Проявете един Цънц емпатия, цървули комплексирани!
Нямам желание да върша семантичен анализ на творчеството на колежката Мария Цънцарова. Нито да се изричам дали дейната гражданска позиция оправдава експанзията и компенсират ли силата и упоритостта незадоволителната харизма. Прави ми усещане обаче големият брой комплексирани късопишковци и менопаузни лелки, които изпаднаха в възторг от отстраняването от ефир на карловската водеща. Та за тях ще отделя малко време да им тегля една по-сосна.
Що за постоянно неудовлетворен клеветник и интернет плъх би трябвало да си, с цел да скачаш по главицата на едно 50-килограмово момиче, когато е в поза „ сутерен “? Като толкоз ви пречи Цънцарова, за какво не бяхте пред прозорците на Би Ти Ви предишния понеделник, през септември или предходната зима, с цел да вдигнете афиш: „ Мария, върви си на село? “ Защо се сетихте какъв брой гадна жълтопаветна свиня е чак когато й качиха трудовата брошура на трупчета.
Сещам се за един анекдот от времето на застоя. На 20-ия конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз Хрушчов произнася „ загадка “ тирада, в която за първи път си разрешава рецензия към починалия Сталин и развенчава култа към личността на мустакатия урод. Само че Никита просрочен за фамозното си изявление. Защото преди да излезе на трибуната, за всеки случай минал през мавзолея, с цел да се убеди за последно, че Йосиф Висарионович в действителност е мъртъв.
Да се страхуваш от сходно страшилище и всеобщ палач е ненапълно целесъобразно, въпреки и морално укоримо. Ама вие, жалки мишоци, може ли да треперите от Мария Цънцарова, дето има ръчички като солетите на Севда Шишманова? Какво ще ви направи, ще ви набие? Ще изпрати Златимир Йочев да ви спука гумите? Ще прати норвежци при децата ви? Ще ви напръска с новия британски супергрип през екрана?
А най-жалкото е, че най-вече потриват ръчички всякакви видове и типки, които доскоро щяха да си скъсат гъзягите, единствено и единствено да седнат на столчето среу Марийка, с цел да ръсят глупотевините си пред алчната за зрелища публика. Като лорд Евгени Митрофанов, който на три водки от съветското посолство знае да вика „ Сбогом, няма да ни липсваш “, а другояче се хилеше като пача до Цънцарова, когато беше в предизборна акция.
Или мрачният, бледен върколак от диванчето в „ Левски “ Г, който другояче е най-големият герой за свободата на словото. И самичък е бил гонен с пръчки задоволително постоянно от ефири и кабеларки. Но вместо да прояви капчица емпатия, някак просто не може да се въздържи да рита паднала жена. Отвътре му идва някакси селската максима – която не можеш да наебеш, можеш най-малко да я окаляш. И с Лена го направи, и с Надежда Михайлова, та една карловска Мария ли ще го спре?
Не ми се изброяват повече – бай Милен Русков, Костя Копейкин, Руди Гела, Богито Бонев, Шкварек – компания дето и за белот не става в кварталната механа.
И до момента в който от сходни примитиви такова държание може да се чака, изключително омерзително и блатно смърди, когато Цънцарова е нападана от други дами. Или същества с неопределени местоимения като тя/той/то Велислава Дърева. Цветеслава Гълъбова, Румяна Ченалова, Соня Момчилова. Мирис на руски партенки, нечиста съвест и билки за менопауза. Каква гнус.
Единствената дама от другата страна на барикадата, която отбрани Мария, е Деница Сачева. Същата, дето сама влезе в съветската цитадела на Зеления чорап и го направи на задник дружно с присъдружните му ченгета. Но смелостта няма цвят и партийна принадлежност.
Що за постоянно неудовлетворен клеветник и интернет плъх би трябвало да си, с цел да скачаш по главицата на едно 50-килограмово момиче, когато е в поза „ сутерен “? Като толкоз ви пречи Цънцарова, за какво не бяхте пред прозорците на Би Ти Ви предишния понеделник, през септември или предходната зима, с цел да вдигнете афиш: „ Мария, върви си на село? “ Защо се сетихте какъв брой гадна жълтопаветна свиня е чак когато й качиха трудовата брошура на трупчета.
Сещам се за един анекдот от времето на застоя. На 20-ия конгрес на Комунистическа партия на Съветския съюз Хрушчов произнася „ загадка “ тирада, в която за първи път си разрешава рецензия към починалия Сталин и развенчава култа към личността на мустакатия урод. Само че Никита просрочен за фамозното си изявление. Защото преди да излезе на трибуната, за всеки случай минал през мавзолея, с цел да се убеди за последно, че Йосиф Висарионович в действителност е мъртъв.
Да се страхуваш от сходно страшилище и всеобщ палач е ненапълно целесъобразно, въпреки и морално укоримо. Ама вие, жалки мишоци, може ли да треперите от Мария Цънцарова, дето има ръчички като солетите на Севда Шишманова? Какво ще ви направи, ще ви набие? Ще изпрати Златимир Йочев да ви спука гумите? Ще прати норвежци при децата ви? Ще ви напръска с новия британски супергрип през екрана?
А най-жалкото е, че най-вече потриват ръчички всякакви видове и типки, които доскоро щяха да си скъсат гъзягите, единствено и единствено да седнат на столчето среу Марийка, с цел да ръсят глупотевините си пред алчната за зрелища публика. Като лорд Евгени Митрофанов, който на три водки от съветското посолство знае да вика „ Сбогом, няма да ни липсваш “, а другояче се хилеше като пача до Цънцарова, когато беше в предизборна акция.
Или мрачният, бледен върколак от диванчето в „ Левски “ Г, който другояче е най-големият герой за свободата на словото. И самичък е бил гонен с пръчки задоволително постоянно от ефири и кабеларки. Но вместо да прояви капчица емпатия, някак просто не може да се въздържи да рита паднала жена. Отвътре му идва някакси селската максима – която не можеш да наебеш, можеш най-малко да я окаляш. И с Лена го направи, и с Надежда Михайлова, та една карловска Мария ли ще го спре?
Не ми се изброяват повече – бай Милен Русков, Костя Копейкин, Руди Гела, Богито Бонев, Шкварек – компания дето и за белот не става в кварталната механа.
И до момента в който от сходни примитиви такова държание може да се чака, изключително омерзително и блатно смърди, когато Цънцарова е нападана от други дами. Или същества с неопределени местоимения като тя/той/то Велислава Дърева. Цветеслава Гълъбова, Румяна Ченалова, Соня Момчилова. Мирис на руски партенки, нечиста съвест и билки за менопауза. Каква гнус.
Единствената дама от другата страна на барикадата, която отбрани Мария, е Деница Сачева. Същата, дето сама влезе в съветската цитадела на Зеления чорап и го направи на задник дружно с присъдружните му ченгета. Но смелостта няма цвят и партийна принадлежност.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ