Какво доживяхме – да я пазим с камери, казва с

„ Какво доживяхме – да я пазим с камери ”, споделя с известна доза отвращение някогашен партизанин и полковник от Държавна сигурност. Eдна ранна августовска заран през 1984 година той застъпва на пост пред гроба на Людмила Живкова. Другият му сътрудник – млад офицер от Министерство на вътрешните работи, си поставя дясната ръка на устата, все едно, че кашля.

Полковникът, който е остаряла кримка, усеща, че нещо не е наред, и прибавя с тежка въздишка: „ Вместо да е измежду нас – живите, и да й се радваме ”. Той не знае, че през нощта в късна доба могъщата му работа е опасала паметната плоча и с микрофони. Дежурният офицер по линия на Държавна сигурност, който в Софийско градско ръководство на Министерство на вътрешните работи следи картината и звука, не вижда нищо неправилно.

Това описа пред „ Уикенд ” за първи път по-младият офицер, който в този момент е пенсионер, работи в огромна българска компания и движи интернационалните й връзки. Той преди време е бил един от секретните постови, пазили паметната плоча. Причината за крутите ограничения за сигурност на гроба на Живкова щерка са две покушения против гроба. Държавна сигурност стяга режима и вкарва неразрешен за влизане голям периметър.

Първото нападение против паметната плоча на Людмила е по-безобидно – локален алкохолик от квартал „ Орландовци ” претършува могилата и разхвърля цветята в търсене на алкохол. На излизане от гробищата го закопчал милиционерски патрул. Пратен е в лагера в „ Белене ” за дребно безчинство, ориста му е незнайна.

Вторият случай влудява Бай Тошо. В секретния бюлетин на Министерство на вътрешните работи е записано, че на 26 юни1984 година е осъществено смело нахлуване на гроба на починалата Людмила Живкова. Държавна сигурност открива, че е счупена тежката мраморна ваза, удряно е с плочка по барелефа и че  някой е уринирал до гроба. Деянието е квалифицирано като „ светотатство “ и незабавно са поставени първите секретни постове. Ден по-рано през нощта е атакуван боец, който е на пост пред пожарната на ул. „ Екзарх Йосиф ” в столицата, ударен е по главата и му е откраднат автомата „ Калашников ” с халосни патрони. Лекарите една съумяват да спасят живота на войничето.

Държавна сигурност и Народната милиция са дигнати на крайник. Точно на петия месец след нападението на гроба на Людмила, милицията арестува 24-годишния Тодор Петров Дечев. Привечер младежът е в подлеза на НДК, а патрул ревизира минувачите. Когато вижда полицаите, той хуква да бяга. Дечев е арестуван след гневна опозиция.

У него, прикрит под шлифера му, е открит въпросният „ Калашников “, само че към този момент зареден с бойни патрони. Оказва се, че е преправил халосните в бойни патрони. Дечев си признава, че откакто изпива бутилка коняк „ Слънчев бряг ” изпочупва няколко паметника и не си спомня тъкмо по какъв начин се озовал на гроба на Людмила. Следствието квалифицира така наречен „ светотатство “ на гроба на Людмила като „ безчинство, отличаващо се с извънреден цинизъм или смелост “.

На 15 март 1985 година арбитър Димитър Попов произнася присъдата „ гибел посредством разстрел “. Върховният съд я удостоверява и макар очакванията на околните Държавният съвет също отхвърля да помилва наказания. Съдия Попов малко преди да стане министър председател декларира, че процесът е бил обществен, а не политически. Делото – № 2 от 1985 година, обаче е засекретено в архивите на Министерство на вътрешните работи и вижда бял свят с помощта на журналистката Маргарита Михнева.

Червената принцеса, както приживе назоваха Людмила Живкова, умира на 21 юли 1981 година – пет дни преди да навърши 39 година Прави шеметна кариера като влиза в политиката едвам на 29 година През 1971 година е назначена за първи зам.-председател на Комитета за другарство и културни връзки с чужбина. През 1975 година сяда в стола на шефа му Павел Матев, като постът ѝ ръководител на комитета към този момент е с сан на министър. От 1976-а е член на Централен комитет, а през 1979 година влиза в състава на Политбюро.

„ Уикенд ” прегледа детайлно Държавния списък с решенията на Политбюро и видя, че първото съвещание, на което тя взе участие, е на 24 юли 1979 година Тогава Политбюро взема решение да изравни заплатите на сержантите и офицерите в Строителни и Транспортни войски с тези в Българска народна армия. Първи автограф под решение № 17 поставя министърът на защитата Добри Джуров, след него е Жиков, а Людмила поставя параф последна.

Кариерата си дъщерята на бай Тошо дължи на трима мъже. Александър Фол я прави академик, Александър Лилов – Стратега, я вкара в политиката, а Светлин Русев я възпламенява по изобразителното изкуство. Червената върхушка е недоволна от стремителното й нанагорнище в партийната подчиненост и разпалва клюки за любовните й връзки с Фол, Лилов и Русев.

Дори описват по какъв начин Лилов свалял обувката й, сипвал вино в нея и театрално го изпивал. Стратега, който по това време е вторият мълчалив човек след Живков в Политбюро, обаче е много отракан и надали би си разрешил сходна дързост, изключително пред погледа на Държавна сигурност. В изявление за „ Уикенд ”, обещано няколко години преди да почине, той изрично отхвърля това да е правилно. Добавя, че този противен слух е пуснат от Андрей Луканов.

През 1970 година Людмила Живкова приключва специализация по изкуствознание в Московския държавен университет. След това е изпратена за известно време в Оксфордския университет, а през 1971 година пази в Института по балканистика кандидатска дисертация на тематика „ Англо-турските връзки 1933 – 1939 година “. Според неин учител в Оксфорд трудът й е писан от чиновник на посолството ни в Лондон. Свръхамбициозната Людмила Живкова има и издадени 8 книги. Навремето в университетските среди се твърдеше, че действителният създател на книгата ѝ за Казанлъшката гробница е проф. Александър Фол, а на тази за Четвероевангелието – акад. Иван Дуйчев.

На 12 ноември 1973 година на път за летището Людмила катастрофира тежко. Трябва да изпрати татко си, който отпътува на публично посещаване за Полша. Закъсняла, подрежда на водача на мерцедеса да кара бързо. На околовръстното шосе се удрят челно с москвич, който погрешно изпреварва камион. Людмила получава черепно-мозъчна контузия и изпада в безсъзнание, лицето ѝ е нарязано от счупените стъкла. Откарват я в „ Пирогов ”, притеглят даже лекари от чужбина. Прилагат лекуване под управлението на националния врач Петър Димков. Използват вани с дестилат. В Париж ѝ вършат пластична интервенция. Тя се съвзема и през февруари 1974 година се връща на работа.

Реклама

Людмила обаче като че ли е заживява втори живот. Става вегетарианка, следи тежестта й да не надвишава 48 кг. Отказва се от медицината. Поддържа близки връзки с Ванга – всеки месец пътува до Петрич, с цел да се среща с нея, и пие билки по нейни инструкции.

Увлича се индийската просвета и по източни учения като „ Агни Йога ” – (Жива Етика) или обединение с божествения огън. Това философско и етично обучение се основава на книгите, написани от видните съветски учени и мистици Елена и Николай Рьорих през първата половина на 20 век в съдействие с мъдреците от Изтока. Синът им Святослав Рьорих, който като татко си също е художник и последовател на фамилната философия, подарява на Людмила 30 произведения от цикъла „ Хималаи ”, които в този момент могат да се видят в „ Квадрат 500 ”.

Николай Рьорих създава „ Знамето на мира “, което алармира неприкосновеността на музеи, университети, архитектурни монументи и галерии. То и през днешния ден продължава да се вее над културни и просветителни институции в целия свят, а от него Людмила взема концепцията за детската асамблея „ Знаме на мира ”.

Москва обаче е мощно недоволно от въздействието на религиозно-окултния ореол към Николай Рьорих върху Людмила. През 1981 година следва честването на 1300-годишнината от основаването на българската страна по нейна концепция. Тя управлява и комисията за тържествата. Според проектите ѝ тържественото заседание би трябвало да наесен е в зала № 1 на НДК, където да звучи Одата на насладата от Деветата симфония на Бетовен. Людмила обаче ненадейно е отстранена като началник на комисията, която е преобразувана в комитет и негов ръководител – за по-голяма представителност, става татко й.

На 17 февруари Живкова отпътува на двуседмично посещаване в Индия, където открива изложбата „ Тракийското изкуство по българските земи ”. Тръгва слух, че е посетила храмове на Черната богиня на гибелта и разрушението Кали, което било неприятна прокоба. Кали в индуистката митология е брачна половинка на господ Шива, който убива. В самолета при противоположния полет за София тя привиква един по един членовете на делегацията, споделя им по няколко странни фрази и им подарява бели кърпички. На Любомир Левчев да вземем за пример декларира: „ Пази я деликатно и не я развявай, тъй като вътре има поръсен бистър бял прашец, който не би трябвало да се разпилее. Даде ми го Сей Баба. Казват, че превръщал една материя в друга ”.

В Индия тя отива при Сатия Сай Баба – индийски гуру, който приживе се беше оповестил за Бог на всичко и раздаваше пръстени, направени от сплав от пет метала – мед, месинг, олово, желязо и цинк. За бижутата твърдеше, че носят неговата благословия.

Въпреки дългия и тежък полет от Индия, единствено няколко часа след кацането на летище София, Людмила излетява за Мексико. За по-малко от 24 часа прелита 11 часови пояса. И когато на 28 февруари самолетът се приземява на аеропорта на Мексико Сити, тя даже няма сили да слезе от него. А е пристигнал да я посрещне министър. Бодигардовете Димитър Мурджев и Петър Петров я изнасят на ръце от самолета и я закарват с автомобил в хотел. Идва лекарка от руското посолство, само че Людмила не я позволява до себе си. От години тя има уплаха от руски шпиони и даже упреква Мурджев, че е човек на Кремъл.

Свързват се по телефона с Тодор Живков, който е на посещаване в Москва. Той подрежда за Мексико да излети специфичен аероплан с лекарски екип и брачният партньор й Иван Славков. До идването на самолета обаче Людмила се съвзема и се включва в програмата. После отпътува за Боровец, където татко ѝ е на отмора. Там тя трескаво стартира да унищожава касети и документи.

На 20 юли Людмила се прибира в София във вила „ Калина ”. Праща децата си Евгения – от първия брак, и Тодор Славков на море. Ден преди гибелта си получава 50-страничния отчет с разкритията за активността на фонд „ Културно завещание ”, завършен след 8-месечна разработка във Второ основно ръководство на Държавна сигурност. Фондът е основан към външно министерство особено за 13-вековния празник. Един от доближените й – кандидат-членът на Централен комитет на Българска комунистическа партия, зам.-външен министър и върховен функционер от Държавна сигурност Живко Попов, е махленски в заграбване на 1,3 млн. $ от фонда.

„ Когато видя документите, тя беше напрано съкрушена ”, написа в книгата си „ Вторият етаж ” Живковият консултант Костадин Чакъров.

На съдбовния 21 юли Мурджев получава от Людмила рецепта да купи приспивателното дормопан. Тя освобождава шефката на вилата и остава единствено с камериерката, която по-късно първа ще я откри безжизнена в „ басейнчето ” – зидана вана 2 на 2 метра, дълбока към 30 см. Мурджев споделя, че към 18 ч. звъннал телефонът в дежурната стая. Чул в слушалката писъците на камериерката. Изтичали с водача в банята и занемели: „ В басейнчето плуваше тялото на Людмила. Издърпахме я на пода върху плочките. Проверих на няколко места за пулса ѝ… Беше мъртва ”. Причината за гибелта е удавяне.

Пристига и здравната сестра Ани Младенова. След време тя признава пред Мурджев, че е намерила празна опаковката с дормопан и я заменила с нова, от която извадила единствено две хапчета. Един от най-близките й – посланикът в Мексико Богомил Герасимов, стартира шокиращата версия, че повода за гибелта й е ликвидиране и самоубийство. Според него през юни тогавашният руски дипломат у нас Никита Толубеев звъни на Живков, с цел да му каже, че ще пристигна член на Политбюро, с който би трябвало да обсъдят значими въпроси. Живков е привикан в руското посолство, а гостът е секретарят на Централен комитет на Комунистическа партия на Съветския съюз по идеологията Константин Черненко.

С безусловен звук той подрежда да спрат всевъзможни националистични прояви, като честването на 13-вековният празник. Дава му да разбере, че Москва няма повече да търпи обилни и шумни тържества като това в Мексико. Съветите внушават на Живков, че щерка му Людмила би трябвало неотложно да бъде освободена от всички постове, без това се оповестява. На първо време е задоволително да се подчертава върху здравето й. Живков капитулира, угрижен за личното си оцеляване.

„ Уикенд ” видя, че Людмила, която тъкмо преди 42 година си отиде от този свят, има страница във Facebook. Тя е основана преди осем години и има 4 600 почитатели. Няма посочен админ, само че при кликване върху бутона „ Свържете се с нас ” връзката препраща към гражданин на Балчик, почитател на „ Агни Йога ”. За себе си той е написал откъс от учението, евентуално с отпратка към Людмила: „ Ще попитат: по какъв начин мина животът ви? Отговорете: като по струни над бездната – красиво, деликатно и стремглаво ”.