Какво е утвърждаване? Живеем в множество социални среди. Семейство, служебно

Какво е одобряване?
Живеем в голям брой обществени среди. Семейство, служебно място, разнообразни групи другари, споделени обществени и други действия и прочие Взаимоотношенията ни с другите, както и от време на време последващите общи взаимоотношения, са в основата на нашето обществено битие. В тях всеки заема някаква позиция, да вземем за пример както в играта на шах. Има голям брой обстановки от живота с преобладаващи ръководители в работата или съпрузи в персоналния живот. Ако сте се сетили за такава (лична или професионална) и желаете да извлечете изгода от публикацията си задайте въпроса: по какъв начин правя оценка моята позиция в тази обстановка - като доминантна, подтисната или равнопоставена.
И трите разновидността са забавни, тъй като сме минавали през всеки от тях в живота, от време на време без даже да си даваме и сметка. Преценка за нашата позиция ни идва нормално посредством чувството дали се усещаме добре или не с даден човек или група хора, да вземем за пример екип. Но то не е само водещо. Понякога странични хора могат да ни ориентират за нашата позиция в дадена обстановка, посредством техният външен взор.
Който не знае какво желае нормално получава това, което не желае

Когато сме разпознали обстановка, в която се усещаме потиснати имаме избор: да продължаваме да я понасяме или да си сложим за цел да я променим. Все отново от време на време не можем просто да сменим дискомфорта, който изживяваме с спиране на взаимоотношенията, като овакантяване на работа или промяна на отдел. Ако решим, че това не ни устройва повече нашата цел може да бъде: какво да трансформира в себе си по отношение на другия или другите по този начин, че да се промени и моята позиция - в тази ситуация от подтиснат към равнопоставен. Смея да настоявам, че това постоянно е допустимо, просто напъните и нужното време са от друго естество.
За да сме признати и оценени по този начин, както желаеме, би трябвало да си го заслужим. Постигането на заслуга е най-хубавата тактика за личностно одобряване. Това стои в дълготраен аспект и включва, както да знаем ясно, какво желаеме от дадени взаимоотношения, по този начин и накъде вървим дружно и каква е крайната ни обща цел. Но преди заслугата идва желанието да я реализираме и решението за това. Вероятно сте чували историята за искащия да получи образование в будистки храм и оставен да чака с дни, преди да му се отвори вратата и бъде признат. С цел да потвърди необратимостта на своето решение и по този начин да заслужи своето място.
По пътя към постигането на заслуга е належащо да завишим и нашите условия към нас и към другите. Те са определящи в това, да бъдем възприети по отношение на задачите и достиженията ни. Ефективният взор към тях е съответния: условията се дефинират от критерии и правила, имащи фактуален и удобен темперамент в границите на спецификата на обстановката ни.
Как и по кое време да се утвърждаваме

За да променим проявено отношение към нас, което не ни удовлетворява, най-добре е първо да се обърнем към себе си. Да си зададем въпроса: какво правя/не върша, казвам/не споделям, което води до това да не се усещам или другите да не се усещат равнопоставени? Отговорът постоянно е в нас без значение дали сме потиснати или потискаме други, целеустремено или не.
В обстановките, в които считаме, че не заслужаваме обещано отношение по отношение на нас и това, което вършим първото значимо нещо е да изберем образците, които потвърждават това. После би трябвало да уточним посредством тези образци съотношението на това, което вършим в интерес на дадени взаимоотношения и това, което получаваме - отново с образци. След което да кажем ясно, какво усещаме като страст от това отношение и какво повече не можем да одобряваме. Това е подготовка за утвърдителна връзка и ще ни даде опция, както да изясним съответно взаимоотношения, по този начин и да им дадем нова вероятност.
Ако сме в екип постоянно имаме ясни фирмени цели и независими отговорности и качеството на взаимоотношенията и взаимоотношенията ни са основни за това. Това е съществена отговорност на водача на екипа - всички да гребат в една посока и в идентичен темп, с цел да се движи лодката задоволително бързо съгласно поставената цел към търсения резултат. Ако сме от тези, които имат заслуга за общите резултати, можем от време на време да представяме доказателства за нашия дял в тях пред екипа или управлението, с цел да не минава неусетно. Така ще даваме добър образец с нашата процедура, скъпа за другите и ще бъдем възприемани като хора постигащи резултати. Това е форма на одобряване в работата. Има хора, които не го вършат защото не желаят да “се хвалят” или се тормозят “какво ще кажат другите”. Нека се гордеем с достиженията си и ги използваме за възстановяване на общата процедура и работа.
Друго всеобщо държание, което не ни утвърждава е постоянното съгласяване с другите, когато сме на друго мнение или имаме друга цел. И до момента в който едната страна го споделя просто, с цел да се отърве от тягостно чувство за прилепяне, другата остава в очакване. Това е държание на бягство от одобряване на взаимоотношения и от време на време то води и до липса на вдишване на следващ ангажимент. Усложнението идва оттова, че съгласяването се приема точно като ангажимент. Съответно обратно на желанието ни във времето това унищожава доверието и упованията към нас. Комуникацията постоянно е показателна в такива обстановки: “ще стане” не е равнопоставено на “ще го направя за на следващия ден - 10ч.”.
От НЕ до ДА

Взаимоотношенията и взаимоотношенията ни оказват помощ да градим общи неща. В основата им стои какво вършим и какво споделяме. Оттам идва и правилото: да споделяме какво ще вършим и да вършим, каквото сме споделили. Все повече компании го отстояват и от ден на ден хора си постановат да го следват. Може би това наподобява ограничаващо? Да, по този начин е.
Само когато се ограничаваме си даваме опцията да реализираме съответни цели по заложена посока. Затова и дисциплината да редуцираме отдаденото време за неща, обстановки и хора, които преценяме, че не са значими за нас в даден миг, е основна за нашата бъдеща успеваемост. Всяко “не”, което споделяме подходящо ни приближава до това “да”, което същински желаеме. Така осмислянето, комуникирането и дейностите ни вървят дружно към нашите фантазии и стремежи. Осъществяването им е дълъг път и е належащо неизменност, с цел да осъществяваме междинните си цели, утвърждавайки пред другите това което желаеме, това което вършим и реализираме и по този начин в последна сметка, представяйки самите нас в най-хубавата ни светлина.