Просвещението
Какво е реинкарнация? Може би псевдоучение или част от вселената, която е цялостна с мистерии, и към момента неразкрита за хората? За всеки един представител на човешката раса мисълта за края на живота е горчива тематика. Сякаш в отговор на тази горест доста международни религии се борят да оферират концепцията за безпределно прераждане на душата.
“Само душите няма да умрат ”
В източните религии, пристигнали в човешкия свят доста преди християнството, нищо не се споделя за отговорността на боговете за индивида. Висшите сили не му дават берекет и не го санкционират за грехове. Всичко, както се споделя, е в човешките ръце. В тези източни религии се споделя, че който живее живота си почтено, не се интересува от материалното благосъстояние, то в идващия живот ще се прероди на по-високо равнище, само че този, който цялостен живот е бил привличан единствено от удоволствието, който е мислил единствено за себе си и не е направил положително на никого – то уви, ще се роди на по-ниско равнище. Но даже подобен човек ще има доста опити да поправя своята карма (набор от дейности, засягащи идващите прераждания на душата), с цел да прекъсне веригата от прераждания и да реализира избавление и постоянно самодоволство.
„ Бхагавад-Гита ”, която отразява същността на философията на индуизма, споделя за прераждането:
Теорията за прераждането обаче била необятно публикувана освен в страните от Изтока. Сред гръцките и римските философи, измежду последователите на теорията за прераждането на душата са известни персони като Питагор, Платон и Сократ. А ето какво написа Овидий за безсмъртната душа в своите Метаморфози:
Изминали хиляди години, само че и до през днешния ден доста мозъци са заети с тази безконечна мистерия съществува ли прераждането и в случай че да, на какви закони се подчинява?
„ Разкриване на проверими обстоятелства “
Научният свят има пренебрежително отношение към прераждането, смятайки вярата в него за илюзия. Ентусиастите обаче не се превеждат, стремейки се в случай че не да разрешат тази тайнственост, то най-малко една стъпка по-близо до решението.
Професорът по психиатрия Иън Стивънсън е посветил 40 години на проучване на реинкарнацията. През този дълъг интервал той учи повече от 3000 случая на мемоари от минал живот при децата. За да не се удави в безкрайното море от истории за прераждането. Стивънсън се придържал към строго научни способи, като доста пъти проверявал всяка информация и сравнявал обстоятелствата, разказани от детето, с обстоятелствата от живота на умрелия човек.
Иън Стивънсън Неговото проучване разкрива няколко ясни закономерности – децата от страните, където учението за прераждането е общоприето (например от Индия, Тайланд и др.) приказват повече за предишните си животи. Такива деца да вземем за пример на 2-3 годинки си спомняли своите минали животи, а като доближат 7-годишна възраст като предписание към този момент са не запомнили предишните си прераждания. Много мемоари, свързани с момента на гибелта, като допълнително от половината от случаите ставало дума за насилствена гибел.
И по този начин, Стивънсън провел проучването по избрана строго структурирана скица, като всяка история, която той получил му направило необикновено усещане.
“Преродените Деца ”
Джасбир Лал Джет, тригодишно индийско момче от оскъдно индийско село, било съществено болно няколко дни, след което дишането му спряло и тялото му почнало да замръзва. На другия ден обаче детето пристигнало на себе си. В същото време възкръсналото дете изцяло се трансформирало. То почнало да приказва с друга интонация, като наричало себе си наследник на брамин Собха Рем Тяги и твърдяло, че душата на Собхи се е преместила в тялото му. Джасбир даже отказал да одобри храна от ръцете на своите родственици, като ги оповестило, че те са нечисти. Близките били уверени, че бебето е изгубило мозъка си, до момента в който един ден той разпознал на улицата в непозната жена лелята на брамин Собхи. Жената удостоверила гибелта на племенника си, като също така се оказало, че децата са умряли в същия ден и час. Впоследствие момчето било отведено в селото, където живеело Собха, и той съумял да назова всичките си родственици по имена и познавал добре региона, където живее.
Друг забавен случай се случил в Блекпул, където момиче на име Розмари ненадейно заговорило на чужд език. Тя декларирала, че си спомня живота си като храмова танцьорка, която е взета за своя прислужник от брачната половинка на фараона Аменхотеп III. И двете дами, съгласно Розмари, се удавили в Нил, бягайки от гнева на жреците.
Психиатърът Фредерик Ууд записал казаното от момичето на непознатия език и изпратил бележките на египтолога Хауърд Хълм. Представете си учудването на учените, когато се оказало, че Розмари в действителност приказва свободно древноегипетския език и в речта ѝ се следило всичко – граматична уместност, характерности на речта, отнасящи се тъкмо до времето на ръководството на Аменхотеп. Ясно е, че детето просто не е могло да научи езика задоволително добре, с цел да имитира спомените си от предишния си живот.
При децата такива мемоари са свежи и с възрастта изцяло изчезват. Само децата пазят загатна за прераждането? Възрастните имат доста по-малко доверие по този въпрос, защото мозъкът им съхранява огромно количество информация, получена от заобикалящия ги свят, книги, телевизия, връзка с родственици и другари. Учените обаче са намерили метод да извлекат от подсъзнанието на възрастните спомен за предишните им животи.
Опасностите от регресивната внушаемост
Има един тип хипнотично влияние, което води съзнанието на човек назад оттатък неговото раждане, в предишните му животи. Привържениците на техниките на регресивната внушаемост настояват, че по този метод можете да получите надеждна информация за преражданията на душата на доста хора. Методите за приемане на такава информация обаче не постоянно са задоволително верни.
Например, психологът Станислав Гроф употребява LSD и личната си техника за „ холотропно дишане “, с цел да придвижи пациентите си в предишните им животи. Според неговите показания измененото схващане по-лесно прониква в предишните животи и тогава човек се усеща като вкъщи си. Експериментите на Гроф, макар че трябвало да бъдат приети за забавни, мъчно могат да бъдат приписани на сериозна научна работа, потвърждаваща теорията за прераждането.
Въпреки това, класическата внушаемост в нейната регресивна форма връща свидетелства на пациенти за техните минали прераждания. Техниката му е елементарна като по-късно човек под внушаемост си спомнил за предишния си живот и той бил доведен в будно положение. Запознат с получената информация, той още веднъж бил замаян и под внушаемост той е помолен да назове източника на казаното в първата сесия. Понякога в този случай се оказва, че спомените от предишния живот са подправени и източникът им е някъде в биографията на пациента. Но в редица случаи не се случвало нищо сходно и историите за предходното олицетворение трябвало да бъдат приети за същински.
Интересен опит на хипнотерапевта Патрик Друо, който по време на сесия, извършена с него, си спомнил, по какъв начин преди 4 хиляди години е бил келтска жрица и е бил в нейния облик нравствен лидер на своето племе.
Каквото и да си спомнят пациентите под внушаемост, значимото е, несъмнено, тяхната религия в протичащото се, убеждението, че прераждането на душата в новото тяло е допустимо и че в действителност са живеели преди и ще живеят към момента – до момента в който доближат блаженството на безконечната берекет.
Благодарим Ви, че прочетохте тази публикация. няма за цел да промени вашата позиция. Дали ще повярвате на тази публикация или не, това е ваш избор! Не забравяйте да ни последвате в обществените мрежи!
