Какви промени при плащанията ще има до края на годината
Какви промени при заплащанията ще има до края на годината? Финансовият бранш в Европа и у нас несъмнено е една от сферите, в които нововъведенията се развиват най-бързо и дават най-силно отражение върху динамичността на продуктите и услугите.
Свидетели сме на напълно цифрови банки,
зони за самообслужване, внедряване на изкуствен интелект, все по-разнообразни платежни принадлежности и технологии. Развитието на конкуренция, само че и партньорство, сред Финтех бранша и банките, води до появяването на голям брой нови, комфортни и сигурни финансови и платежни артикули. Това съобщи Нина Стоянова, подуправител на Българска народна банка, началник на ръководство „ Банково “, при откриването на Финансов конгрес „ Иновации “,
проведен от Асоциация Банка на годината
По думите й провежданите от националните и европейски регулатори политики са довели до трайно и устойчиво понижение на измамите при заплащанията. Тя цитира данни от неотдавна оповестения от Европейската централна банка (ЕЦБ) отчет на тази тематика, обхващащ интервала 2020 година – 2021 година, които демонстрират, че през 2021 година е достигнато най-ниското равнище на каузи на измамите при картовите заплащания в Европа по отношение на общата стойност на осъществените картови заплащания, откогато е почнало събирането на данни за тази статистика
през 2008 година – а точно по-малко от 0.03%.
По-конкретно, цената на измамите при картовите заплащания, инициирани от разстояние (т.е. посредством виртуални ПОС терминали), е намаляла с 12% през 2021 година по отношение на 2020 година в светлината на необятното внедряване на стандартите за задълбочено
определяне на идентичността на платеца.
Друг ослепителен образец е понижението при измамите с подправени карти на физически терминали (напр. под формата на потребление на фалшифицирани платежни карти в магазини или на банкомати), което е с 42% през 2021 година по отношение на 2020 г, като всеобщото внедряване на чип и ПИН стандарти за сигурност съвсем е
изкоренило сходен вид измами в Европа.
Платежната инфраструктура в България претърпя доста развиване през последните няколко години, имащо за цел въвеждането на модерни софтуерни решения
и гарантиране сигурността на заплащанията.
Подготовката за въвеждане на еврото несъмнено катализира и форсира този развой. Пазарните участници и Българската национална банка не престават интензивна работа по всички планове,
заложени в Националния проект за въвеждане
на еврото в Република България. Дейностите се развиват в период, като се чака до края на 2023 година платежната инфраструктура на страната да бъде подготвена за присъединение към еврозоната, уточни Стоянова.
И добави, че до края на тази година ще
бъде приключен планът за цялостна достижимост в границите на Единната зона за заплащания в евро (SEPA) при осъществяване на кредитните преводи в евро от/към страната. Продължава подготовка за осъществяване на незабавни кредитни преводи в евро като продължение
на към този момент въведените незабавни кредитни
преводи в лв.. С миграцията на бюджетните заплащания към стандартите на SEPA, планувана за октомври 2023 година, приключва
цялостното привеждане на платежната
инфраструктура в сходство със SEPA стандартите. В резултат на това клиентите към този момент могат да се възползват от по-бързи и сигурни платежни интервенции.
Иновациите в сегмента на платежните услуги
дават ясно забележим резултат в статистическите данни, с които разполагаме. За поредна година се затвърждава наклонността към нарастване в главните индикатори при платежните услуги и най-много при тези, предоставяни по електронен път. През 2022 година е маркиран растеж с към 1/4 в броя на осъществените
в страната безналични потребителски заплащания
по отношение на миналата година. При броя на заплащанията с карти, издадени в България, имаме растеж с близо 1/3 по отношение на 2021 година Впечатляващ е и растежът при броя подредени заплащания с електронни пари за 2022 година, който се е нараснал с повече от 40% по отношение на 2021 година,
регистрира подуправителят на Българска народна банка.
По думите й в средносрочен проект можем да очертаем няколко сегмента, развиването на които ще повлияе на платежните процеси.
На първо място, това е развиването на цифровите валути на централните банки. Изследване на Банката за интернационалните разплащания от 2021 година
демонстрира, че към 90% от централните банки
по света изследват капацитета на цифровите валути, а 14% развиват пилотни планове. От необикновен интерес е развиването на този план
в Китай през последните няколко години
и тестовото потребление на цифровия юан в избрани райони на страната. Развитието на цифровите валути на централните банки се обуславя от значими фактори, един от които е, че парите в брой се
употребяват все по-малко като средство за разплащане.
Централните банки би трябвало да отговорят на продължаващата цифрова промяна на бизнеса и еволюцията на платежните принадлежности, както и на опцията световни компании със забележителна потребителска база да развиват свои
частни цифрови средства за заплащане.
По мотив развиването на плановете за цифровите валути на централните банки, ръководещият шеф на интернационалния валутен фонд – госпожа Кристалина Георгиева, показва в свое изявление от 2022 г.3, че историята на парите навлиза в нова глава.
Като предстоящ участник в еврозоната ние следим
плана за цифрово евро на Европейската централна банка, чиято проучвателната фаза завършва през октомври тази година. Този план добива все по-конкретни измерения и по всичко наподобява, че ще продължи да се развива.
Създадени са работни групи, които
да изработят правила (Rulebook), отнасящи се до схемата за цифрово евро, потреблението му като платежен инструмент, ръководството на ликвидността и други
Работи се и по съответно
законодателно предложение на Европейската комисия за цифровото евро, което може да се появи още през лятото на тази година. В него се чака да бъде изтълкуван и вероятният статус на цифровото евро
като законно платежно средство.
С оглед гарантиране функционалността на финансово ходатайство, която имат банките в актуалната стопанска система, се обмисля използване на предел на средствата, които лицата ще могат да държат по сметка за цифрово
евро при централната банка.
Дигиталното евро има капацитет да сътвори основа за интегрирани европейски решения за разплащане на дребно и трансграничен сетълмент, както и за голям брой спомагателни нововъведения – например токенизирани депозити,
смарт контракти, условни заплащания и други
Друг значим детайл в световен мащаб е развиването на криптоактивите и тяхната регулация. В средата на май тази година, Съветът на Европейския Съюз одобри дефинитивно финалните текстове на Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA), като по този метод европейските институции създадоха и одобриха огромна
и детайлна правна рамка за пазара
на криптоактиви в Европа, като се има поради, че в тази област опитите за регулация са към момента малко. Едновременно с това бе признат и нов Регламент по отношение на информацията, съпътстваща преводите на средства и прехвърлянето на избрани криптоактиви, с което ще се реализира по-добра проследимост
на преводите на криптоактиви
и противопоставяне на изпирането на пари. Разпоредбите на MiCA по отношение на криптоактивите от вида „ стейбълкойн “ ще стартират да се ползват през юли 2024 година, а останалите разпореждания по отношение на общите криптоактиви, които нямат стабилизационен механизъм на цената си, и за доставчиците на услуги за
криптоактиви – през януари 2025 година
На последващо място, чакаме реализация на ограниченията, планувани в Стратегия на Евросистемата за заплащанията на дребно, оповестена от ЕЦБ през 2021 година Важен аспект тук е развиването на незабавните заплащания в евро.
Една от главните цели е да се насърчи
основаването на европейски решения за заплащане на дребно, които са сигурни и ефикасни, а също и като отговор на възходящите провокации пред европейската самостоятелност в региона на заплащанията. Разпространението на незабавните заплащания в
Европа се чака да продължи,
както и основаването на инфраструктура за приемане на незабавни заплащания, инициирани от клиентите посредством смарт телефон приложения на физически ПОС терминали при търговците.
В тази връзка бе основана
така наречен Европейска самодейност за плащания5 (European Payments Initiative, EPI), която има за цел създаване на платежни други възможности в Европа, включително посредством цифров портфейл, основан на незабавните заплащания.
Свидетели сме на напълно цифрови банки,
зони за самообслужване, внедряване на изкуствен интелект, все по-разнообразни платежни принадлежности и технологии. Развитието на конкуренция, само че и партньорство, сред Финтех бранша и банките, води до появяването на голям брой нови, комфортни и сигурни финансови и платежни артикули. Това съобщи Нина Стоянова, подуправител на Българска народна банка, началник на ръководство „ Банково “, при откриването на Финансов конгрес „ Иновации “,
проведен от Асоциация Банка на годината
По думите й провежданите от националните и европейски регулатори политики са довели до трайно и устойчиво понижение на измамите при заплащанията. Тя цитира данни от неотдавна оповестения от Европейската централна банка (ЕЦБ) отчет на тази тематика, обхващащ интервала 2020 година – 2021 година, които демонстрират, че през 2021 година е достигнато най-ниското равнище на каузи на измамите при картовите заплащания в Европа по отношение на общата стойност на осъществените картови заплащания, откогато е почнало събирането на данни за тази статистика
през 2008 година – а точно по-малко от 0.03%.
По-конкретно, цената на измамите при картовите заплащания, инициирани от разстояние (т.е. посредством виртуални ПОС терминали), е намаляла с 12% през 2021 година по отношение на 2020 година в светлината на необятното внедряване на стандартите за задълбочено
определяне на идентичността на платеца.
Друг ослепителен образец е понижението при измамите с подправени карти на физически терминали (напр. под формата на потребление на фалшифицирани платежни карти в магазини или на банкомати), което е с 42% през 2021 година по отношение на 2020 г, като всеобщото внедряване на чип и ПИН стандарти за сигурност съвсем е
изкоренило сходен вид измами в Европа.
Платежната инфраструктура в България претърпя доста развиване през последните няколко години, имащо за цел въвеждането на модерни софтуерни решения
и гарантиране сигурността на заплащанията.
Подготовката за въвеждане на еврото несъмнено катализира и форсира този развой. Пазарните участници и Българската национална банка не престават интензивна работа по всички планове,
заложени в Националния проект за въвеждане
на еврото в Република България. Дейностите се развиват в период, като се чака до края на 2023 година платежната инфраструктура на страната да бъде подготвена за присъединение към еврозоната, уточни Стоянова.
И добави, че до края на тази година ще
бъде приключен планът за цялостна достижимост в границите на Единната зона за заплащания в евро (SEPA) при осъществяване на кредитните преводи в евро от/към страната. Продължава подготовка за осъществяване на незабавни кредитни преводи в евро като продължение
на към този момент въведените незабавни кредитни
преводи в лв.. С миграцията на бюджетните заплащания към стандартите на SEPA, планувана за октомври 2023 година, приключва
цялостното привеждане на платежната
инфраструктура в сходство със SEPA стандартите. В резултат на това клиентите към този момент могат да се възползват от по-бързи и сигурни платежни интервенции.
Иновациите в сегмента на платежните услуги
дават ясно забележим резултат в статистическите данни, с които разполагаме. За поредна година се затвърждава наклонността към нарастване в главните индикатори при платежните услуги и най-много при тези, предоставяни по електронен път. През 2022 година е маркиран растеж с към 1/4 в броя на осъществените
в страната безналични потребителски заплащания
по отношение на миналата година. При броя на заплащанията с карти, издадени в България, имаме растеж с близо 1/3 по отношение на 2021 година Впечатляващ е и растежът при броя подредени заплащания с електронни пари за 2022 година, който се е нараснал с повече от 40% по отношение на 2021 година,
регистрира подуправителят на Българска народна банка.
По думите й в средносрочен проект можем да очертаем няколко сегмента, развиването на които ще повлияе на платежните процеси.
На първо място, това е развиването на цифровите валути на централните банки. Изследване на Банката за интернационалните разплащания от 2021 година
демонстрира, че към 90% от централните банки
по света изследват капацитета на цифровите валути, а 14% развиват пилотни планове. От необикновен интерес е развиването на този план
в Китай през последните няколко години
и тестовото потребление на цифровия юан в избрани райони на страната. Развитието на цифровите валути на централните банки се обуславя от значими фактори, един от които е, че парите в брой се
употребяват все по-малко като средство за разплащане.
Централните банки би трябвало да отговорят на продължаващата цифрова промяна на бизнеса и еволюцията на платежните принадлежности, както и на опцията световни компании със забележителна потребителска база да развиват свои
частни цифрови средства за заплащане.
По мотив развиването на плановете за цифровите валути на централните банки, ръководещият шеф на интернационалния валутен фонд – госпожа Кристалина Георгиева, показва в свое изявление от 2022 г.3, че историята на парите навлиза в нова глава.
Като предстоящ участник в еврозоната ние следим
плана за цифрово евро на Европейската централна банка, чиято проучвателната фаза завършва през октомври тази година. Този план добива все по-конкретни измерения и по всичко наподобява, че ще продължи да се развива.
Създадени са работни групи, които
да изработят правила (Rulebook), отнасящи се до схемата за цифрово евро, потреблението му като платежен инструмент, ръководството на ликвидността и други
Работи се и по съответно
законодателно предложение на Европейската комисия за цифровото евро, което може да се появи още през лятото на тази година. В него се чака да бъде изтълкуван и вероятният статус на цифровото евро
като законно платежно средство.
С оглед гарантиране функционалността на финансово ходатайство, която имат банките в актуалната стопанска система, се обмисля използване на предел на средствата, които лицата ще могат да държат по сметка за цифрово
евро при централната банка.
Дигиталното евро има капацитет да сътвори основа за интегрирани европейски решения за разплащане на дребно и трансграничен сетълмент, както и за голям брой спомагателни нововъведения – например токенизирани депозити,
смарт контракти, условни заплащания и други
Друг значим детайл в световен мащаб е развиването на криптоактивите и тяхната регулация. В средата на май тази година, Съветът на Европейския Съюз одобри дефинитивно финалните текстове на Регламента за пазарите на криптоактиви (MiCA), като по този метод европейските институции създадоха и одобриха огромна
и детайлна правна рамка за пазара
на криптоактиви в Европа, като се има поради, че в тази област опитите за регулация са към момента малко. Едновременно с това бе признат и нов Регламент по отношение на информацията, съпътстваща преводите на средства и прехвърлянето на избрани криптоактиви, с което ще се реализира по-добра проследимост
на преводите на криптоактиви
и противопоставяне на изпирането на пари. Разпоредбите на MiCA по отношение на криптоактивите от вида „ стейбълкойн “ ще стартират да се ползват през юли 2024 година, а останалите разпореждания по отношение на общите криптоактиви, които нямат стабилизационен механизъм на цената си, и за доставчиците на услуги за
криптоактиви – през януари 2025 година
На последващо място, чакаме реализация на ограниченията, планувани в Стратегия на Евросистемата за заплащанията на дребно, оповестена от ЕЦБ през 2021 година Важен аспект тук е развиването на незабавните заплащания в евро.
Една от главните цели е да се насърчи
основаването на европейски решения за заплащане на дребно, които са сигурни и ефикасни, а също и като отговор на възходящите провокации пред европейската самостоятелност в региона на заплащанията. Разпространението на незабавните заплащания в
Европа се чака да продължи,
както и основаването на инфраструктура за приемане на незабавни заплащания, инициирани от клиентите посредством смарт телефон приложения на физически ПОС терминали при търговците.
В тази връзка бе основана
така наречен Европейска самодейност за плащания5 (European Payments Initiative, EPI), която има за цел създаване на платежни други възможности в Европа, включително посредством цифров портфейл, основан на незабавните заплащания.
Източник: flashnews.bg
КОМЕНТАРИ