Какво представлява женското бельо в СССР
Как сутиените и долните гащи получават „ комунистически “ отенък?
Как партията взема решение какъв размер би трябвало да носят руските дами? Разказваме ви за безумния свят на бельото в страна, в която няма даже намек за еротика.
До 1917 година в Руската империя има голям избор от изтънчено долни дрехи. В царска Русия по-голямата част от него се шие по поръчка – това се счита за симптом на добър усет измежду благородниците и комерсиалните фамилии. Витрините на магазините в градовете са цялостни с модели от фина дантела и коприна. Серийно долни дрехи се шие единствено за армията, флота и пандизчиите.
Витрини на комерсиална къща «Братя А. Я.». Москва, Петровка, 6Свободни източници
Всичко обаче стартира да се трансформира след революцията. Създаването на нов „ руски човек “ не свършва с четенето на „ Капиталът “ на Карл Маркс и участие в партията. Идеологията проникна надълбоко в персоналния живот на хората – безусловно до техните гащи. До средата на 20-те години на предишния век сполучливите заводи за спално долни дрехи и предприятия от леката индустрия са национализирани от страната. Тя става главен „ дизайнер “ на долни дрехи за руските дами.
Девойки физкултурници, Москва, 1924Свободни източници
Изискаността стартира да се смята за капиталистически остатък. През 1926 година в страната е оповестена брошурата на психолога Арон Залкинд „ Половият въпрос в изискванията на руската общност “, която открива ясно отношението към дамата и нейната половост: обработен е обликът на новата жена – с лопата и гаечен ключ, мощна и равноправна с мъжа. А пристрастяването към изисканото долни дрехи се назовава полово извращение.
Свбодни източници
През 1926 година с решение на държавното управление е основана нова организация, наречена „ Главодежда “. Основната ѝ цел е производството на военни униформи. Но паралелно с това тя шие и долни дрехи за всеобщия човек. Серийно, еднотипно, искрено уродливо. Дълго време гражданките на Съюза могат да си купят единствено 2-3 типа долни дрехи и панталони и един модел сутиен.
Свободни източници
Всички диалози за „ мода “ приключват единствено с полемика за цветовете. Една от тези полемики води до това, че за известно време в продажба се появява „ съвременно “ и „ идеологически тествано “ долни дрехи с изображение на трактори, самолети, сърп, чук и червени звезди.
Свободни източници
Различно долни дрехи се шие единствено на едно място – в ателието „ Москвошвея “ по самостоятелни поръчки. Но до него имат достъп единствено съпругите на партийната номенклатура и военните ръководители. Все отново има и шивачки, които работят скрито от у дома, само че когато и да е те са могат да бъдат задържани от финансовата ревизия за неразрешена надомна работа
Притурка към списание „ Красная гледка “ под названието „ Изкуството да се обличаме “, 1923 г.Национална библиотека на Чувашската Република
„ Дамското долни дрехи от времето на Съюз на съветските социалистически републики не е предопределено за хубост и съблазняване. Еротиката не е нужна. Най-важно е то да е хигиенично, практично и топло. В такова долни дрехи една жена би трябвало да е подготвена за работа, за осъществяване на петгодишния проект за четири години “, Ирина Светоносова, шеф на Музея на руския обичай. С една дума, към женското долни дрехи се образува облик на рационална движимост, която да е потребна. Както сподели руският авангардист , движимостите стават приятели.
Свободни източници
Идеята за улеснение измежду тези, които дефинират типа на бельото, обаче, също е относителна – доста дами намират бельото за прекомерно плътно и неловко. Сутиенът, който хората назовават “торпедо “, мощно изпъква отдолу под всяка рокля и основава доста чудноват релеф (съветската промишленост дълго време не може да овладее технологията за произвеждане на „ чашки “).
На брега на морето. Дата на фотографията: 1933 година
В края на 40-те години се появява стандарт за долни дрехи, който планува единствено три размера на гърдите: 1, 2 и 3. Моделът сутиен е все същия, без хлътналост.
Демонстрация на женска дреха 1955 – 1965г.
В ролята на гащи постоянно се употребяват панталоните. Освен нормалните, направени от памук, руските дами имат поларени панталони и кюлоти (за зимата). Удобството и отбраната от студовете към момента е над естетиката.
ПанталониAvito
Повратната точка настава едвам през 1957 година след , позволяващ зад Желязната завеса 35 000 чужденци, министърът на културата на Съюз на съветските социалистически републики Екатерина Фурцева споделя: „ Всяка руска жена има право на хубав бюст! “. По нейно предложение се построяват заводи за долни дрехи в Москва и Ленинград, макар че обстановката с материалите и аксесоарите към момента е напрегната.
Ю. Воронов / Череповецко музейно обединяване
В Германска демократична република се основава линията за шиене на сутиени „ Анжелика “, за която се извиват опашки в ГУМ (главният московски повсеместен магазин). Меренето на сутиени не е позволено, продават се единствено по един брой, тъй че дамите вземат случаен размер, а по-късно си ги разменят. В същото време гамата от размери се уголемява до шест, а след 70-те години те са увеличени до девет.
„ Анжелика “Avito
Изглежда, че с разширението на размерната гама се усилват и моделите, които преодоляват цензурата и навлизат на пазара. През 70-те и 80-те години на предишния век по рафтовете се появяват мостри от Германска демократична република, Полша, Унгария и Югославия. Всъщност те наподобяват на това, което носят руските дами преди 20 години.
Витрина на магазин
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики пазарът се наводнява с евтина и нискокачествена синтетика от Китай, измествайки вечно облика на бельото на „ другарката “.
Лариса Удовиченко и Леонид Ярмолник във кино лентата „ Болотная street, или Средство срещу секс “ 1991
източник: RUSSIA BEYOND
Как партията взема решение какъв размер би трябвало да носят руските дами? Разказваме ви за безумния свят на бельото в страна, в която няма даже намек за еротика.
До 1917 година в Руската империя има голям избор от изтънчено долни дрехи. В царска Русия по-голямата част от него се шие по поръчка – това се счита за симптом на добър усет измежду благородниците и комерсиалните фамилии. Витрините на магазините в градовете са цялостни с модели от фина дантела и коприна. Серийно долни дрехи се шие единствено за армията, флота и пандизчиите.
Витрини на комерсиална къща «Братя А. Я.». Москва, Петровка, 6Свободни източници
Всичко обаче стартира да се трансформира след революцията. Създаването на нов „ руски човек “ не свършва с четенето на „ Капиталът “ на Карл Маркс и участие в партията. Идеологията проникна надълбоко в персоналния живот на хората – безусловно до техните гащи. До средата на 20-те години на предишния век сполучливите заводи за спално долни дрехи и предприятия от леката индустрия са национализирани от страната. Тя става главен „ дизайнер “ на долни дрехи за руските дами.
Девойки физкултурници, Москва, 1924Свободни източници
Изискаността стартира да се смята за капиталистически остатък. През 1926 година в страната е оповестена брошурата на психолога Арон Залкинд „ Половият въпрос в изискванията на руската общност “, която открива ясно отношението към дамата и нейната половост: обработен е обликът на новата жена – с лопата и гаечен ключ, мощна и равноправна с мъжа. А пристрастяването към изисканото долни дрехи се назовава полово извращение.
Свбодни източници
През 1926 година с решение на държавното управление е основана нова организация, наречена „ Главодежда “. Основната ѝ цел е производството на военни униформи. Но паралелно с това тя шие и долни дрехи за всеобщия човек. Серийно, еднотипно, искрено уродливо. Дълго време гражданките на Съюза могат да си купят единствено 2-3 типа долни дрехи и панталони и един модел сутиен.
Свободни източници
Всички диалози за „ мода “ приключват единствено с полемика за цветовете. Една от тези полемики води до това, че за известно време в продажба се появява „ съвременно “ и „ идеологически тествано “ долни дрехи с изображение на трактори, самолети, сърп, чук и червени звезди.
Свободни източници
Различно долни дрехи се шие единствено на едно място – в ателието „ Москвошвея “ по самостоятелни поръчки. Но до него имат достъп единствено съпругите на партийната номенклатура и военните ръководители. Все отново има и шивачки, които работят скрито от у дома, само че когато и да е те са могат да бъдат задържани от финансовата ревизия за неразрешена надомна работа
Притурка към списание „ Красная гледка “ под названието „ Изкуството да се обличаме “, 1923 г.Национална библиотека на Чувашската Република
„ Дамското долни дрехи от времето на Съюз на съветските социалистически републики не е предопределено за хубост и съблазняване. Еротиката не е нужна. Най-важно е то да е хигиенично, практично и топло. В такова долни дрехи една жена би трябвало да е подготвена за работа, за осъществяване на петгодишния проект за четири години “, Ирина Светоносова, шеф на Музея на руския обичай. С една дума, към женското долни дрехи се образува облик на рационална движимост, която да е потребна. Както сподели руският авангардист , движимостите стават приятели.
Свободни източници
Идеята за улеснение измежду тези, които дефинират типа на бельото, обаче, също е относителна – доста дами намират бельото за прекомерно плътно и неловко. Сутиенът, който хората назовават “торпедо “, мощно изпъква отдолу под всяка рокля и основава доста чудноват релеф (съветската промишленост дълго време не може да овладее технологията за произвеждане на „ чашки “).
На брега на морето. Дата на фотографията: 1933 година
В края на 40-те години се появява стандарт за долни дрехи, който планува единствено три размера на гърдите: 1, 2 и 3. Моделът сутиен е все същия, без хлътналост.
Демонстрация на женска дреха 1955 – 1965г.
В ролята на гащи постоянно се употребяват панталоните. Освен нормалните, направени от памук, руските дами имат поларени панталони и кюлоти (за зимата). Удобството и отбраната от студовете към момента е над естетиката.
ПанталониAvito
Повратната точка настава едвам през 1957 година след , позволяващ зад Желязната завеса 35 000 чужденци, министърът на културата на Съюз на съветските социалистически републики Екатерина Фурцева споделя: „ Всяка руска жена има право на хубав бюст! “. По нейно предложение се построяват заводи за долни дрехи в Москва и Ленинград, макар че обстановката с материалите и аксесоарите към момента е напрегната.
Ю. Воронов / Череповецко музейно обединяване
В Германска демократична република се основава линията за шиене на сутиени „ Анжелика “, за която се извиват опашки в ГУМ (главният московски повсеместен магазин). Меренето на сутиени не е позволено, продават се единствено по един брой, тъй че дамите вземат случаен размер, а по-късно си ги разменят. В същото време гамата от размери се уголемява до шест, а след 70-те години те са увеличени до девет.
„ Анжелика “Avito
Изглежда, че с разширението на размерната гама се усилват и моделите, които преодоляват цензурата и навлизат на пазара. През 70-те и 80-те години на предишния век по рафтовете се появяват мостри от Германска демократична република, Полша, Унгария и Югославия. Всъщност те наподобяват на това, което носят руските дами преди 20 години.
Витрина на магазин
След разпадането на Съюз на съветските социалистически републики пазарът се наводнява с евтина и нискокачествена синтетика от Китай, измествайки вечно облика на бельото на „ другарката “.
Лариса Удовиченко и Леонид Ярмолник във кино лентата „ Болотная street, или Средство срещу секс “ 1991
източник: RUSSIA BEYOND
Източник: novinata.bg
КОМЕНТАРИ