Както можеше да се очаква, през тази седмица БСП поиска

Както можеше да се чака, през тази седмица Българска социалистическа партия изиска анулация на измененията в програмата по история за 10 клас, които плануват да се учи и комунистическият режим в страната.

Засега настояването е декларирано в декларация, само че социалистите надали ще се лимитират с нея, защото залогът е надалеч по-голям от една даже не нова тематика в образователното съдържане.

Досега те успяваха да наложат личната си оценка за комунизма у нас в следствие, на което трансфораха соцносталгията в всеобща настройка, както демонстрират и социологическите изследвания. Реабилитираха даже Тодор Живков, макар че сами го бяха изключили от партията си.

Помагаше им битово-психологическото деформиране на паметта, в чиято вероятност общите контузии отстъпват пред персоналните наслади и предишното от единствено себе си стартира да наподобява по-добро от сегашното. Възползваха се, несъмнено, и от разочарованията от прехода, както и от естественото отвращение на младите да се връщат обратно и да бъдат съдници на родителите си. Така комунизмът се оказа, вместо историческо зло, време като всяко друго, в което животът на хората е текъл по нормалния си метод.

Промените в образователната стратегия нападат точно тази идилия на насилствената давност. Те изваждат комунизма от персоналните мемоари и прекарвания, от човешките връзки, от самозащитните реакции и политическите използва и го поверяват на историята като просвета с законна методология и категориален уред. Така това, че сме живели в безсърдечен тоталитарен режим става въпрос не на мнелие и конфликт на гледни точки, а на научно изведени справедливи белези: еднопартийна система, слепване на партията и страната, публична идеология, репресивни служби и прочие

В обществената среда сходна интерпретация се блокираше от представители на нашата историография вид „ Божидар Димитров ” с наследени зависимости от бившето общество, в това число и от Държавна сигурност. Те работят за последователност сред комунизма и посткомунизма и се пробват да запазят просъветската ни ориентировка като я показват за русофилия. Не на вятъра главното недоволство в декларацията на Българска социалистическа партия е: от кое място са се намерили някакви други историци, подготвени да се опълчват на тази инерция в отношението към комунизма, която по замисъла си трябваше да владее всяко последващо потомство.

Краткостта на визитата на Меркел като че ли придаде спомагателна значителност на всичко, което тя сподели тук. Подтикна коментаторите да търсят в думите й послания, ориентирани към общото ни бъдеще. И едно от тях, несъмнено, беше поддръжката за ролята, която България желае да изиграе за консолидираното на Западните Балкани към Европейски Съюз. Да използваме европредседателството си, с цел да им предадем личния си опит.

В какво обаче се състои той? Във влизане в съюза, макар непълното покриване на критериите му. В способността да го убедиш, че си по-голям проблем за него, когато си отвън, в сравнение с в случай че те одобри, без да си подготвен.

А обстановката в Западните Балкани е такава, че те могат да разчитат точно на този интеграционен модел, в който София е неоспорим водач.

Когато и да влезеш в Европейски Съюз, е изключителна културна и икономическа привилегия. От друга страна обаче видяхме с очите си, че в случай че преди този момент не си преодолял слабостите си, по-късно те се трансформират в статукво, което е доста по-трудно да преодолееш. Казано на юридически език, узаконил си беззаконието.