Проба-грешка: Кабинетът се дъни по всички линии, колко ще ни струва провалът?
Кабинетът „ Денков “ за малко да изневери на традицията новите държавни управления да се оплакват от неприятно завещание, само че не би. Вторият месец от мандата бе регистриран с два предълги медийни формата – конференция с присъединяване на министрите с най-проблемни браншове и следен диалог сред премиера Николай Денков и ПР на провалената „ Промяна “ Найо Цицин по въпроси на жители.
И в двете изяви министър председателят Денков се оплака от наследени „ бомби “ от служебния кабинет, като в първата се закани да сезира и прокуратурата, в случай че назначените инспекции открият нарушавания.
Само в Министерски съвет си знаят каква тъкмо цел преследват с размахването на съответни проблеми, само че това едва ли е повдигането на обвинявания от страната на прокуратурата. Самите изобличения прозвучаха някак неенергично и е малко евентуално по тях да има шумни обвинявания, в случай че изключим контракта за доставка на газ с „ Боташ “, където при всички случаи свадите ще продължат.
Показателен е обтекаемият метод, по който бе обявена новината даже от пресслужбата на кабинета: „ Министър-председателят акад. Николай Денков разпореди на контролните и проверяващите органи към изпълнителната власт да ревизират по какъв начин се е стигнало до множеството рецесии, завещани от служебните кабинети. Ако бъдат открити нарушавания, ще бъде сезирана прокуратурата “.
Много по-вероятно е министър председателят да се презастрахова за бъдещи проблеми, които елементарно да могат да бъдат трансферирани на миналата служебна власт. В тази интервенция се разчита главно на късата памет на хората, от които се чака да са не запомнили, че това е второто държавно управление на Политическа партия и че през последните две години част от ръководещите през днешния ден също бяха на позиции да вземат решения.
Разкритията идват в забавен миг – част от министрите към този момент се регистрираха с първи управнически решения. След траяла две години политическа рецесия насъбраните проблеми са огромни, а решенията няма да са лесни. Това обаче не прави „ разкритията “ по-солидни.
Може би най-тъжно прозвучаха обясненията за тежкото завещание на новия стопански министър Богдан Богданов. Той още веднъж повдигна тематиката за ремонтите на язовири с 600 млн. лева, отпуснати през 2018 година на „ Държавната консолидационна компания “, а оттова на подопечното й сдружение „ Монтажи “. Според министъра ремонтите са до средата и би трябвало да се търси метод останалите пари да се пренасочат и да се употребяват по-ефективно.
С тази тематика, както и с заемите на ББР, изгря като поборник за правдата през 2021 година и Кирил Петков, тогава длъжностен министър на стопанската система. В края на мандата на служебния кабинет през 2021 година Петков разгласи, че „ Монтажи “ ще бъде извадена отдолу под шапката на ДКК и трансферирана за по-добър надзор непосредствено на министерството, язовирите ще бъдат трансферирани към държавното дружество за ръководство и стопанисване на язовири, ще се търси опция за пренасочване на средства, и така нататък, и така нататък
Нищо от това не се случи, а Петков в това време беше и министър председател. Вярно, времената се оказаха сложни, а мандатът – пай, само че няма по какъв начин тематиката за язовирите да е някакво разобличаване. Освен за неспособността на институциите да вземат решение проблеми.
Като презастраховка прозвучаха обясненията на районния министър Андрей Цеков за ориста на „ заспалите автомагистрали “. Тази метафора няма да помогне доста за абсурда около предстоящото „ пробуждане “ на инхаус договорите за строителството на Автомагистрала „ Хемус “ и други обекти. Цената е прекомерно висока – индексация с най-малко 30% на контракти, обявявани в продължение на две години за противозаконни.
Реклама
Това беше най-остро дискутирата тематика сред Политическа партия и Има Такъв Народ в предходния постоянен кабинет и няма по какъв начин противоположният завой да не направи усещане. Въпреки намеците, че надали не жителите би трябвало да са признателни на Политическа партия, че строителството най-сетне се размразява.
В региона на ръководството на обществените финанси неуспехите елементарно могат да бъдат представяни като триумфи поради комплицираната тема. Вече втора година оценките за ръководството на Асен Василев като финансов министър се разминават трагично. Неслучайно имаше проява на мощ при приемането на бюджет 2023 от страна на част от партиите в Народното събрание с неприемането до последния момента на препоръчаните от Василев промени в данъчното законодателство.
Късият небосвод до края на годината ще може да се употребява като пояснение за всяко неизпълнено перо. Особено рисково е залагането на доход от 1,4 милиарда лева по предстоящото второ заплащане по проекта за възобновяване и резистентност, което я пристигна тази година, я не, и което бе включено най-съзнателно от Асен Василев в сметките на хазната.
Всички към този момент не помниха, че този проект се забави и по виновност на кабинета на Кирил Петков, който потегли да го пренаписва в частта за енергетиката. После Народното събрание му забрани да го извършва и изиска пренаписване, а в този момент отново се чака решението на Народно събрание да отиде на изправителен.
Някои от дейностите на новите министри са прочувствени и наподобяват реваншистки и недообмислено, въпреки че залозите са доста огромни. В опита да изясни какъв брой неправилни са вижданията на служебното министерство за системата за оказване на здравна помощ по въздуха транспортният министър Георги Гвоздейков разгласи, че предходното държавно управление желало да построява оперативни бази в лечебните заведения.
Това било неуместно, тъй като базите били 6 декара и не можело да се вършат на покрива на болничното заведение. В този ред на мисли реваншистки изглеждаше и служебното държавно управление, което се заинати да закрива ръководената от Гвоздейков държавна компания „ България хели мед сървиз “.
От толкоз реванши публиката се оплете – Гвоздейков твърди, че е държавният авиационен оператор не може да извършва такива полети, тъй като е администрация, а не комерсиално сдружение, а служебното държавно управление твърди, че Гвоздейков не схваща какво значи комерсиално дружество съгласно Европейски Съюз. На този декор медицински хеликоптер се чака едвам следващата година, а съгласно последното последното развиване по тази сага ликвидацията на „ България хели мед сървиз “ се стопира и компанията ще си работи.
Иначе и при Гвоздейков ползите по публични поръчки са доста огромни. Транспортният министър много самоуверено анулира публични поръчки за закупуването на нов преносим състав на БДЖ за милиарди с изказвания, че документите не е съгласувана в Агенцията за публични поръчки и страда от пороци.
Със сигурност обаче тези търгове са съгласувани с Европейска комисия по проекта за възобновяване и следва да забележим на какво ще наподобяват новите поръчки. Сключването на контракти са част от изискванията за третото заплащане по проекта за възобновяване – заложено в началото за тази година, уви, изцяло нереалистично. За такова заплащане през 2023 година към този момент никой не приказва.
Ще сработи ли тази тактичност на „ предните са ни отговорни “ следва да забележим. Лошото е, че в една спряла страна тя се трансформира в само вероятната. Вече трета година ръководещите се ровят в предишното, вместо да се занимаят с бъдещето. От това ситуацията няма да се усъвършенства.
