Както винаги най-близо до истината са мъдрите китайци, на които

Както постоянно най-близо до истината са мъдрите китайци, на които изискуем сентенцията, гласяща „ Пази, Боже, да живеем в забавни времена “. Ето и в този момент, точно на войната в Украйна и чувството за нещо сходно към Тайван – „ въоръжен бунт “ на Пригожин и неговата частна войска „ Вагнер “, но не против Путин и формалната власт в Москва, а против военния министър Шойгу и началника на Генералния щаб Герасимов.

Що за „ съспенс “ бе това? Вярно, на изток от Рая всичко е допустимо, а някогашният Съюз на съветските социалистически републики е планета на парадоксите, само че някак си звучи бутафорно римейкът от „ смутните времена “, останали в Историята с имена като Пугачов, Разин, Декабристите, Кървавата неделя, Февруарската гражданска война, Распутин, Махно, Мазепа… С апогея на 7 ноември 1917-та и продължението в съответния мащаб в наши дни през август 1991 и септември-октомври 1993-та.

Конспирацията постоянно е на мода

Да си кажа почтено, нито за секунда не съм се съмнявал в „ позитивната развръзка “ на „ метежа “ в Русия от предишния уикенд. Нито една от страните нямаше интерес от радикализация и клане. Освен това и ресурсите са лимитирани – ЧВК „ Вагнер “ не би могла да бутне цяла голяма страна с 25 000 бойци, а Москва на процедура е обезоръжена, откакто разхвърли военния си капацитет в Украйна, Беларус, в Далечния изток и под дърво и камък по картата на „ горещите точки “, начертана от Вашингтон и спътници.

Освен това Конспирацията постоянно е на мода и затова към този момент се появиха не една и две хипотези за „ интензивно КГБ-мероприятие “, блъф, инсценировка, двойна игра, контрадезинформация, целящи подсилване на Путин, инсталиране и легитимиране на Пригожин като „ Бонапарт под надзор “ наред с догатките за налагане на по-твърд режим в Русия. Впрочем, сходен „ втори проект “ по предписание излиза на повърхността при съществени разтърсвания във фундаментални страни. Да си спомним атентатите от 11 септември 2001 година в Съединени американски щати, след които Вашингтон разгласи тотална война на тероризма, атакува Афганистан и наложи разказа „ Сигурност против независимост “, с цел да аргументира ограничението на конституционните права на жителите посредством „ Пакта за цялостен надзор “.

Подобни сюжети и сюжети с „ двойно дъно “ – колкото щеш по целия глобус. През вековете и по-близо до нас. От подпалването на Райхстага в Берлин през 1933-та, офанзивата на преоблечени в полски униформи немски бойци против граничен град на Райха в навечерието на 1 септември 1939-та до провокацията с противоположен знак в Тонкинския залив през 1964-та, дала мотив на Пентагона за ескалация на военните дейности против Северен Виетнам. И по този начин до фалшификацията на Буш-син и Тони Блеър за „ оръжията за всеобщо поразяване “ на Саддам Хюсеин в Ирак, последвала в логическата верига измамите на Запада в процеса на войната в някогашна Югославия. Ето за какво не би трябвало да изключваме подмолен логаритъм и при аферата „ Вагнер “.

Краткият уикенд от дългата мъка

Именно по този метод бих определил цикличния пик на следващата „ Руска рецесия “. Защото сред 23 и 25 юни т.г. станахме виртуални очевидци на един къс уикенд от дългата мъка на тогавашната свръхдържава, от която през днешния ден са останали единствено руини, носталгия и атомни оръжия. Всъщност метежът в сърцевината на тогавашния Съюз на съветските социалистически републики не е спирал повече от три десетилетия, откогато Горбачов, Елцин, Яковлев, Кравчук, Шушкевич, Шеварднадзе, теглиха кръста на великата страна, без значение от това, че при започване на 1991 година съвсем 80% от руските жители гласоподаваха на референдума за опазване на Съюза. И до момента обаче тези юди не са съдени за държавна измяна, даже задочно след кончината на негодниците, изхрачили се върху концепция, знаме, герб и всичко останало, върху което са градили персоналния си „ комунизъм “. А в този момент всъщност за Вагнер, Моцарт, Чайковски и „ Ставай страна огромная! “

Странният бунт на Пригожин извади на показ жестокия разлом в съветското общество, диференцирано на „ консуматори “ и „ патриоти “ след разпада на Съюз на съветските социалистически републики. Това тектонично несъгласие взе стотици жертви при гражданските конфликти през 1991 и 1993, а оня ден струваше живота на 10 съветски военни летци, свалени от ПВО-то на частната войска „ Вагнер “. При състояние, че до оня миг на 24 юни нито един вертолет на РФ не бе ударен смъртоносно в хода на по този начин нареченото украинско контранастъпление?!

Оставям настрани и на бъдещето „ втория проект “ при скоропостижния пуч на Готвача от най-близкото, ленинградско обграждане на Путин. Не се колебая, че от казана с борш ще изскочат забавни неща. Сега значимото е да се опитаме да се ориентираме в Хаоса. А като насочна точка предлагам нещо като социално-психологически прорез на постсъветска Русия. Това е значимо, тъй като въпреки всичко става въпрос за страната, притежаваща най-вече нуклеарни заряди.

Готвача играе на две печки

Така нареченият Готвач на Путин, притежаващ елитни заведения в Санкт Петербург, където е посрещал „ Върховния “ заедно с американския му посетител Джордж Буш-син, играе на две печки по едно и също време. От една страна е типичен представител на постсъветската олигархия, изкласила от някогашната партийна и стопанска номенклатура, от фрагментите на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и от сивия бранш, към които се е числял босът на „ Вагнер “ през 80-те, а от друга новият „ Распутин “ приказва с езика на дълбинната Русия, скърцаща със зъби против „ паркетните генерали “ но Шойгу и безконечните „ червени линии “ на импотентния, безхарактерен и трагикомичен Кремъл.

Именно на тези имагинерни „ червени линии “ се обеси подполковникът от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Дрезден Путин, станал за срам откакто по всяка точка от военния дневен ред не съумя да отговори реципрочно на пет пъти по-малка и 10 пъти по-слаба във военно отношение Украйна. А още по-смешно е, че Стопанинът се натяга да имитира великани като Петър Първи, надмогнал шведи, саксонци, тевтонци, поляци, и спечелилия над Хитлер – Йосиф Сталин. Уви, смешник се е настанил сред Мавзолея на Ленин и Цар Пушка в двора на Кремъл…

Всяка стъпка на Владимир Владимирович от 24 февруари 2022 година насам е неверна, неуместна, дори идиотска. Първо – стартира „ Специална военна интервенция “ в Украйна, която има смисъл единствено и само като „ блицкриг “ с оптимални достижения и минимални жертви, а се оказва, че затъва във вид но Виетнам или Афганистан. Пълен неуспех на Министерството на защитата, отпред с „ пожарникаря “, некадърния ескимос Шойгу, и Генералния щаб, които на първо време обкръжават Киев и Харков, завладяват Херсон, а след това се отдръпват без никой да ги гони?! Някои споделят – поради „ зърнената договорка “ на Ердоган. Що за кретенизъм? Нерде Ямбол, нерде Стамбул, в случай че вземем поради цената на хилядите жертви и братоубийствената месомелачка.

Второ – за какво Путин потегля на инвазия, в действителност пълноценна война, без да е обезпечил гърба си и Пета колона в тила на врага? Така не се прави! И по тази причина следим непрекъснати диверсионни саботажи на украинските служби в сърцето на Русия, дори против Кремъл, до момента в който в това време нападателят не може да подпали от вътрешната страна една джипка в Киев или Одеса. И по тази точка – цялостен неуспех на ФСБ-КГБ, ГРУ и сходните структури, ръководени от некадърници като нелепия Наришкин…

Трето – що за военна интервенция е тази, при която на първо време пазиш живата мощ на съперника, тъй като доста от бойците на ВСУ били етнически руснаци, след това нанасяш изборни, разбирай ялови удари по инфраструктурата, най-много по трафопостове и хранилища, само че не пипаш мостовете, тунелите, пътищата и летищата, през които Киев получава безкрайната военна, енергийна и икономическа помощ от Запада?

Реклама

Четвърто – по какъв начин тръгваш на инвазия без тотална готовност на националните запаси, освен в армията? Ако искаш да свършиш бързо по американски пример би трябвало да смажеш цялата военна и стопанска наличност на Украйна от въздуха и тогава да диктуваш мирни съглашения от позиция на силата. Пентагонът го е посочил на процедура – бомбен килим, а след това „ филантропична регулация “. Просто, ясно, цинично и дейно.

Пето – обикновено ли е съветски военни да умират по бойните полета, до момента в който олигархичните енергийни и селскостопански трасета, преминаващи през някогашната УССР, се пазят, тъй като обслужват Някои нагоре в Москва и Киев? Наред с активите на американски и европейски компании, открили се от двете страни на река Днепър…

Шесто – по какъв начин рускоезичните православни в Украйна, излезли да посрещат своите братя с алените флагове на успеха против нацистка Германия през 1945-та, да имат доверие на Москва след позорното бягство от Харковска област и Херсон и безконечните оправдания с „ интернационалното състояние “ и „ проектите “? И докога обстрел на Донецк, а към този момент и на Луганск?

Седмо – какво пречеше на Путин да уволни 100 пъти до момента явно несъответстващите Шойгу, Герасимов и другите виновници за унижението в Украйна, която нито е „ демилитаризирана “, нито е „ денацифицирана “. Даже напротив…

Осмо – по какъв начин по този начин английските фашизоиди дават на Зеленски муниции с обеднен уран, като тези, които американците пуснаха над Сърбия напролет на 1999-та, а Путин продължава да се прави на „ демократ “ и „ миротворец “ за сметка на своя народ и в интерес на враговете на Русия?

Девето – обикновено ли е границата на РФ в Белгородска област да бъде изоставена на произвола на ориста против шепа власовци и бандеровци, атакуващи беззащитни селца и градчета? В сходна обстановка в края на 60-те в Далечния изток, на река Усури, Червената войска изпепели за нула време хиляди китайци около рецесията на остров Дамански. Да, само че тогава Съюз на съветските социалистически републики бе Държава с основна писмен знак, а в този момент Русия е Бардак поради Деградацията, наследена от Горбачов и Елцин и замазвана от Путин.

Десето – по какъв начин ви се коства 25 000 наемници от „ Вагнер “ да заплашват Москва с колона от танкове и никой да не излиза отсреща с изключение на самосвали, булдозери и напикани от боязън полицаи, пардон – служители на реда?! Една претендираща за геополитически статут Държава е длъжна да унищожи до крайник сходно шествие, и то по време на война. В някогашния Съюз на съветските социалистически републики или в днешните Съединени американски щати никой не би си помислил за сходен перформанс. Даже Тръмп! Да, но „ демократична Русия “ е разграден двор, нагоре го нарекох Бардак. И още по какъв начин! Ето за какво Пригожин наподобява като „ национален водач “, а оня ден тълпата приветстваше „ вагнеровци “ в Ростов на Дон. Хората усещат, че нещо не е наред и търсят защо да се заловят в Хаоса.

Автогол на непознат терен

Не обичам претенциозните словесни структури и затова избирам спортните термини и метафори пред натруфените лафове, въпреки че цивилизационно самоубийство ми звучи напълно съответно по тематиката. Какво имам поради? Ами това, че модерна, олигархична Русия е синоним на разпада по Западен модел. Тоест, автогол на непознат терен.

След контрареволюцията на Горбачов, Елцин и другите отвратителни юди, решили да трансфорат номенклатурните привилегии в наследствено благосъстояние, постсъветска Русия се отхвърли от историческия и духовния си корен и се трансформира в енергиен и финансов измекяр на Запада. В хода на „ демократизацията “ и „ пазарната промяна “ милиарди и трилиони публични пари бяха откраднати от „ новите руснаци “ от породата на Абрамович, Гайдар, Чубайс, Немцов, Гусински, Березовски, Ходорковски и Пригожин. А Путин е един от тях или в най-хубавия случай не желае или не може да каже истината за Великата престъпна контрареволюция.

А най-страшното за днешна Русия е, че всеки ден си отбелязва автогол, и то на непознат терен. Вече повече от три десетилетия цивилизацията на „ Третия Рим “ е  превърната в подлога на Запада. Как? Елементарно – след налагането на „ демокрацията и пазарната стопанска система “ посредством танковете на Елцин, окървавили националния протест през есента на 1993-та, нова Русия бе лишена от историческа, духовна и морална еднаквост. Най-просветеният, ярък и културен руски народ на бърза ръка бе трансформиран в аморфна маса от консуматори на автомобилни кошници трета ръка от Европа и евтини „ путьовки “ по каменистото крайбрежие и мърлявите хотели с хлебарки в Турция. Хедонизмът на първично равнище размени Бог, Цар и Другар…

Естествено, най-хитрите, най-циничните и най-безскрупулните кешираха „ демокрацията “ и се трансфораха в жители на света от породата на Абрамович, Ходорковски и Чубайс, разполагащи с  активи, парцели и яхти но Холивуд. Тях обаче Путин не ги пипа. Наред с клановете Горбачов и Елцин с техните Центрове и Библиотеки, които явно работят за ползите на Съединени американски щати и Запада против Русия. Защо? Логично – Президентът на Олигархията е един от тях. В противоположен случай би извикал СМЕРШ…

Ето го обяснението за проблемите на Русия във войната против неонацистка Украйна. Няма по какъв начин да унищожаваш ускорено едно Зло, откакто на друго равнище си част от същото Котило. Съюз на съветските социалистически републики съкруши нацизма и се трансформира в супер-сила, контролираща половината планета, тъй като имаше национална Идея и Идеология. „ Комунизма “, каквото и да значи това.

А през днешния ден върхушката в Кремъл и в близост пресмята своите минуси от „ Специалната военна интервенция “, пази си гъза пред Запада, калкулира дивиденти и проценти, а представителят на Путин – Песков, целува ръка на Алла Пугачова, предала без да й мигне окото тези, на които дължи благосъстоянието си. И тъй наречените до банкера Тинков, напуснал и оплюл родината си, чиито реклами и до момента вървят по главните съветските тв-канали, наред с анонсите на други предатели. Плюс американски филми и риалити и лигавщини с украински спортисти и актьори. Така не става и по тази причина доста хора в Русия, у нас и по света в този момент симпатизират на Пригожин, който в действителност е един от антуража на огромния подражател Путин. Дано бъркам, но едвам ли…

Няма по какъв начин един народ, токсичен от „ Американския метод на живот “, да бъде подготвен за всеотдайност и борба като онази през Отечествената война. Още повече, когато самият Путин плюе против аленото знаме на Победата, Октомврийската гражданска война и Съюз на съветските социалистически републики, върху които в действителност вегетира. Не Царят, а Ленин и Сталин трансфораха Русия на дегенератите от династия Романови и Распутин в свръхдържава с атомна бомба и Гагарин…

Георги Атанасов, особено за „ Уикенд “, заглавието е на Narod.bg