Германските бирени барони, които запознават Америка със светлото пиво
Как светлата бира се е трансформирала в най-популярната напитка в Америка, която се продава на всички места - от супермаркетите до първокласните хотели?
В Европа бирата е част от всекидневието в продължение на епохи, само че от другата страна на Атлантическия океан това не всеки път е било по този начин.
Всичко стартира в средата на 19-и век, когато предприемчиви немски имигранти стартират да варят леката газирана алкохолна напитка в кухните си, с цел да им припомня за дома.
Находчивите немски пивовари повдигнат заниманието си в мощна промишленост, като нападателно разпространяват новата напитка измежду американските консуматори. Те затвърждават своето владичество посредством приемане на нови индустриални технологии и непрестанно възстановяване на рецептите.
Срещат отпор както от страна на съперниците на алкохола, по този начин и на съперниците на имиграцията. Битката за правото да се пие бира провокира даже ерес в професионалната бейзболна лига, написа History.com.
„ Германският триъгълник “ и възходът на бирените барони
Близо 5 милиона немски имигранти идват в Съединените щати в интервала сред 1820 и 1900 година Голяма част от тях се стичат в разрастващите се промишлени центрове от Средния Запад, изключително към Сейнт Луис, Милуоки и Синсинати - така наречен „ немски триъгълник “.
До средата на века някои занаятчии внасят в Съединени американски щати маята и рецептите за произвеждане на баварските бири лагер и пилзнер. За производството им са нужни от шест седмици до осем месеца, само че могат да се съхраняват за по-дълги интервали от време, което е преимущество пред тъмния британски ейл, който господства в американските усети до тогава.
Тъй като ейлът е с къси периоди на ферментация, той се вкисва бързо, ограничавайки опциите за предпазване на пивоварите и пазарния обсег.
Около 4000 немски пивоварни се появяват в Съединените щати доникъде на 70-те години на 19-и век. Те се трансформират в квартални центрове за феновете на пивото в разрастващите се градове.
Новите „ бирени барони “ основават свои пивоварни династии в цялата страна. Сред тях са Адолфус Буш, който застава отпред на компанията на своя тъст Еберхард Анхойзер в Сейнт Луис, Кристиан Моерлайн и неговата компанията в Синсинати, Джордж Ехрет, който ръководи пивоварната Hell Gate в Ню Йорк и Джейкъб Рупърт - различен нюйоркчанин, който купува изпадналия в усложнения бейзболен тим Ню Йорк Янкис през 1915 година и употребява облагите от бира, с цел да построи Yankee Stadium и да наеме Бейб Рут и други звездни играчи.
Най-популярният "бирен " град в Америка обаче става Милуоки, който до края на 19-и век може да се похвали с четири от най-големите пивоварни в света, притежавани от етнически германци. Една от аргументите за възхода на града е интензивното съревнование сред пивоварите Фредерик Пабст и Джоузеф Шлиц.
Разширяване отвън германскоговорящите пазари
За да развият пазара на обичайния немски лагер, пивоварите би трябвало да накарат негерманците да пият бира. Парадоксалното е, че Пабст и Шлиц откриват благоприятни условия даже в трагичните бедствия и войната.
Големият пожар в Чикаго от 1871 година оставя 100 000 души без дом, унищожава 18 000 здания, както и съвсем всички пивоварни в града. Пабст употребява своя транспортен съд, задвижван с пара, за бързо пренасяне на бъчви със светла бира на юг по езерото Мичиган (Чикаго се намира на към 150 километра от Милуоки по брега на езерото), купувайки складово пространство в Чикаго, с цел да ги съхранява.
Шлиц превозвал бъчвите по железопътната линия и давал безвъзмездна бира на потърпевшите от пожара. Десет години по-рано Шлиц прави сходен жест и по време на Гражданската война, изпращайки охладени с лед бъчви по река Мисисипи до 200 000-те немски имигранти, биещи се на страната на Севера.
Германците съставляват най-големия етнически контингент в армията на Съюза (един на всеки 10 войници) и по цялото продължение на реката и на бойните полета те се смесват с локалните поданици, разпространявайки свежия лек усет на светлата бира.
Новите технологии и техники за варене също оказват помощ за разширението на пазара. Парните мотори усъвършенстват времето за доставка и варенето. Изкуственото изстудяване, което става налично през 70-те години на 19-и век, разрешава на производителите да съхраняват бирата по-дълго и да я изпращат по-надалеч.
В цялата страна пивоварите не престават да трансформират рецептите си, търсейки верните съставки, с цел да създадат по-вкусна, по-чиста и по-пенелива бира с доста по-дълъг период на валидност.
На Световното ревю в Чикаго през 1893 година Пабст и Шлиц се състезават на интернационалната сцена за купата на най-хубавия пивовар на Америка, като демонстрират своите бири пред повече от 27 милиона гости. Шлиц взима награди за три от своите лагери, бирата на Пабст Best Select печели най-високите оценки, след което стартира да се назовава Pabst Blue Ribbon.
Борбата с трезвените фанатици
С разрастването на доминираната от Германия бирeна промишленост в Съединени американски щати се появяват и първите ѝ съперници. Те осъждат както нездравословното въздействие на алкохола, по този начин и на самите имигранти.
Движението за самоограничение против алкохолизма, ръководено най-вече от англо-протестанти, прави първите си крачки през 50-те години на 19-и век, когато 13 щата не разрешават продажбата на алкохолни питиета. Високоградусовите напитки са упрекнати за разнообразни несгоди, вариращи от домашно принуждение и политическа корупция до хазарт и проституция.
В борбата за публичен морал „ германците, които обичат питие “ и „ накиснатите с уиски ирландци “ (по думите на тогавашната пропаганда) постоянно били обединени като цели. Но за германците пиенето на бира не се лимитира единствено до буйните мъже в кръчмите. Пивото е част от тяхното всекидневие и просвета, а също и фамилен бизнес.
Германските имигранти придвижват детските градини и хот-дога в новия си дом в Америка, а дружно с тях немските пивовари основават така наречен "бирени градини " навън. Те стават място, на което работещите хора, флиртуващите двойки и младити фамилии отиват в неделя, с цел да поддържат връзка, да слушат музика онлайн и да се насладят на чистия въздух с наливна бира в ръка.
Атмосферата на някои от тези места е като на дребен увеселителен парк.
Борбата за самоограничение в средата на 19-и век съответствува хронологично с нативистките, антиимигрантски придвижвания, като партията Know Nothing, която от време на време прибягва и до принуждение. През 1855 година нейни представители в Чикаго избират за кмет на града Леви Буун, който усилва лицензионните такси шест пъти и наема нативистка полиция, която да затваря заведенията на имигрантите в неделя.
Стига се до полицейски репресии и даже до смъртни случаи. Също през 1855 година симпатизанти на придвижването Know Nothing, ядосани поради загубата на изборите, се разпалват, атакувайки немските общности и пивоварните в Кълъмбъс и Синсинати в Охайо и в Луисвил, Кентъки.
Биреният скандал, който разцепва бейзболната лига
Моралният дебат се популяризира даже на бейзболните стадиони.
През 1878 година относително новата Национална бейзболна лига, в устрема си да "изчисти " своя имидж, стопира да продава алкохол на стадионите, не разрешава неделните мачове и покачва цените на билетите, които стават недостъпни за работещите хора. Феновете на един от тимовете в протестантския Уорчестър, Масачузетс, се оплакват от наличието на "пияници, комарджии и проститутки " по стадионите.
Лигата отстранява тима на Синсинати - град с огромна диаспора от етнически германци, когато неговият президент отхвърля да съблюдава новите правила. Шест други тима дават отговор на мярката, като се отдръпват от лигата, в това число от Сейнт Луис, Синсинати, Балтимор и Филаделфия.
През 1881 година те образуват Американската асоциация, наречена от нейните съперници Лигата на бирата и уискито, която в последна сметка се трансформира в Американската лига и през днешния ден е част от Major League Baseball в Съединени американски щати.
Нов век, нови проблеми
В началото на 20-и век опозицията против бирата се ускорява.
По време на Първата международна война антигерманските настроения вършат живота и бизнеса на американците от немски генезис доста по-трудни. През 1920 година приемането на възбраната за продажбата на алкохол в страната нанася гибелен удар на всички бирарии и пивоварни, което води до подем на проведената престъпност за трафик на алкохол.
Когато сухият режим завършва през 1933 година, оцеляват единствено огромните пивовари с национални марки, които са намерили способи да се приспособяват към новата действителност. Сред тях са и Pabst Blue Ribbon, Schlitz, Miller и Anheuser-Busch.
В Европа бирата е част от всекидневието в продължение на епохи, само че от другата страна на Атлантическия океан това не всеки път е било по този начин.
Всичко стартира в средата на 19-и век, когато предприемчиви немски имигранти стартират да варят леката газирана алкохолна напитка в кухните си, с цел да им припомня за дома.
Находчивите немски пивовари повдигнат заниманието си в мощна промишленост, като нападателно разпространяват новата напитка измежду американските консуматори. Те затвърждават своето владичество посредством приемане на нови индустриални технологии и непрестанно възстановяване на рецептите.
Срещат отпор както от страна на съперниците на алкохола, по този начин и на съперниците на имиграцията. Битката за правото да се пие бира провокира даже ерес в професионалната бейзболна лига, написа History.com.
„ Германският триъгълник “ и възходът на бирените барони
Близо 5 милиона немски имигранти идват в Съединените щати в интервала сред 1820 и 1900 година Голяма част от тях се стичат в разрастващите се промишлени центрове от Средния Запад, изключително към Сейнт Луис, Милуоки и Синсинати - така наречен „ немски триъгълник “.
До средата на века някои занаятчии внасят в Съединени американски щати маята и рецептите за произвеждане на баварските бири лагер и пилзнер. За производството им са нужни от шест седмици до осем месеца, само че могат да се съхраняват за по-дълги интервали от време, което е преимущество пред тъмния британски ейл, който господства в американските усети до тогава.
Тъй като ейлът е с къси периоди на ферментация, той се вкисва бързо, ограничавайки опциите за предпазване на пивоварите и пазарния обсег.
Около 4000 немски пивоварни се появяват в Съединените щати доникъде на 70-те години на 19-и век. Те се трансформират в квартални центрове за феновете на пивото в разрастващите се градове.
Новите „ бирени барони “ основават свои пивоварни династии в цялата страна. Сред тях са Адолфус Буш, който застава отпред на компанията на своя тъст Еберхард Анхойзер в Сейнт Луис, Кристиан Моерлайн и неговата компанията в Синсинати, Джордж Ехрет, който ръководи пивоварната Hell Gate в Ню Йорк и Джейкъб Рупърт - различен нюйоркчанин, който купува изпадналия в усложнения бейзболен тим Ню Йорк Янкис през 1915 година и употребява облагите от бира, с цел да построи Yankee Stadium и да наеме Бейб Рут и други звездни играчи.
Най-популярният "бирен " град в Америка обаче става Милуоки, който до края на 19-и век може да се похвали с четири от най-големите пивоварни в света, притежавани от етнически германци. Една от аргументите за възхода на града е интензивното съревнование сред пивоварите Фредерик Пабст и Джоузеф Шлиц.
Разширяване отвън германскоговорящите пазари
За да развият пазара на обичайния немски лагер, пивоварите би трябвало да накарат негерманците да пият бира. Парадоксалното е, че Пабст и Шлиц откриват благоприятни условия даже в трагичните бедствия и войната.
Големият пожар в Чикаго от 1871 година оставя 100 000 души без дом, унищожава 18 000 здания, както и съвсем всички пивоварни в града. Пабст употребява своя транспортен съд, задвижван с пара, за бързо пренасяне на бъчви със светла бира на юг по езерото Мичиган (Чикаго се намира на към 150 километра от Милуоки по брега на езерото), купувайки складово пространство в Чикаго, с цел да ги съхранява.
Шлиц превозвал бъчвите по железопътната линия и давал безвъзмездна бира на потърпевшите от пожара. Десет години по-рано Шлиц прави сходен жест и по време на Гражданската война, изпращайки охладени с лед бъчви по река Мисисипи до 200 000-те немски имигранти, биещи се на страната на Севера.
Германците съставляват най-големия етнически контингент в армията на Съюза (един на всеки 10 войници) и по цялото продължение на реката и на бойните полета те се смесват с локалните поданици, разпространявайки свежия лек усет на светлата бира.
Новите технологии и техники за варене също оказват помощ за разширението на пазара. Парните мотори усъвършенстват времето за доставка и варенето. Изкуственото изстудяване, което става налично през 70-те години на 19-и век, разрешава на производителите да съхраняват бирата по-дълго и да я изпращат по-надалеч.
В цялата страна пивоварите не престават да трансформират рецептите си, търсейки верните съставки, с цел да създадат по-вкусна, по-чиста и по-пенелива бира с доста по-дълъг период на валидност.
На Световното ревю в Чикаго през 1893 година Пабст и Шлиц се състезават на интернационалната сцена за купата на най-хубавия пивовар на Америка, като демонстрират своите бири пред повече от 27 милиона гости. Шлиц взима награди за три от своите лагери, бирата на Пабст Best Select печели най-високите оценки, след което стартира да се назовава Pabst Blue Ribbon.
Борбата с трезвените фанатици
С разрастването на доминираната от Германия бирeна промишленост в Съединени американски щати се появяват и първите ѝ съперници. Те осъждат както нездравословното въздействие на алкохола, по този начин и на самите имигранти.
Движението за самоограничение против алкохолизма, ръководено най-вече от англо-протестанти, прави първите си крачки през 50-те години на 19-и век, когато 13 щата не разрешават продажбата на алкохолни питиета. Високоградусовите напитки са упрекнати за разнообразни несгоди, вариращи от домашно принуждение и политическа корупция до хазарт и проституция.
В борбата за публичен морал „ германците, които обичат питие “ и „ накиснатите с уиски ирландци “ (по думите на тогавашната пропаганда) постоянно били обединени като цели. Но за германците пиенето на бира не се лимитира единствено до буйните мъже в кръчмите. Пивото е част от тяхното всекидневие и просвета, а също и фамилен бизнес.
Германските имигранти придвижват детските градини и хот-дога в новия си дом в Америка, а дружно с тях немските пивовари основават така наречен "бирени градини " навън. Те стават място, на което работещите хора, флиртуващите двойки и младити фамилии отиват в неделя, с цел да поддържат връзка, да слушат музика онлайн и да се насладят на чистия въздух с наливна бира в ръка.
Атмосферата на някои от тези места е като на дребен увеселителен парк.
Борбата за самоограничение в средата на 19-и век съответствува хронологично с нативистките, антиимигрантски придвижвания, като партията Know Nothing, която от време на време прибягва и до принуждение. През 1855 година нейни представители в Чикаго избират за кмет на града Леви Буун, който усилва лицензионните такси шест пъти и наема нативистка полиция, която да затваря заведенията на имигрантите в неделя.
Стига се до полицейски репресии и даже до смъртни случаи. Също през 1855 година симпатизанти на придвижването Know Nothing, ядосани поради загубата на изборите, се разпалват, атакувайки немските общности и пивоварните в Кълъмбъс и Синсинати в Охайо и в Луисвил, Кентъки.
Биреният скандал, който разцепва бейзболната лига
Моралният дебат се популяризира даже на бейзболните стадиони.
През 1878 година относително новата Национална бейзболна лига, в устрема си да "изчисти " своя имидж, стопира да продава алкохол на стадионите, не разрешава неделните мачове и покачва цените на билетите, които стават недостъпни за работещите хора. Феновете на един от тимовете в протестантския Уорчестър, Масачузетс, се оплакват от наличието на "пияници, комарджии и проститутки " по стадионите.
Лигата отстранява тима на Синсинати - град с огромна диаспора от етнически германци, когато неговият президент отхвърля да съблюдава новите правила. Шест други тима дават отговор на мярката, като се отдръпват от лигата, в това число от Сейнт Луис, Синсинати, Балтимор и Филаделфия.
През 1881 година те образуват Американската асоциация, наречена от нейните съперници Лигата на бирата и уискито, която в последна сметка се трансформира в Американската лига и през днешния ден е част от Major League Baseball в Съединени американски щати.
Нов век, нови проблеми
В началото на 20-и век опозицията против бирата се ускорява.
По време на Първата международна война антигерманските настроения вършат живота и бизнеса на американците от немски генезис доста по-трудни. През 1920 година приемането на възбраната за продажбата на алкохол в страната нанася гибелен удар на всички бирарии и пивоварни, което води до подем на проведената престъпност за трафик на алкохол.
Когато сухият режим завършва през 1933 година, оцеляват единствено огромните пивовари с национални марки, които са намерили способи да се приспособяват към новата действителност. Сред тях са и Pabst Blue Ribbon, Schlitz, Miller и Anheuser-Busch.
Източник: profit.bg
КОМЕНТАРИ