Избръснатото лице на правителството на Нетаняху
Какво е да си министър на общинското подсилване и прогрес? Едва ли някой има визия, само че нека най-малко Орли Леви-Абекасис, която ще управлява новосъздаденото ведомство, да може да показа след време.
В случая на пресния кабинет на Израел, 35-ти в историята на страната, активността на Министерство на общинското подсилване и прогрес няма да има никакво значение (подобно на най-малко още 4 новосъздадени такива). Но все пак, въпросното портфолио е значимо в едно друго измерение: то символизира метода, по който се сътвори този кабинет.
Орли Леви-Абекасис беше възнаградена от Бенямин Нетаняху за това, че напусна обединението си с левите (с Лейбъристката партия и Мерец) и контракти поддръжката си за държавното управление персонално с министър-председателя на Израел (а не направи това посредством Бени Ганц и неговата Хосен Ле-Израел, които са другият главен пиедестал в новия кабинет на страната, дружно с ултра-ортодоксалните партии на мизрахите и ашкеназите, надлежно Шас и Яхадут ХаТора). Самата Орли Леви-Абекасис пък бе скъпа за Биби не поради гласа си в Кнесета, а поради този си в кабинета, който ще има.
Засега новото държавно управление на Израел ще се състои от 34 министъра и 16 заместник-министъра (предстои кабинетът да бъде повишен с още две места). Това е най-голямото държавно управление на Израел от основаването на страната. И макар че измежду израелското общество да имаше поддръжка за национална коалиция на обединяването сред Бенямин Нетаняху и Бени Ганц, то надали има такава за надуването на сметката на администрацията в изискванията на свиващата се стопанска система на страната (според личните оценки на Министерство на финансите, тази година размерът на БВП-то на Израел ще се смали с сред 4-ри и 6%).
Ако раздуването на бюджетната сметка е част от цената за оставането на власт, надали Бенямин Нетаняху би могъл да бъде обвинен, че не би я заплатил. В последна сметка, най-малко на този стадий, Бенямин Нетаняху реализира всичко това, което желаеше.
Първо, той ще бъде настоящ министър-председател по време на правосъдния развой против него или ще бъде най-малко в мощна позиция (като " различен министър председател ", което се планува от договорката сред него и Бени Ганц за ротацията на най-важния пост в страната - премиерския). Срещу Нетаняху има обвинявания в корупция, машинация и корист с обществено доверие.
Второ, правейки коалиция с Бени Ганц и неговата Хосен Ле-Израел, Нетаняху разруши главния опозиционен блок, който стоеше против него, в това число на извършените три парламентарни избора в последната една година. Яир Лапид и Моше Яалон, другите две съставни елементи на Синьо-бялата коалиция, остават в съпротива (въпреки че двама от сътрудниците на Моше Яалон напуснаха групировката и сътвориха друга такава, която причислиха към държавното управление Нетаняху, само че от квотата на Бени Ганц). Като ръководител на най-многобройната опозиционна група, Яир Лапид ще бъде и водач на опозицията в сегашния Кнесет.
Трето, привличайки двама от тримата представилите в Кнесета на Лейбъристката партия, отпред с нейния ръководител Амир Перец, който ще води портфолиото на Министерство на стопанската система, Нетаняху унищожи опцията против него да бъде основана ционистка съпротива от ляво. Това е същият Амир Перец, който през месец август предходната година предизборно си обръсна пословичния мустак, тъй че жителите на Израел да видели по-добре устните му, когато казвал, че няма да прави коалиция с Бенямин Нетаняху.
Е, какво от това, мустаците порастват. Мустаците и арабското население ще бъдат едни от немногото, които няма да получат министерство в новия кабинет на Биби Нетаняху.
Четвърто, назначавайки Рафи Перец за Министър на работите на Йерусалим и наследството, Биби Нетаняху разруши (и без това не изключително сплотената) национално-религиозната коалиция Ямина (състояща се от три партийни съставния елемент, с Нафтали Бенет и Безалел Смотрих, наред със упоменатия Рафи Перец).
Всичко това не значи, че пред Бенямин Нетаняху няма политически опасности, предвид на създалата се политическа констелация.
Колкото и да бъде непрекъсната в рецензията си, опозицията в Кнесетта ще бъде парирана от аритметиката (75 гласа " за " държавното управление против 45 " срещу " ). По-важна е обаче съпротивата, която министър-председателят може да срещне в самия кабинет. Според съглашението сред Нетаняху и Ганц всеки един от тях двамата ще има по 16 гласа в границите на държавното управление (т.е. не всички министри ще имат право на глас, тъй че да не се скапва салдото сред водения от " Ликуд " блок и този на Хосен Ле-Израел).
Друг евентуален и по-скоро стратегически риск пред Биби е този, че като съпротива в Кнесета остават прекомерно значими партии със характерен идеологически профил.
Оттук нататък, когато стане дума за политики, свързани с абсорбирането на части от Западния бряг от Израел или тези по отношение на статута на арабското население в страната Израел, Нафтали Бенет и Авигдор Либерам ще нападат взаимно политиката на държавното управление на Нетаняху от дясно-националистически позиции. А когато настоящата тематика касае статута и привилегиите на хареди-общността на ултра-ортодоксалните, то тогава ще се образува ситуационен алианс сред Яир Лапид и Авигдор Либерман, който ще подлага на критика политиката на Нетаняху от дясно-секуларни позиции.
Това е проблем, който Биби Нетаняху не би трябвало да подценява. Добре че в Израел, таман от 2006-та година насам, си имат Министерство по стратегическите работи и обмисляне. /news.bg
В случая на пресния кабинет на Израел, 35-ти в историята на страната, активността на Министерство на общинското подсилване и прогрес няма да има никакво значение (подобно на най-малко още 4 новосъздадени такива). Но все пак, въпросното портфолио е значимо в едно друго измерение: то символизира метода, по който се сътвори този кабинет.
Орли Леви-Абекасис беше възнаградена от Бенямин Нетаняху за това, че напусна обединението си с левите (с Лейбъристката партия и Мерец) и контракти поддръжката си за държавното управление персонално с министър-председателя на Израел (а не направи това посредством Бени Ганц и неговата Хосен Ле-Израел, които са другият главен пиедестал в новия кабинет на страната, дружно с ултра-ортодоксалните партии на мизрахите и ашкеназите, надлежно Шас и Яхадут ХаТора). Самата Орли Леви-Абекасис пък бе скъпа за Биби не поради гласа си в Кнесета, а поради този си в кабинета, който ще има.
Засега новото държавно управление на Израел ще се състои от 34 министъра и 16 заместник-министъра (предстои кабинетът да бъде повишен с още две места). Това е най-голямото държавно управление на Израел от основаването на страната. И макар че измежду израелското общество да имаше поддръжка за национална коалиция на обединяването сред Бенямин Нетаняху и Бени Ганц, то надали има такава за надуването на сметката на администрацията в изискванията на свиващата се стопанска система на страната (според личните оценки на Министерство на финансите, тази година размерът на БВП-то на Израел ще се смали с сред 4-ри и 6%).
Ако раздуването на бюджетната сметка е част от цената за оставането на власт, надали Бенямин Нетаняху би могъл да бъде обвинен, че не би я заплатил. В последна сметка, най-малко на този стадий, Бенямин Нетаняху реализира всичко това, което желаеше.
Първо, той ще бъде настоящ министър-председател по време на правосъдния развой против него или ще бъде най-малко в мощна позиция (като " различен министър председател ", което се планува от договорката сред него и Бени Ганц за ротацията на най-важния пост в страната - премиерския). Срещу Нетаняху има обвинявания в корупция, машинация и корист с обществено доверие.
Второ, правейки коалиция с Бени Ганц и неговата Хосен Ле-Израел, Нетаняху разруши главния опозиционен блок, който стоеше против него, в това число на извършените три парламентарни избора в последната една година. Яир Лапид и Моше Яалон, другите две съставни елементи на Синьо-бялата коалиция, остават в съпротива (въпреки че двама от сътрудниците на Моше Яалон напуснаха групировката и сътвориха друга такава, която причислиха към държавното управление Нетаняху, само че от квотата на Бени Ганц). Като ръководител на най-многобройната опозиционна група, Яир Лапид ще бъде и водач на опозицията в сегашния Кнесет.
Трето, привличайки двама от тримата представилите в Кнесета на Лейбъристката партия, отпред с нейния ръководител Амир Перец, който ще води портфолиото на Министерство на стопанската система, Нетаняху унищожи опцията против него да бъде основана ционистка съпротива от ляво. Това е същият Амир Перец, който през месец август предходната година предизборно си обръсна пословичния мустак, тъй че жителите на Израел да видели по-добре устните му, когато казвал, че няма да прави коалиция с Бенямин Нетаняху.
Е, какво от това, мустаците порастват. Мустаците и арабското население ще бъдат едни от немногото, които няма да получат министерство в новия кабинет на Биби Нетаняху.
Четвърто, назначавайки Рафи Перец за Министър на работите на Йерусалим и наследството, Биби Нетаняху разруши (и без това не изключително сплотената) национално-религиозната коалиция Ямина (състояща се от три партийни съставния елемент, с Нафтали Бенет и Безалел Смотрих, наред със упоменатия Рафи Перец).
Всичко това не значи, че пред Бенямин Нетаняху няма политически опасности, предвид на създалата се политическа констелация.
Колкото и да бъде непрекъсната в рецензията си, опозицията в Кнесетта ще бъде парирана от аритметиката (75 гласа " за " държавното управление против 45 " срещу " ). По-важна е обаче съпротивата, която министър-председателят може да срещне в самия кабинет. Според съглашението сред Нетаняху и Ганц всеки един от тях двамата ще има по 16 гласа в границите на държавното управление (т.е. не всички министри ще имат право на глас, тъй че да не се скапва салдото сред водения от " Ликуд " блок и този на Хосен Ле-Израел).
Друг евентуален и по-скоро стратегически риск пред Биби е този, че като съпротива в Кнесета остават прекомерно значими партии със характерен идеологически профил.
Оттук нататък, когато стане дума за политики, свързани с абсорбирането на части от Западния бряг от Израел или тези по отношение на статута на арабското население в страната Израел, Нафтали Бенет и Авигдор Либерам ще нападат взаимно политиката на държавното управление на Нетаняху от дясно-националистически позиции. А когато настоящата тематика касае статута и привилегиите на хареди-общността на ултра-ортодоксалните, то тогава ще се образува ситуационен алианс сред Яир Лапид и Авигдор Либерман, който ще подлага на критика политиката на Нетаняху от дясно-секуларни позиции.
Това е проблем, който Биби Нетаняху не би трябвало да подценява. Добре че в Израел, таман от 2006-та година насам, си имат Министерство по стратегическите работи и обмисляне. /news.bg
Източник: dnesplus.bg
КОМЕНТАРИ