Вижте кое е училището, върнало на 100% учениците в клас
Как родителите да бъдат по-близо до живота в учебно заведение и да оказват помощ на учителя? Пловдивско школо откри отговора в античния поминък грънчарство, а метод да финансира начинанието си - в националната стратегия „ Участвай и променяй - родителят, деен сътрудник в учебно заведение “.
Майки, каки и баби се включват в занимания по керамика в обособени занятия за всеки от класовете от 1. до 5. от пловдивското ОбУ „ Йордан Йовков ". Когато родителите са имали прелестно прекарване дружно с децата и учителя, след това доста по-лесно откликват и спомагат, открили от образователното заведение, което към този момент втора година взе участие със собствен план в националната стратегия. И до момента в който в този момент образователни заведения с деца от малцинствата остават онлайн поради отпор от родителите против тестването, и четирите паралелки от начален стадий в ОбУ " Йордан Йовков " ще се върнат присъствено.
След като към този момент са „ вкусили “ страстта да вършим нещо дружно предходната година, в този момент не се постанова въобще да ги убеждаваме, споделя класната на четвъртокласниците Константина Константиниду. На заниманието по грънчарство на тази паралелка Шукри Асан е с кака си Семиха, която учи в същото учебно заведение, само че е шестокласничка, и майка им Анка. Тримата дружно увиват образец към това, което ще бъде касичка - с цел да се получи върху нея дантелена шарка. Анка пипа умело, въпреки че в никакъв случай не е работила с глина. Само на 29 година е, постоянно е била стопанка. И от къщната работа очевидно има изгода, майтапи се с новооткритото си умеене дамата.
Драго <210> станало, като се обадили госпожите -
не за неприятен триумф или отсъствия, а да пристигна в учебно заведение да вършат глинени съдове с децата. Анка ги държи изкъсо да учат, само че щерката е по-старателна от двамата. „ Важно е да се изучат, пък нека да ме слушат и когато пораснат “, споделя майка им.
Тя самата завършила с учебното заведение в 7. клас, а на 17 година се омъжила. После пристигнали и децата, залисията по къщата, време за друго не останало. Затуй Анка се е убедила от персонален опит, че би трябвало да се учи когато му е времето.
Шукри желае да усвои майсторлъка на татко си, който работи в строителството -шпакловка, боядисване, гипсокартон. Семиха пък желае да е художничка. Затова на нея е поверен последният щрих от керамичната касичка - сърце към отвора, в който ще се пускат парите.
Както в този момент я майсторят дружно, по този начин Шукри и Семиха са си дали дума да продължат и като възрастни. Планът им е да живеят в една къща, дори като се задомят. Почнали и да икономисват, та да може домът да е на два ката и всеки да си има свое пространство. Един път поискали нещо и майка им ги отрязала: „ Нямаме пари! “. „ Ние имаме! “, отвърнали хлапетата. И извадили 50 лв., стъкмени със спестявания от джобните за закуски.
На прилежащата маса в работилницата касичка вае и Мелиса-Радка Симеонова под одобрителния взор на баба си Елена.
Сефте пристигнах, да се радва детето, споделя тя.
Децата от класа, а и в цялото учебно заведение са от близката Арман махала. Най-голямото предизвикателство е, че майчиният им език не е български. „ Но все пак аз доста обичам да работя с децата, друга специалност няма за мен “, споделя класната Константина Константиниду. Този клас <210> е първият, откогато взела тапия за преподавател. Поела хлапетата в първи клас, няколко от 18-те деца не знаели въобще български. Затова спомагателната работа с тях е наложителна, а доста по-лесно се случват нещата, когато и фамилията поддържа напъните ни, споделя учителката. Обсъждат дружно всички компликации и проблеми. Обикновено откликват, тъй като желаят най-хубавото за децата си,
въпреки че имат своето схващане кое е то, споделя учителката.
Освен керамиката напоследък децата са въодушевени и от още едно ново прекарване. Училището работи по програмата е-Twinning и класът поддържа връзка онлайн с връстници от Испания, Полша, Италия, Румъния. Сложно е с британския, като правиш неточности дори на български, признава класната. Най-трудните моменти са, когато изяснява, а децата не схващат освен материала, а и това, което приказва. Най-сладките мигове са усмивките след всяка дребна крачка напред. Младата учителка също не стопира да учи дружно със своите възпитаници и сега кара докторантура в Пловдивския университет.
Майки, каки и баби се включват в занимания по керамика в обособени занятия за всеки от класовете от 1. до 5. от пловдивското ОбУ „ Йордан Йовков ". Когато родителите са имали прелестно прекарване дружно с децата и учителя, след това доста по-лесно откликват и спомагат, открили от образователното заведение, което към този момент втора година взе участие със собствен план в националната стратегия. И до момента в който в този момент образователни заведения с деца от малцинствата остават онлайн поради отпор от родителите против тестването, и четирите паралелки от начален стадий в ОбУ " Йордан Йовков " ще се върнат присъствено.
След като към този момент са „ вкусили “ страстта да вършим нещо дружно предходната година, в този момент не се постанова въобще да ги убеждаваме, споделя класната на четвъртокласниците Константина Константиниду. На заниманието по грънчарство на тази паралелка Шукри Асан е с кака си Семиха, която учи в същото учебно заведение, само че е шестокласничка, и майка им Анка. Тримата дружно увиват образец към това, което ще бъде касичка - с цел да се получи върху нея дантелена шарка. Анка пипа умело, въпреки че в никакъв случай не е работила с глина. Само на 29 година е, постоянно е била стопанка. И от къщната работа очевидно има изгода, майтапи се с новооткритото си умеене дамата.
Драго <210> станало, като се обадили госпожите -
не за неприятен триумф или отсъствия, а да пристигна в учебно заведение да вършат глинени съдове с децата. Анка ги държи изкъсо да учат, само че щерката е по-старателна от двамата. „ Важно е да се изучат, пък нека да ме слушат и когато пораснат “, споделя майка им.
Тя самата завършила с учебното заведение в 7. клас, а на 17 година се омъжила. После пристигнали и децата, залисията по къщата, време за друго не останало. Затуй Анка се е убедила от персонален опит, че би трябвало да се учи когато му е времето.
Шукри желае да усвои майсторлъка на татко си, който работи в строителството -шпакловка, боядисване, гипсокартон. Семиха пък желае да е художничка. Затова на нея е поверен последният щрих от керамичната касичка - сърце към отвора, в който ще се пускат парите.
Както в този момент я майсторят дружно, по този начин Шукри и Семиха са си дали дума да продължат и като възрастни. Планът им е да живеят в една къща, дори като се задомят. Почнали и да икономисват, та да може домът да е на два ката и всеки да си има свое пространство. Един път поискали нещо и майка им ги отрязала: „ Нямаме пари! “. „ Ние имаме! “, отвърнали хлапетата. И извадили 50 лв., стъкмени със спестявания от джобните за закуски.
На прилежащата маса в работилницата касичка вае и Мелиса-Радка Симеонова под одобрителния взор на баба си Елена.
Сефте пристигнах, да се радва детето, споделя тя.
Децата от класа, а и в цялото учебно заведение са от близката Арман махала. Най-голямото предизвикателство е, че майчиният им език не е български. „ Но все пак аз доста обичам да работя с децата, друга специалност няма за мен “, споделя класната Константина Константиниду. Този клас <210> е първият, откогато взела тапия за преподавател. Поела хлапетата в първи клас, няколко от 18-те деца не знаели въобще български. Затова спомагателната работа с тях е наложителна, а доста по-лесно се случват нещата, когато и фамилията поддържа напъните ни, споделя учителката. Обсъждат дружно всички компликации и проблеми. Обикновено откликват, тъй като желаят най-хубавото за децата си,
въпреки че имат своето схващане кое е то, споделя учителката.
Освен керамиката напоследък децата са въодушевени и от още едно ново прекарване. Училището работи по програмата е-Twinning и класът поддържа връзка онлайн с връстници от Испания, Полша, Италия, Румъния. Сложно е с британския, като правиш неточности дори на български, признава класната. Най-трудните моменти са, когато изяснява, а децата не схващат освен материала, а и това, което приказва. Най-сладките мигове са усмивките след всяка дребна крачка напред. Младата учителка също не стопира да учи дружно със своите възпитаници и сега кара докторантура в Пловдивския университет.
Източник: marica.bg
КОМЕНТАРИ