Моля ви, никога повече не сядайте на леглото ми с външни дрехи!
Как реагирате, когато някой с външни облекла седи на вашето легло? За Сюзън Шейн това наподобява недопустимо! Защо? Ето по какъв начин тя изрази своята позиция на страниците на списание Cosmopolitan:
„ Свали си панталоните! ” – повелявам аз. След тези думи гостът изпада в неразбиране и … възбуждане.
Бързо изяснявам моята придирчивост: “Няма да дремя с теб, само че не може да седиш на леглото ми с облекла, с които излизаш на открито. ”
Винаги се чудех за какво молбата ми обърква хората. Ето по какъв начин им изяснявам позицията си:
„ Помислете единствено къде са били облеклата ви: седели сте с тях в метрото, на уличната скамейка, в заведение. Сега единствено си представете какъв вид хора са седели на тези места преди вас.
Бихте ли ги поканили всички в леглото си? Не мисля по този начин. Но тъкмо това се случва: тяхната пот, бактерии и частици от кожата остават върху облеклата ви… ”
Веднъж приятелките ми имаха опцията да изпитат какъв брой съществено схващам нещата.
Бяхме в Нашвил. Двете ми приятелки и аз се върнахме у дома малко по-късно от другите и, с цел да не събудим всички, едната от моите приятелки влезе в спалнята, с цел да ни вземе пижамите.
За мое огромно страдание тя ми донесе клина, с който летях в самолета. Дрехите за хвърчене са едни от най-мръсните.
Разочарованието ми, най-вероятно, се отрази на лицето ми, тъй като една от приятелките ми незабавно ме попита какво ми има.
„ Това е махленски чеп “, – споделих с омерзение.
Ситуацията изглеждаше много комична, започнахме да се смеем, смехът ни разсъни всички останали, трябваше да им обясня какво имам поради.
Благодарение на обстоятелството, че всички се разсъниха, аз съумях да вляза в спалнята и да си взема чисти облекла и да заспя умерено, без боязън, че съм срещнала доста хора, които са седели в самолета преди мен.
Откъде идва страхът, че леглото ми е мръсно?
Може би повода се крие във обстоятелството, че майка ми е от Япония, а в нашата просвета хората се мият преди лягане – и освен, с цел да се провиснал, само че и да не замърсят мястото си за спане.
С други думи, опасявам се, тъй като леглото е съвсем светилище за мен. Искам да мога да се излежавам в чаршафите, като знам, че там са единствено моите микроби и микробите на тези хора, които аз самата съм поканила тук.
„ Мисля, че през годините съумях да покажа на десетки хора същинския път. ”
