всичко това може да звучи като куп метафизичен и метафизични нелепости,
само че концепцията, че вселената може да има схващане, е премисляна от някои от водещите учени в техните области.
През 2006 година немският физик Бърнард Хайш предположил, че съзнанието може да се предава от квантови полета, които проникват във всяко празно пространство, и че съзнанието може да се появи от всяка задоволително комплицирана система, през която протича сила.
Това определение сигурно пасва на вселената.
Това е в сходство с проучването на английския физик и експерт по черни дупки сър Роджър Пенроуз, който изложил спорната доктрина, че човешкото схващане не е алгоритмично и е артикул на квантовите резултати. Според него има връзка сред биомолекулярните процеси и главните конструкция на Вселената.
Това ще разреши на квантовите полета или “квантовия вакуум ” на Вселената да създават схващане по същия метод, както го прави и човешкия мозък. Съвсем неотдавна излезнала работата на Грегъри Матлоф, деец физик в Нюйоркския софтуерен лицей, който вярвал, че Вселената е съзнателна, и че хипотезата за това може да бъде тествана и потвърдена.
Идеите на Матлоф може да са диви и спорни, даже подигравани от някои, само че концепцията за съзнателната галактика спечелила изненадващо приемане измежду уважавани учени като австралийския мъдрец и когнитивен академик Дейвид Чалмърс и Кристоф Кох от Института за проучване на мозъка, и английският физик и експерт по черните дупки сър Роджър Пенроуз.
Единствената съществена доктрина за съзнанието,
която имаме, споделя Кох, е че става въпрос за сложността – способността на една система да въздейства на личното си положение и да дефинира личната си орис.
Теорията твърди, че това може да се дължи на доста елементарни системи. По принцип някои чисто физически системи, които не са биологични или органични, също могат да бъдат съзнателни. Ние сме по-сложни системи, и имаме повече съзнание.
Ключът, съгласно Кох, е сложността. Така да вземем за пример вселената задоволително комплицирана ли е, с цел да имитира схващане и съзнание?
Сейгъл вярвал, че сложността съществува, само че има избрани бариери пред приемането ѝ и оформянето на съзнанието, както го разбираме. Той имал свои лични мисли по въпроса, като изяснява:
Друг основен съставен елемент е, че с цел да има схващане,
един обект би трябвало да бъде единен и интегриран и би трябвало да има свойство, наречено “phi ”. Това значи, че подсистемите на цялостната система си взаимодействат по специфичен метод, който разрешава на информацията да тече сред тях по избран метод.
Ако една подсистема съществува сама по себе си и няма продан с други подсистеми, тогава няма фи и затова няма да има схващане. Теорията на интегрираната информация твърди, че колкото по-голяма е взаимозависимостта сред подсистемите, толкоз по-съзнателно ще бъде нещо.
Така да вземем за пример не всички комплицирани системи могат да бъдат съзнателни, а единствено тези, които са задоволително интегрирани, да обменят информацията по избран метод.
Идеята, че Вселената е жива и даже съзнателна,
се оказва много спорна и постоянно обсъждана тематика в науката.
Има доста песимизъм, ориентиран към това и надалеч не е всеобща концепция, даже етикетирана като маргинална от някои учени. Основната идея обаче наподобява има смисъл и Матлоф вярвал, че тези вълнуващи нови хипотези в действителност ще могат да бъдат тествани.
Той вярвал, че с повече проби и съществено проучване на концепцията за съзнателната галактика, ще можем да получим някои в действителност отговори на това, което в този момент е повече или по-малко чисто теоретизиране.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
