Какво може да очакваме от 2018 г. Зададохме въпроси на

...
Какво може да очакваме от 2018 г. Зададохме въпроси на
Коментари Харесай

България ще гаси пожари и ще участва в невъзможни диалози

Какво може да чакаме от 2018 година Зададохме въпроси на водещи специалисти за техните залози за събитията, които предстоят - у нас и по света, в политиката, бизнеса, за персоналните финанси, в спорта.

Днес публикуваме отговорите на Михаил Константинов:

1. Европредседателството - сполучливо или не?

Задължително ще е сполучливо, само че и доста мъчно. Не са изключени механически фалове, да вземем за пример рухване на прясна мазилка върху главите на еврочиновниците в новоремонтирания НДК. Истински сложни са политическите проблеми, за някои от които се сещаме. Най-неприятни обаче са “черните лебеди ”, т.е. ужасиите, за които не се сещаме, само че ще ни се случат. За кое занапред знаем?

Първо са процедурите към Брекзит, с който и британците не са наясно. Следва спорът сред нови и остарели членки на Европейски Съюз. България би трябвало да лавира и да гаси пожари сред Полша и Унгария, от една страна, и Германия и Франция, от друга. Нашето управление, за благополучие, от пожари схваща.

Войната в Украйна и

спорът сред

Брюксел и Анкара

също са доста тежки проблеми. Може да има приказност от бомби по улиците и площадите на Европа през новата година. Русия към този момент съобщи, че ще унищожава терористите на място, а един английски министър изрече съвсем същата мисъл. Защото гнет се бори с антитерор, а не с плюшки. Във връзка с това би трябвало ясно да решим каква мощ ще използваме за отбрана на външните европейски граници. За който е не запомнил - граница се пази със мощ. Другото е изменничество.

2. Ще затвърдим ли тренда за старания за водачество на Западните Балкани.

Трябва да го затвърдим, тъй като другояче ще загубим това, което към този момент постигнахме. А то е исторически пробив във връзките с Македония и незаобиколима позиция в връзките сред Европа, Западните Балкани и Турция. И ненапълно в невъзможния разговор на Запада с Русия. Геополитиката постоянно е била решителен фактор в междудържавните връзки. Днес това би трябвало да се е изяснило и на най-отвеяните либерали.

3. Ще има ли предварителни избори?

Ако имаме някакъв най-малък ум като нация, няма да има. Ако нямаме, ще има. А резултата го знаем: 1. ГЕРБ, 2. Българска социалистическа партия и спор за останалите места до пето или шесто. Бих се радвал да видя и една естествена градска десница, даже и да няма избори. Какъвто точно ще бъде казусът.

4. Ще има ли смени на министри?

Една-две такива смени по средата на мандата нормално са здравословни. Да напомня ли по какъв начин при ръководството на ОДС през 1999 година изхвърчаха половината министри? Тогава обаче не стана толкоз здравословно, защото не се изясни за какво, аджеба, е това изхвърчане. А и тъй като се подцени царското цунами две години по-късно. Но то е по този начин, каквото човек самичък си направи, различен не може да му го.

5. Коя ще е главната компликация, с която ще се сблъскат ръководещите?

Някои от проблемите и компликациите ги изброих в отговора си на първия въпрос. Но, несъмнено, остава реката с черни тръстики, в които черни лебеди и в този миг снасят черни яйца. Не бива да им разрешаваме да се излюпят! Или най-малко не на всичките.

Основна компликация пред всяко ръководство през всички времена е била и остава личната му нелепост. Оцеляват тези ръководства, нации и страни, които не разрешават нелепостта им да ги убие. Вярвам, че България е точно такава. Щом прадедите ни са я отвоювали с толкоз кръв, ние би трябвало да намерим сили да я опазим. Защото България е над всички ни и над всичко.

6. Опозицията - мощна или слаба?

Трябва да е мощна, тъй като това е потребно за страната и за самата съпротива. И не просто е потребно, наложително е. В момента съвсем всички партии отвън ГЕРБ имат лидерски проблем.

Нека да си го вземат решение и да не ни занимават със себе си, а да оферират политики. Ако могат.

Впрочем на фона на това, което се случва измежду новите ни съдружници (холивудските дивотии от типа “мен също ”, мигрантската каша и нелепостта “елате всички ”, неспособността да се ръководят рецесии, фалша и лицемерието), от ден на ден съм горделив от това, че съм българин в България. И децата ми също. /24chaasa.bg
Източник: dnesplus.bg


СПОДЕЛИ СТАТИЯТА


КОМЕНТАРИ
НАПИШИ КОМЕНТАР