Защо хората нямат златисти или оранжеви очи?
Животинското царство е цялостно със създания, които имат извънредно (по човешки мерки) пернат цвят на очите, като се стартира от горските бухали със зашеметяващите им златни очи, мине се през някои котки с блестящо зелени и жълти очи и се стигне до някои типове кучета, които имат оранжев цвят. Защо тогава хората не се раждат с такива цветове на очите?
Всъщност множеството офталмолози настояват, че очите с тези невероятни цветове не са чак толкоз разнообразни от човешките. Когато хората приказват за цвета на очите, те в действителност гледат цвета на ириса – пръстен от мускули (известен и като сфинктер) в окото. Ако ирисът съдържа доста меланин или пигмент, тогава окото ще е кафяво. Когато количеството на меланин е намалено, цветът на ириса според от степента на понижението ще е надлежно лешников, зелен или наследник.
Цветът на животинските очи се въздейства също от меланина, като при тях е доста по-наситен. Като цяло ирисите при животните имат еднакъв цвят, с няколко вариации според от наличието на веществото. Така по тази логичност оранжевият цвят в действителност е кехлибар, а златистият цвят е вид на кафяво.
Единственият очен цвят, който е изключение, е аленият. Той не се включва в цветовата канара. Често срещано неправилно разбиране е, че лицата, които са албиноси, имат червени очи. В реалност техните ириси нямат пигменти, защото генът, който управлява производството на меланин, е изцяло изключено от албинизма. Вместо това аленият цвят идва от кръвоносните съдове, които поддържат ириса.
Рядко е, само че може да се случи, човек да има виолетови очи. Това съгласно офталмолозите е допустимо, когато човек с извънредно сини ириси има забележими червени кръвоносни съдове в очите. Така, когато синьо и алено се смесят, се получава лилаво.
Също по този начин цветът на очите може да се промени, когато очите на индивида се уголемяват или свиват. Когато едно око е разширено, ирисът се компресира и наподобяват по-тъмен, тъй като пигментът е препълнен в по-малка повърхност.
