Yeni Şafak: Как отношенията между САЩ и Турция стигнаха до сегашното си състояние?
Как връзките сред Анкара и Вашингтон стигнаха до настоящето си положение? Наясно сме с аргументите Турция да закупи съветските ракетно-зенитни системи С-400. Това е политика с последна дата 2030 година, която цели турската военна промишленост да стои на крайници, без непозната взаимозависимост. Политика, която се стреми към взаимна продукция, а не превръщането на промишлеността в пазар, която се застъпва за производството, а не за консуматорството. Това написа турският закостенял всекидневник Yeni Şafak в коментар, представен от организация " Фокус ".
Една от най-важните клаузи в договорката за системите С-400 е утвърждението на Москва за взаимно произвеждане.
Наскоро попитахме президента Реджеп Ердоган на връщане от Сараево дали са зародили проблеми в това отношение. „ Няма никакви проблеми, свързани със взаимната ни работа с Русия. Откакто започнаха договарянията с президента на Руската федерация Владимир Путин, обсъждаме интензивно тематиката. С Божия помощ плана ще стартира скоро. Всички върви безпрепятствено “, отговори Ердоган.
Проблемът има и други измерения, несъмнено, и те са свързани с нарушаването на дългогодишната политика за определяне на самостоятелна отбранителна промишленост.
Това, за което приказваме, е фактът, че от 2013 година връзките сред Турция и Съединени американски щати са отрицателно повлияни от американската политика, ориентирана към това да изолира и да накаже Турция в личните ѝ граници. Тази политика е главен фактор за решението на Анкара да се обърне към Русия и да закупи от нея системите.
Всеки към този момент знае, че от 2013 година процеса на непрекъснатото „ размахване на моркова “ пред Турция и образуването на терористичния кулоар на „ Работническата партия на Кюрдистан “ (ПКК) са част от проекта да се измести плана „ Рожава “ и в Турция.
Освен това, макар че отговорниците за опита за прелом от 15-ти юли бяха изцяло разкрити, ние към момента би трябвало да преговаряме със Съединени американски щати, които не са приели нито едно турско искане в този подтекст и които не престават да питат дали не сме инсценирали сами преврата.
Няма подозрение в това, че дълбокото чувство на съмнение, до което тези афери доведоха са оказали въздействие на целия развой, обвързван със системите С-400.
На 7 ноември 2016, когато реакциите против Съединени американски щати стигнаха до пика си, президентът Ердоган изрече един виц.
Преди доста време в един град живеел един злорад сребролюбец. Той доста се карал със своя комшия поради темперамента си. Проблемът бил толкоз огромен, че кметът на града чул за дрязгата им. Един ден кметът привикал мъжа и му предложил договорка: „ Можеш да искаш от мен всичко и аз ще ти го дам. Но имам едно изискване – ще дам на съседа ти двойно повече от същото нещо “. Скъперникът помислил за малко и рекъл: „ Искам да ми извадиш едното око “. Когато кметът го попитал за какво, той споделил: „ За да избодеш и двете очи на съседа ми “.
Тогава Ердоган свърза тази приказка с американската политика по отношение на Турция. Корпоративната политика на Съединени американски щати да накаже едностранно Анкара, почнала през 2013 продължаваше през последните шест години, а Вашингтон се държеше като че ли нищо не се случва. Две седмици откакто Ердоган описа тази алегория, Тръмп беше определен за президент на Съединени американски щати, само че макар неговите по-мек метод, нямаше сигнали за това да се е отказал напълно от тази политика.
Американските медии са цялостни с специалисти, които заплашват страната с думи като „ Да изгоним Турция от НАТО “ и „ Да ги накажем по метод, който в никакъв случай няма да не помнят “. Тези изказвания са единствено удостоверение на концепцията на Съединени американски щати, че те могат да вършат каквото си изискат, а Анкара би трябвало безшумно да се подчинява.
Все отново има и други специалисти, които предлагат по-внимателен метод. Но това, което те споделят, е „ Да изчакаме Ердоган да си тръгне и тогава да оправим връзките си с тях “. Това, което тези изказвания също значат е „ Не можем да направляваме Турция поради Ердоган. Да го изчакаме първо да си тръгне “.
Говорителят на турското президентство Ибрахим Калън неотдавна беседва с американския консултант по националната сигурност Джон Болтън. Калън го предизвести, че връзките сред Анкара и Вашингтон не могат да продължат с едностранно налагане на политиката на Съединени американски щати.
През последните шест години политиката на Съединени американски щати по отношение на Турция се води на основата на едностранно налагане на тяхната воля. Вярно, тази политика може и да датира отпреди 2013, само че тогава тя не беше толкоз просташка. Изглежда, че в случай че Съединени американски щати не се откажат от метода си скоро, връзките сред тях и Турция ще продължат да са непостоянни, приключва анализът на турския всекидневник.
Една от най-важните клаузи в договорката за системите С-400 е утвърждението на Москва за взаимно произвеждане.
Наскоро попитахме президента Реджеп Ердоган на връщане от Сараево дали са зародили проблеми в това отношение. „ Няма никакви проблеми, свързани със взаимната ни работа с Русия. Откакто започнаха договарянията с президента на Руската федерация Владимир Путин, обсъждаме интензивно тематиката. С Божия помощ плана ще стартира скоро. Всички върви безпрепятствено “, отговори Ердоган.
Проблемът има и други измерения, несъмнено, и те са свързани с нарушаването на дългогодишната политика за определяне на самостоятелна отбранителна промишленост.
Това, за което приказваме, е фактът, че от 2013 година връзките сред Турция и Съединени американски щати са отрицателно повлияни от американската политика, ориентирана към това да изолира и да накаже Турция в личните ѝ граници. Тази политика е главен фактор за решението на Анкара да се обърне към Русия и да закупи от нея системите.
Всеки към този момент знае, че от 2013 година процеса на непрекъснатото „ размахване на моркова “ пред Турция и образуването на терористичния кулоар на „ Работническата партия на Кюрдистан “ (ПКК) са част от проекта да се измести плана „ Рожава “ и в Турция.
Освен това, макар че отговорниците за опита за прелом от 15-ти юли бяха изцяло разкрити, ние към момента би трябвало да преговаряме със Съединени американски щати, които не са приели нито едно турско искане в този подтекст и които не престават да питат дали не сме инсценирали сами преврата.
Няма подозрение в това, че дълбокото чувство на съмнение, до което тези афери доведоха са оказали въздействие на целия развой, обвързван със системите С-400.
На 7 ноември 2016, когато реакциите против Съединени американски щати стигнаха до пика си, президентът Ердоган изрече един виц.
Преди доста време в един град живеел един злорад сребролюбец. Той доста се карал със своя комшия поради темперамента си. Проблемът бил толкоз огромен, че кметът на града чул за дрязгата им. Един ден кметът привикал мъжа и му предложил договорка: „ Можеш да искаш от мен всичко и аз ще ти го дам. Но имам едно изискване – ще дам на съседа ти двойно повече от същото нещо “. Скъперникът помислил за малко и рекъл: „ Искам да ми извадиш едното око “. Когато кметът го попитал за какво, той споделил: „ За да избодеш и двете очи на съседа ми “.
Тогава Ердоган свърза тази приказка с американската политика по отношение на Турция. Корпоративната политика на Съединени американски щати да накаже едностранно Анкара, почнала през 2013 продължаваше през последните шест години, а Вашингтон се държеше като че ли нищо не се случва. Две седмици откакто Ердоган описа тази алегория, Тръмп беше определен за президент на Съединени американски щати, само че макар неговите по-мек метод, нямаше сигнали за това да се е отказал напълно от тази политика.
Американските медии са цялостни с специалисти, които заплашват страната с думи като „ Да изгоним Турция от НАТО “ и „ Да ги накажем по метод, който в никакъв случай няма да не помнят “. Тези изказвания са единствено удостоверение на концепцията на Съединени американски щати, че те могат да вършат каквото си изискат, а Анкара би трябвало безшумно да се подчинява.
Все отново има и други специалисти, които предлагат по-внимателен метод. Но това, което те споделят, е „ Да изчакаме Ердоган да си тръгне и тогава да оправим връзките си с тях “. Това, което тези изказвания също значат е „ Не можем да направляваме Турция поради Ердоган. Да го изчакаме първо да си тръгне “.
Говорителят на турското президентство Ибрахим Калън неотдавна беседва с американския консултант по националната сигурност Джон Болтън. Калън го предизвести, че връзките сред Анкара и Вашингтон не могат да продължат с едностранно налагане на политиката на Съединени американски щати.
През последните шест години политиката на Съединени американски щати по отношение на Турция се води на основата на едностранно налагане на тяхната воля. Вярно, тази политика може и да датира отпреди 2013, само че тогава тя не беше толкоз просташка. Изглежда, че в случай че Съединени американски щати не се откажат от метода си скоро, връзките сред тях и Турция ще продължат да са непостоянни, приключва анализът на турския всекидневник.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ