Наглостта не е умишлен начин на действие, а черта на характера - ЖАН ДЬО ЛАБРЮЙЕР
Живял през 17-ти век, Жан дьо Лабрюйер е бил съвременник на Молиер и Паскал , и сходно на тях, е бил надълбоко заинтересован от човешките недостатъци, прищевки и несъгласия.
Най-известното му произведение е „ Характери “, което е самобитен портрет на обществото от неговото време, само че в това време е и универсално огледало, в което всеки от нас може да се огледа.
В „ Характери “ Лабрюйер не рисува идеализирани облици, а по-скоро разкрива пред нас цялата гама от човешките дефекти – суетата, алчността, лицемерието, завистта.
Но той не го прави с поучителен звук, а с фина подигравка, която ни кара по едно и също време да се смеем и да се замислим над личните си недостатъци.
Високите постове вършат огромните хора още по-големи, а дребните хора – още по-малки.
С какъв брой другари и родственици се снабдява за една нощ новоназначения министър!
В света има два метода да се издигнеш: благодарение на личното си умеене и благодарение на непознатата нелепост.
Жените не се обичат една — друга, и причина за това са мъжете.
Животът е покруса за тези, които усещат, и комедия за тези, които мислят.
Завиждам на богатите не за разкоша и благоденствието им. Завиждам им за това, че им слугуват хора, които стоят по-високо от тях.
Изключителната обич се среща по-често от съвършеното другарство.
Наглостта не е тенденциозен метод на деяние, а линия на характера.
Надяваме са да достигнем старостта, само че се боим да остареем.
От позиция на милосърдието, хубавото на гибелта е, че поставя завършек на старостта.
Началото и краят на любовта се познават по усложнението, в което изпадат влюбените, когато са уединено.
Повечето хора употребяват първите години от живота си, с цел да съсипят последните.
Тези, които живеят живота си по най-лошия вероятен метод, първи се оплакват какъв брой къс е той.
Точно противоположното на това, в което нормално се има вяра, е постоянно самата истина.
Хората се червят по-малко за закононарушенията си, в сравнение с за слабостите и за суетността си.
Щедростта се състои не толкоз в това да даваш доста, колкото в това да даваш навреме.
Животът е това, което хората желаят да запазят най-вече, само че за което се грижат минимум.
Последвайте ЧЕТИЛИЩЕ в Телеграм :
Вижте още: Има две крайности: да не слушаш разсъдъка и да слушаш единствено него – БЛЕЗ ПАСКАЛ
