Сивият кардинал на Прехода: Как ген. Любен Гоцев превърна ДС в паралелна власт
„ Къде се губиш, момче? “ – с тези думи през есента на далечната 1961 година служителката на портала на Външно министерство посреща млад мъж към Христова възраст с очила с кафяви дебели рамки. Добавя, че с него e имало проблем, защото не знаела какво да отговори на чиновниците, които го търсили. Затова ги пращала да го търсят в МВР-то, където е назначен на доста секретна работа, проверява „ Уикенд “.
Мъжът, който е шпионин от Първо основно ръководство (ПГУ) на Държавна сигурност – разузнаването, безусловно е в потрес. Паднало е прикритието му и той е осветлен. Това е първото разконспириране на бъдещия военачалник Любен Гоцев, считан за проектант на прехода, за татко на силовите групировки и за кръстник на българската мафия съгласно разкритията на убития публицист и някогашен герой Георги Стоев. Навръх националния ни празник Трети март се навършиха 93 година от рождението на генерала, който умря през 2020 година
Десети ноември заварва Гоцев с чин полковник и зам.-министър на външните работи. Осем години по-рано той се е уволнил от Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност, защото се посветил на дипломацията, където е назначен за зам.-министър от тогавашния началник на ведомството Петър Младенов.
Андрей Луканов и Младенов са негови състуденти. Държавна сигурност за заслугите му го е наградила с револвер АП с гравиран надпис „ Министерство на вътрешните работи “. Малко след сакралната дата на загадка среща в резиденция „ Бояна “ Младенов, Луканов, Добри Джуров, Атанас Семерджиев и Георги Атанасов вземат решение Гоцев неотложно да бъде изстрелян във висините.
Набързо е назначен за първи зам.-министър на вътрешните работи, квалифицирано е предложение да му се даде званието генерал-майор. Новото управление на Политбюро е пратило за началник в Министерство на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев – дясна ръка на министъра на защитата Добри Джуров и дълготраен шеф на Генералния щаб на Българска народна армия. Семерджиев и Гоцев би трябвало да извършат най-мащабното редуциране на Министерство на вътрешните работи и да осъществят трансформацията на Държавна сигурност, която да остане под контрола на Българска комунистическа партия, като в същото време прочистят досиетата.
На 10 януари 1990 година на Колегиум на Министерство на вътрешните работи тандемът внася предложенията си и против тях въстават съвсем всички генерали, назначени от Тодор Живков. Гоцев има решаваща интервенция в убеждаването им.
На съвещанието той изрича три стратегически цели, на които следва да се подчинени съкращенията в Министерство на вътрешните работи – да не основат условия за разединение на партията, да се завоюват идни избори от Българска комунистическа партия с 50+1 %, след половин година на власт още веднъж да е Българска комунистическа партия (вече преименувана през април 1990 година на БСП). Съкращението на щата на Министерство на вътрешните работи е реалност, а Държавна сигурност е трансформирана в нови специфични служби, в които по лист на Гоцев са преназначени най-важните кадрови чиновници на Държавна сигурност.
Генералът раздава на офицери и куфарчета с пари, с цел да може Българска комунистическа партия да трансформира политическата си власт в икономическа. В това време Луканов подарява с куфарчета алената номенклатура и офицери от Разузнавателно управление на Министерството на нар – комунистическото военно разузнаване. Години по-късно някогашният ръководител на Комисията по досиетата Методи Андреев ще разкрие, че убитият министър председател е бил конфиденциален помощник на Разузнавателно управление на Министерството на нар. За премия на 30 януари 1990 година Любен Гоцев с декрет на ръководителя на Държавния съвет Петър Младенов е създаден в звание генерал-майор.
Мнозина и до момента си задават въпроса по какъв начин и за какво генералът се е употребил с такова голямо доверие на партийната върхушка и дали тайната е единствено в студентските му години. Отговор обаче дава персоналното му дело в Държавна сигурност, с копие от което „ Уикенд “ разполага. Гоцев е единственият шпионин от Държавна сигурност, който не е прекосявал през процедурата за наложителна вербовка, само че е изпълнявал прецизно отговорностите си към Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност и като резидент в Съединени американски щати. Това му основава ореола на правилен на партията до гроб.
Новият военачалник не се задържа дълго време в Министерство на вътрешните работи. След като трансформира Държавна сигурност в паралелна власт, той е избран при започване на април 1990 година от Висшия партиен съвет на Българска социалистическа партия, на който е член, за началник на предизборния център (щаб) на преименуваната комунистическа партия. Целите, сложени от Гоцев през януари 1990 година, са изпълнени.
Половин година по-късно Българска социалистическа партия печели първите свободни избори през юни 1990 година и резервира властта си до края на годината. На тези избори той е определен за депутат и става началник на Комисията по национална сигурност.
Друг пост обаче прекъсва за малко активността му в 7-то Велико народно събрание. Гоцев през септември 1990 година е назначен за министър на външните работи във втория кабинет на Луканов, до рухването на държавно управление от власт.
Като посланик №1 той обгръща със завесата на мълчането настоятелното искане на Лондон за изясняване на случай с убийството на писателя отстъпник Георги Марков с отровата рицин, изстреляна от чадър на 7 септември 1978 година на лондонския мост „ Ватерло “, станало нарицателно като „ българския чадър “.
В същото време се интересува за детайлности от аудиенция на наши следователи в Скотланд ярд, а като зам.-вътрешен министър през март 1990 година отхвърля съдействие при първата аудиенция на английски почитан посланик Уилям Уолдгрейв по случая „ Марков ”. Към края на Велико народно събрание през март 1991 година кабинетът „ Попов ” го праща дипломат в Нидерландия. Постът резервира до януари 1992 година, когато е заменен от кабинета на Съюз на демократичните сили отпред с Филип Димитров.
Справките в персоналното му кадрово дело разкриват, че прави шеметна кариера – от чертожник в „ Дирекцията на трамваите и осветлението ” през комсомолски деятел, от офицер във Вътрешни войски, където още като боец става младши лейтенант, до инструктор в Българска комунистическа партия.
Когато е на 25 година, партията го праща да следва в Съюз на съветските социалистически републики в Московския държавен институт по интернационалните връзки. Разрешено му е да приключи образованието си за пет вместо за шест години. Вече е член на Българска комунистическа партия и е определен в партийно бюро в университета. Пратен на стаж в посолството ни в Лондон, а през 1960 година има в джоба си тапия за висше със компетентност „ Западни страни ”.
За малко Гоцев работи във Външно министерство, откъдето кандидатства за Държавна сигурност. На 31 година към този момент е щатен чиновник в Първо главно управление (на ДС). През ноември 1961 година е изпратен на едногодишна разследваща школа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Съюз на съветските социалистически републики. В една от атестациите му е посочено, че той я е приключил с отличие.
В документа, публикуван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), обаче се означават някои недостатъци, които той е позволил по време на на практика контролни занятия като „ явка с чужд сътрудник ”, справил се е добре при „ среща с сътрудник ”. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) обаче му е писал три шестици за мигновено приемане на материал от сътрудник, за предаване на материал и за връзка посредством тайник и го е похвалил за водене и откриване на следене и ориентировка в непозната конюнктура.
Издига се в Първо главно управление (на ДС) до зам.-началник на ръководството и началник на отдел „ Четвърти ” (Западни страни, Съединени американски щати и Канада) с чин подполковник. Използва дипломатическо прикритие два пъти в Съединени американски щати в непрекъснатото посланичество на Народна република България в Организация на обединените нации, като вторият път е и резидент.
Документ в персоналното му кадрово дело разкрива, че през януари 1974 година Първо главно управление (на ДС) бие паника, че Гоцев е разконспириран като резидент и го заменя с различен офицер. Твърди се, че е публикуван от тройния сътрудник Хенрих Шпетер, български жител от еврейски генезис и член на Българска комунистическа партия, който по-късно е наказан на разстрел в подозрителен развой и най-после предаден на Израел. Шпетер е работил в Ню Йорк и Виена към организации на Организация на обединените нации.
Реклама
След Хага, Любен Гоцев навлиза мощно в частния бизнес като съучастник в голям брой компании. Известно време работи и в „ Източноевропейска петролна компания ”, учредена през 1993 година, със седалище хотел „ Орбита ” в София, който през първата половина на 90-те години е котило на прохождащи героичен персони, които по-късно основават групировката СИК. Оттам е познанството на Гоцев с един от водачите на СИК Младен Михайлев – Маджо, който беше измежду опечалените на погребението на генерала.
По време на югоембаргото „ Източноевропейска петролна компания ” интензивно търгува с петрол – купува суровината от Ирак, преработва я в рафинерията в румънския град Констанца, след това го изнася в Македония, а по-късно – в Сърбия.
Фирмата внася и захар, като тегли заеми от доста банки, като след това се оказва измежду главните кредитни милионери с задължения към ОББ, Първа частна банка, „ Хебросбанк “ и банка „ Юнион ”.
Любен Гоцев обаче омаловажава познанството с водачите на борческите групировки и твърди, че не знаел кои са тези момчета и че били на „ Здравей и здрасти “, когато се срещали в кафенето на хотела. Оборва го обаче бащата на Илия Павлов Павел Найденов.
„ Ген. Любен Гоцев общуваше със СИК и ВИС! Беше непосредствен и с Маргините, и с Младен (Младен Михалев – Маджо, б.ред.). Той им беше като началник, по този начин да се каже. Те се поучаваха с него и той им е давал несъмнено скъпи препоръки! Те бяха млади момчета и имаха потребност от опорна точка. Младите момчета тогава желаеха да се опрат до някого, да му имат доверието и ненапълно да се възползват от това другарство. Той общуваше непрестанно с тях, най-малко по два пъти в седмицата, беше им нещо като наставник ”, разкрива Павел Найденов.
През 1997 година Гоцев взема присъединяване в основаването на Движение за единение и развиване на Българска социалистическа партия, което оказва се като „ генералското придвижване ” в Столетницата. То е неоспорим властови център, който дърпа конци в партията и скрито или очевидно поддържа политически кандидатури като тази на Георги Първанов за президент и на Бойко Борисов за министър председател.
Яков Джераси – един от уредниците на проекта „ Шипка ” за завръщането на Симеон Сакскобургготски в България, споделя през 2003 година, че значима роля за първото посещаване на царя у нас през 1996 година е имал и Любен Гоцев. Според Джераси генералът е бил връзката сред кабинета на Българска социалистическа партия и монарха. Поради това мнозина дефинират Гоцев като сивия кардинал и кукловода на прехода, който подмолно от света на сенките е дирижирал измененията.
Критиците му – най към този момент някогашни разузнавачи от Първо главно управление (на ДС) по гръцка и турска линия, споделят, че в това няма нищо правилно. Според тях ореолът му е основан от медиите, защото Гоцев единствено е предложил услугите си като посредник заради огромните си връзки и познанства.
Подобно на сюжета в сериала „ Под прикритие “, където хората на Иво Андонов (Захари Бахаров) убиват някогашния военачалник от Държавна сигурност Пенев (Стефан Илиев) и Гоцев става цел на групата на Маргините – братята Красимир и Николай Маринови, водачи на СИК. През 2005 година те са упрекнати, че са подготвяли убийството на Гоцев. Въпреки арестите и извършеното следствие през февруари 2012 година
Върховният касационен съд оправдава братя Маринови, като дава неоправдателни присъди на трима от групата за сформирането на проведена незаконна група за мокри поръчки, а задачата им е била да убият Гоцев. По време на правосъдния развой самият военачалник споделя, че не знае повода, заради която е поръчан да бъде погубен.
Любен Гоцев е измежду създателите на митичния кръг „ Монтерей “. В едноименния столичен ресторант в кв. „ Изток “, откъдето произлиза и името на кръга, всеки понеделник, а в следствие вторник, там се събират генерали и офицери от Държавна сигурност, политици от друг диаметър, дипломати, персони от подземния свят, както и висши шефове от новите специфични служби.
Когато ресторантът е в планов ремонт, групичката се мести в заведението „ Конак “ до парк-хотел „ Москва “, където в този момент се намира ресторант от веригата „ Хепи “. Гоцев твърди, че сбирките сe а провеждали най-много, с цел да се празнуват имени и рождени дни и отхвърля кръгът да се е занимавал с политически инженеринг, избори и назначения.
Последно генералът е взел участие в управата на две компании – компанията за тв филми и реклама „ Чаплайн филм “ и трикотажното дружество „ Боряна “ в Червен бряг, видя „ Уикенд “ в Търговския указател. По-миналата година е учредена и Фондация „ Генерал Любен Гоцев “ със 100 лева капитал. Тя си слага за цел да подкрепя укрепването и развиването на гражданското общество, залага на евроатлантизма и битката против корупцията. Остава обаче мистерия дали фондацията ще се опита да осветли тези секрети от прехода, които ген. Гоцев отнесе в гроба.
Лансира Петя Славова за банкер
Любен Гоцев се подвизава и за малко като банкер в Международна ортодоксална банка „ Свети Никола ”, където стартира Митко Събев и Петя Славова, която по-това време съгласно слуховете била доста близка до сърцето му. Банката е основана през декември 1994 година В нейните управителни и надзорни органи са основни кадрови офицери от бившето Първо главно управление (на ДС), откъдето идва и името й „ Банката на първаците “.
Гоцев е член на Надзорния съвет от февруари 1997 година до април 1998 година Акционерите на „ Св. Никола ” влизат в изострен спор, който постанова даже назначението на квестори от Българска народна банка. Впоследствие битката за власт в банката е извоювана от Митко Събев и групата компании към „ Юкос петролеум ”, които я преименуват в „ Нефтинвестбанк ”. Губещата страна в разногласието е отпред с някогашния началник и щатен чиновник на Първо главно управление (на ДС) Цветан Начев.
През 2002 година „ Нефтинвестбанк ” сменя името си на Търговска банка „ Инвестбанк ” АД, в която свързаната с банкерката Петя Славова „ Феста Холдинг ” АД е най-големият акционер с 49,50%. Самата Славова държи 14, 56% и е ръководител на надзорния съвет на трезора. В изявленията Гоцев удостоверява, че е имал общ бизнес със Събев и Славова.
Унищожил досието на Виктор Вълков
Генерал Любен Гоцев е унищожил досието на своя непосредствен другар от кръга „ Монтерей “ Виктор Вълков. Бившият посланик, дипломат, народен представител във Велико народно събрание, вицепремиер и външен министър в кабинета „ Попов “ е бил сътрудник на Второ основно ръководство на Държавна сигурност (контраразузнаването на режима) в качеството си на виновен фактор в Министерството на външната търговия и на функционер в казионния Български земеделски народен съюз. Имал е два псевдонима – Пенчо и Пенчев.
Комисията по досиетата го разкрива прекомерно късно, защото в регистрационния дневник за № 2515 – сътрудник „ ПЕНЧЕВ ” – е записано: „ Унищожен 1990 година по заповед на зам.-министъра ”. По това време отговорник за Държавна сигурност е първият зам.- вътрешен министър и новоназначен военачалник Любен Гоцев.
Мъжът, който е шпионин от Първо основно ръководство (ПГУ) на Държавна сигурност – разузнаването, безусловно е в потрес. Паднало е прикритието му и той е осветлен. Това е първото разконспириране на бъдещия военачалник Любен Гоцев, считан за проектант на прехода, за татко на силовите групировки и за кръстник на българската мафия съгласно разкритията на убития публицист и някогашен герой Георги Стоев. Навръх националния ни празник Трети март се навършиха 93 година от рождението на генерала, който умря през 2020 година
Десети ноември заварва Гоцев с чин полковник и зам.-министър на външните работи. Осем години по-рано той се е уволнил от Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност, защото се посветил на дипломацията, където е назначен за зам.-министър от тогавашния началник на ведомството Петър Младенов.
Андрей Луканов и Младенов са негови състуденти. Държавна сигурност за заслугите му го е наградила с револвер АП с гравиран надпис „ Министерство на вътрешните работи “. Малко след сакралната дата на загадка среща в резиденция „ Бояна “ Младенов, Луканов, Добри Джуров, Атанас Семерджиев и Георги Атанасов вземат решение Гоцев неотложно да бъде изстрелян във висините.
Набързо е назначен за първи зам.-министър на вътрешните работи, квалифицирано е предложение да му се даде званието генерал-майор. Новото управление на Политбюро е пратило за началник в Министерство на вътрешните работи ген. Атанас Семерджиев – дясна ръка на министъра на защитата Добри Джуров и дълготраен шеф на Генералния щаб на Българска народна армия. Семерджиев и Гоцев би трябвало да извършат най-мащабното редуциране на Министерство на вътрешните работи и да осъществят трансформацията на Държавна сигурност, която да остане под контрола на Българска комунистическа партия, като в същото време прочистят досиетата.
На 10 януари 1990 година на Колегиум на Министерство на вътрешните работи тандемът внася предложенията си и против тях въстават съвсем всички генерали, назначени от Тодор Живков. Гоцев има решаваща интервенция в убеждаването им.
На съвещанието той изрича три стратегически цели, на които следва да се подчинени съкращенията в Министерство на вътрешните работи – да не основат условия за разединение на партията, да се завоюват идни избори от Българска комунистическа партия с 50+1 %, след половин година на власт още веднъж да е Българска комунистическа партия (вече преименувана през април 1990 година на БСП). Съкращението на щата на Министерство на вътрешните работи е реалност, а Държавна сигурност е трансформирана в нови специфични служби, в които по лист на Гоцев са преназначени най-важните кадрови чиновници на Държавна сигурност.
Генералът раздава на офицери и куфарчета с пари, с цел да може Българска комунистическа партия да трансформира политическата си власт в икономическа. В това време Луканов подарява с куфарчета алената номенклатура и офицери от Разузнавателно управление на Министерството на нар – комунистическото военно разузнаване. Години по-късно някогашният ръководител на Комисията по досиетата Методи Андреев ще разкрие, че убитият министър председател е бил конфиденциален помощник на Разузнавателно управление на Министерството на нар. За премия на 30 януари 1990 година Любен Гоцев с декрет на ръководителя на Държавния съвет Петър Младенов е създаден в звание генерал-майор.
Мнозина и до момента си задават въпроса по какъв начин и за какво генералът се е употребил с такова голямо доверие на партийната върхушка и дали тайната е единствено в студентските му години. Отговор обаче дава персоналното му дело в Държавна сигурност, с копие от което „ Уикенд “ разполага. Гоцев е единственият шпионин от Държавна сигурност, който не е прекосявал през процедурата за наложителна вербовка, само че е изпълнявал прецизно отговорностите си към Първо главно управление (на ДС) на Държавна сигурност и като резидент в Съединени американски щати. Това му основава ореола на правилен на партията до гроб.
Новият военачалник не се задържа дълго време в Министерство на вътрешните работи. След като трансформира Държавна сигурност в паралелна власт, той е избран при започване на април 1990 година от Висшия партиен съвет на Българска социалистическа партия, на който е член, за началник на предизборния център (щаб) на преименуваната комунистическа партия. Целите, сложени от Гоцев през януари 1990 година, са изпълнени.
Половин година по-късно Българска социалистическа партия печели първите свободни избори през юни 1990 година и резервира властта си до края на годината. На тези избори той е определен за депутат и става началник на Комисията по национална сигурност.
Друг пост обаче прекъсва за малко активността му в 7-то Велико народно събрание. Гоцев през септември 1990 година е назначен за министър на външните работи във втория кабинет на Луканов, до рухването на държавно управление от власт.
Като посланик №1 той обгръща със завесата на мълчането настоятелното искане на Лондон за изясняване на случай с убийството на писателя отстъпник Георги Марков с отровата рицин, изстреляна от чадър на 7 септември 1978 година на лондонския мост „ Ватерло “, станало нарицателно като „ българския чадър “.
В същото време се интересува за детайлности от аудиенция на наши следователи в Скотланд ярд, а като зам.-вътрешен министър през март 1990 година отхвърля съдействие при първата аудиенция на английски почитан посланик Уилям Уолдгрейв по случая „ Марков ”. Към края на Велико народно събрание през март 1991 година кабинетът „ Попов ” го праща дипломат в Нидерландия. Постът резервира до януари 1992 година, когато е заменен от кабинета на Съюз на демократичните сили отпред с Филип Димитров.
Справките в персоналното му кадрово дело разкриват, че прави шеметна кариера – от чертожник в „ Дирекцията на трамваите и осветлението ” през комсомолски деятел, от офицер във Вътрешни войски, където още като боец става младши лейтенант, до инструктор в Българска комунистическа партия.
Когато е на 25 година, партията го праща да следва в Съюз на съветските социалистически републики в Московския държавен институт по интернационалните връзки. Разрешено му е да приключи образованието си за пет вместо за шест години. Вече е член на Българска комунистическа партия и е определен в партийно бюро в университета. Пратен на стаж в посолството ни в Лондон, а през 1960 година има в джоба си тапия за висше със компетентност „ Западни страни ”.
За малко Гоцев работи във Външно министерство, откъдето кандидатства за Държавна сигурност. На 31 година към този момент е щатен чиновник в Първо главно управление (на ДС). През ноември 1961 година е изпратен на едногодишна разследваща школа на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) в Съюз на съветските социалистически републики. В една от атестациите му е посочено, че той я е приключил с отличие.
В документа, публикуван от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), обаче се означават някои недостатъци, които той е позволил по време на на практика контролни занятия като „ явка с чужд сътрудник ”, справил се е добре при „ среща с сътрудник ”. Комитет за Държавна сигурност (на СССР) обаче му е писал три шестици за мигновено приемане на материал от сътрудник, за предаване на материал и за връзка посредством тайник и го е похвалил за водене и откриване на следене и ориентировка в непозната конюнктура.
Издига се в Първо главно управление (на ДС) до зам.-началник на ръководството и началник на отдел „ Четвърти ” (Западни страни, Съединени американски щати и Канада) с чин подполковник. Използва дипломатическо прикритие два пъти в Съединени американски щати в непрекъснатото посланичество на Народна република България в Организация на обединените нации, като вторият път е и резидент.
Документ в персоналното му кадрово дело разкрива, че през януари 1974 година Първо главно управление (на ДС) бие паника, че Гоцев е разконспириран като резидент и го заменя с различен офицер. Твърди се, че е публикуван от тройния сътрудник Хенрих Шпетер, български жител от еврейски генезис и член на Българска комунистическа партия, който по-късно е наказан на разстрел в подозрителен развой и най-после предаден на Израел. Шпетер е работил в Ню Йорк и Виена към организации на Организация на обединените нации.
Реклама
След Хага, Любен Гоцев навлиза мощно в частния бизнес като съучастник в голям брой компании. Известно време работи и в „ Източноевропейска петролна компания ”, учредена през 1993 година, със седалище хотел „ Орбита ” в София, който през първата половина на 90-те години е котило на прохождащи героичен персони, които по-късно основават групировката СИК. Оттам е познанството на Гоцев с един от водачите на СИК Младен Михайлев – Маджо, който беше измежду опечалените на погребението на генерала.
По време на югоембаргото „ Източноевропейска петролна компания ” интензивно търгува с петрол – купува суровината от Ирак, преработва я в рафинерията в румънския град Констанца, след това го изнася в Македония, а по-късно – в Сърбия.
Фирмата внася и захар, като тегли заеми от доста банки, като след това се оказва измежду главните кредитни милионери с задължения към ОББ, Първа частна банка, „ Хебросбанк “ и банка „ Юнион ”.
Любен Гоцев обаче омаловажава познанството с водачите на борческите групировки и твърди, че не знаел кои са тези момчета и че били на „ Здравей и здрасти “, когато се срещали в кафенето на хотела. Оборва го обаче бащата на Илия Павлов Павел Найденов.
„ Ген. Любен Гоцев общуваше със СИК и ВИС! Беше непосредствен и с Маргините, и с Младен (Младен Михалев – Маджо, б.ред.). Той им беше като началник, по този начин да се каже. Те се поучаваха с него и той им е давал несъмнено скъпи препоръки! Те бяха млади момчета и имаха потребност от опорна точка. Младите момчета тогава желаеха да се опрат до някого, да му имат доверието и ненапълно да се възползват от това другарство. Той общуваше непрестанно с тях, най-малко по два пъти в седмицата, беше им нещо като наставник ”, разкрива Павел Найденов.
През 1997 година Гоцев взема присъединяване в основаването на Движение за единение и развиване на Българска социалистическа партия, което оказва се като „ генералското придвижване ” в Столетницата. То е неоспорим властови център, който дърпа конци в партията и скрито или очевидно поддържа политически кандидатури като тази на Георги Първанов за президент и на Бойко Борисов за министър председател.
Яков Джераси – един от уредниците на проекта „ Шипка ” за завръщането на Симеон Сакскобургготски в България, споделя през 2003 година, че значима роля за първото посещаване на царя у нас през 1996 година е имал и Любен Гоцев. Според Джераси генералът е бил връзката сред кабинета на Българска социалистическа партия и монарха. Поради това мнозина дефинират Гоцев като сивия кардинал и кукловода на прехода, който подмолно от света на сенките е дирижирал измененията.
Критиците му – най към този момент някогашни разузнавачи от Първо главно управление (на ДС) по гръцка и турска линия, споделят, че в това няма нищо правилно. Според тях ореолът му е основан от медиите, защото Гоцев единствено е предложил услугите си като посредник заради огромните си връзки и познанства.
Подобно на сюжета в сериала „ Под прикритие “, където хората на Иво Андонов (Захари Бахаров) убиват някогашния военачалник от Държавна сигурност Пенев (Стефан Илиев) и Гоцев става цел на групата на Маргините – братята Красимир и Николай Маринови, водачи на СИК. През 2005 година те са упрекнати, че са подготвяли убийството на Гоцев. Въпреки арестите и извършеното следствие през февруари 2012 година
Върховният касационен съд оправдава братя Маринови, като дава неоправдателни присъди на трима от групата за сформирането на проведена незаконна група за мокри поръчки, а задачата им е била да убият Гоцев. По време на правосъдния развой самият военачалник споделя, че не знае повода, заради която е поръчан да бъде погубен.
Любен Гоцев е измежду създателите на митичния кръг „ Монтерей “. В едноименния столичен ресторант в кв. „ Изток “, откъдето произлиза и името на кръга, всеки понеделник, а в следствие вторник, там се събират генерали и офицери от Държавна сигурност, политици от друг диаметър, дипломати, персони от подземния свят, както и висши шефове от новите специфични служби.
Когато ресторантът е в планов ремонт, групичката се мести в заведението „ Конак “ до парк-хотел „ Москва “, където в този момент се намира ресторант от веригата „ Хепи “. Гоцев твърди, че сбирките сe а провеждали най-много, с цел да се празнуват имени и рождени дни и отхвърля кръгът да се е занимавал с политически инженеринг, избори и назначения.
Последно генералът е взел участие в управата на две компании – компанията за тв филми и реклама „ Чаплайн филм “ и трикотажното дружество „ Боряна “ в Червен бряг, видя „ Уикенд “ в Търговския указател. По-миналата година е учредена и Фондация „ Генерал Любен Гоцев “ със 100 лева капитал. Тя си слага за цел да подкрепя укрепването и развиването на гражданското общество, залага на евроатлантизма и битката против корупцията. Остава обаче мистерия дали фондацията ще се опита да осветли тези секрети от прехода, които ген. Гоцев отнесе в гроба.
Лансира Петя Славова за банкер
Любен Гоцев се подвизава и за малко като банкер в Международна ортодоксална банка „ Свети Никола ”, където стартира Митко Събев и Петя Славова, която по-това време съгласно слуховете била доста близка до сърцето му. Банката е основана през декември 1994 година В нейните управителни и надзорни органи са основни кадрови офицери от бившето Първо главно управление (на ДС), откъдето идва и името й „ Банката на първаците “.
Гоцев е член на Надзорния съвет от февруари 1997 година до април 1998 година Акционерите на „ Св. Никола ” влизат в изострен спор, който постанова даже назначението на квестори от Българска народна банка. Впоследствие битката за власт в банката е извоювана от Митко Събев и групата компании към „ Юкос петролеум ”, които я преименуват в „ Нефтинвестбанк ”. Губещата страна в разногласието е отпред с някогашния началник и щатен чиновник на Първо главно управление (на ДС) Цветан Начев.
През 2002 година „ Нефтинвестбанк ” сменя името си на Търговска банка „ Инвестбанк ” АД, в която свързаната с банкерката Петя Славова „ Феста Холдинг ” АД е най-големият акционер с 49,50%. Самата Славова държи 14, 56% и е ръководител на надзорния съвет на трезора. В изявленията Гоцев удостоверява, че е имал общ бизнес със Събев и Славова.
Унищожил досието на Виктор Вълков
Генерал Любен Гоцев е унищожил досието на своя непосредствен другар от кръга „ Монтерей “ Виктор Вълков. Бившият посланик, дипломат, народен представител във Велико народно събрание, вицепремиер и външен министър в кабинета „ Попов “ е бил сътрудник на Второ основно ръководство на Държавна сигурност (контраразузнаването на режима) в качеството си на виновен фактор в Министерството на външната търговия и на функционер в казионния Български земеделски народен съюз. Имал е два псевдонима – Пенчо и Пенчев.
Комисията по досиетата го разкрива прекомерно късно, защото в регистрационния дневник за № 2515 – сътрудник „ ПЕНЧЕВ ” – е записано: „ Унищожен 1990 година по заповед на зам.-министъра ”. По това време отговорник за Държавна сигурност е първият зам.- вътрешен министър и новоназначен военачалник Любен Гоцев.
Източник: narod.bg
КОМЕНТАРИ