Как се прави орален глюкозо-толерансен тест
Глюкозо-толерансният тест е тест, при който се открива какъв брой бързо тялото усвоява захарта, която одобряваме и по какъв начин въздейства това на производството на инсулин в тялото.
На първо място, посоченият нагоре тест за глюкозна приемливост се прави постоянно на гладно - не би трябвало да се употребяват храни, течности, цигари и въобще нищо. Според разнообразни източници следва човек да не употребява нищо и няколко часа преди провеждането на самия тест. Но при другите източници на информация има голям брой несъответствия или пък разлики в поднесената информация.
Препоръчително е въпреки всичко да не се употребяват тежки храни, а още по-добре никаква храна, питиета и други дванадесет часа директно преди самия тест, с цел да бъдат резултатите по съответстващи и да може да се разчита на тяхната неоспорвана уместност.
При глюкозо-толерансния тест се взема венозна кръв тъкмо три пъти за цялостното проучване да бъде извършено.
Хубаво е първото взимане на кръв да стане преди осем часа сутринта, а е и най-подходяо от практическа позиция, заради това че човек ще огладнее прекомерно доста с течение на времето.
Основната причина обаче за раното взимане на кръв за това проучване е, че кръвната захар на гладно нормално е най-висока, откакто човек стане от сън сред шест и осем часа сутринта.
После последователно стартира кръвната захар да спада.
![Глюкозо-толерансен тест]( https://gradcontent.com/lib/600x350/glucose.webp )
След като лаборант вземе първата проба с венозна кръв, следва да се разтвори пакетче глюкоза, която се закупува авансово от аптеката, в напълно малко вода в пластмасова чашка. Когато глюкозата се разтвори изцяло в хладка или леко топла вода, се изпива в границите на 5 минути. Количеството на глюкозата е 75 грама. Най-добре е водата да бъде леко топла, защото самата глюкоза се разтваря много по-лесно по този метод в дребното количество вода.
Засича се точното време с часове и минути, когато е изпита и последната капка от течността с глюкозата. Точно един час по-късно се взема втората проба от венозна кръв от специалиста-лаборант. Засича се още един час, с цел да бъде взета и последната трета проба венозна кръв.
С получените резултати следва да се отиде при съответния медицински експерт, с цел да бъдат разчетени съответно и да се реши има ли потребност индивидът от лекарска интервенция и наставление на медикаменти или всичко е в границите на естественото.
![](/img/banner.png)
![Промоции](/data/promomall.png?5)