Защо дядковците с меки... пУшки мразят поколението Z ?
Абе, брадатият сифилистичен олиогофрен Карл Маркс може и да е бил прав частично в последна сметка. Не за класовата битка на мързеливите болшевишки цървули против естествените хора, само че най-малко за тази сред поколенията. У нас имаше митинг първо против бюджета, след това против кабинета Росен Желязков, най-после против цялата политическа система. Той обаче бързо измести фокуса си от социо-икономически в битово-племенен. Млади против остарели.
Никак не е инцидентно, че емблематични лица от площадите от края на предишния век като Александър Йорданов, Любен Дилов, Евгений Михайлов, Косьо Мишев и още и още десетки агиткаджии, къпали се в националната обич, през днешния ден са най-върлите съперници на протеста на младите. Отдавна трансферирали 60-те, а някои и 70-те, те пикаят газ и ръсят на ниска цена жлъч по адрес на момчетата и девойките с тромби и плитки, с айфони и фантазии.
Не тъй като безусловно им дреме за кабинета „ Желязков “ или за стабилността на прага на еврозоната. А тъй като без да се усетят са се трансформирали в жалки и кисели старчета, които усещат абсолютния честен провал на своята отиваща си генерация. Защото надълбоко под наченките на невродегенеративните болести от рода на алцхаймер и паркинсон усещат, че времето им окончателно е изтекло и няма да бъдат запомнени с нищо, с изключение на с записка под линия в масовката на прехода.
Родените сред Априлския пленум и международното в Мексико’70 със сини флагове в ръка и вдигнати два пръста за „ победа “ бяха моторите на декомунизацията, която по този начин и в никакъв случай не се случи. Не получихме заслужено наказание на закононарушенията на болшевишкия режим. Законът за лустрацията беше абортиран. Милиционерчето Боги на Нона даде обещание да отвори 250 000 досиета на гнусните „ уши “ на Държавна сигурност, а в последна сметка извади...21.
В резултат и през днешния ден нашата страна се ръководи от хора, чиито татковци и предци са непосредствени участници в репресиите на шумкарския режим. Изградихме псевдодемокрация от съветски вид, където до през днешния ден господстват андроповските и брежневските ченгета, колкото от тях са оживели. По предписание Държавна сигурност, както и огромният брат Комитет за Държавна сигурност (на СССР), е кастова организация, в която не работят единствено сътрудници от първо потомство. Те оправдават бащите си и не желаят да ги разобличат.
Роди се митът за „ положителните ченгета “, които са служили на България. За положителните олигарси, за положителните мутри, които оказват помощ на бедните и онеправданите. Е, не съумяха да ни докарат едноличен режим на някой палач но Путин, очевидно се оказахме прекомерно надалеч от Азия. Но неуспехът им като площадни водачи и личностното им несбъдване като публичен фактор остава да тежи на тежи на дядковците с подути простати.
Днес те се сърдят на децата и внуците си на площада, укоряват ги в безнаказаност, в първичност, в политическа и макроикономическа неначетеност. И може в доста от изказванията си да са прави. Стига да не ги изричаха от пиедестала на личната си незначителност и еснафщина. Любене, Сашо, Евгени, смирете се на остарели години. И чуйте какво ви сподели бай Вежди Рашидов оня ден. „ Нашето време свърши, би трябвало да го приемем. “
Веждичката не може да бъде упрекнат в благосклонности към митинга поради политическата си принадлежност, само че това не му попречи да каже, че се радва на младите и красиви лица на улицата. Защото в душата си не е политик, а актьор. А вие? Вие сте нищо.
Никак не е инцидентно, че емблематични лица от площадите от края на предишния век като Александър Йорданов, Любен Дилов, Евгений Михайлов, Косьо Мишев и още и още десетки агиткаджии, къпали се в националната обич, през днешния ден са най-върлите съперници на протеста на младите. Отдавна трансферирали 60-те, а някои и 70-те, те пикаят газ и ръсят на ниска цена жлъч по адрес на момчетата и девойките с тромби и плитки, с айфони и фантазии.
Не тъй като безусловно им дреме за кабинета „ Желязков “ или за стабилността на прага на еврозоната. А тъй като без да се усетят са се трансформирали в жалки и кисели старчета, които усещат абсолютния честен провал на своята отиваща си генерация. Защото надълбоко под наченките на невродегенеративните болести от рода на алцхаймер и паркинсон усещат, че времето им окончателно е изтекло и няма да бъдат запомнени с нищо, с изключение на с записка под линия в масовката на прехода.
Родените сред Априлския пленум и международното в Мексико’70 със сини флагове в ръка и вдигнати два пръста за „ победа “ бяха моторите на декомунизацията, която по този начин и в никакъв случай не се случи. Не получихме заслужено наказание на закононарушенията на болшевишкия режим. Законът за лустрацията беше абортиран. Милиционерчето Боги на Нона даде обещание да отвори 250 000 досиета на гнусните „ уши “ на Държавна сигурност, а в последна сметка извади...21.
В резултат и през днешния ден нашата страна се ръководи от хора, чиито татковци и предци са непосредствени участници в репресиите на шумкарския режим. Изградихме псевдодемокрация от съветски вид, където до през днешния ден господстват андроповските и брежневските ченгета, колкото от тях са оживели. По предписание Държавна сигурност, както и огромният брат Комитет за Държавна сигурност (на СССР), е кастова организация, в която не работят единствено сътрудници от първо потомство. Те оправдават бащите си и не желаят да ги разобличат.
Роди се митът за „ положителните ченгета “, които са служили на България. За положителните олигарси, за положителните мутри, които оказват помощ на бедните и онеправданите. Е, не съумяха да ни докарат едноличен режим на някой палач но Путин, очевидно се оказахме прекомерно надалеч от Азия. Но неуспехът им като площадни водачи и личностното им несбъдване като публичен фактор остава да тежи на тежи на дядковците с подути простати.
Днес те се сърдят на децата и внуците си на площада, укоряват ги в безнаказаност, в първичност, в политическа и макроикономическа неначетеност. И може в доста от изказванията си да са прави. Стига да не ги изричаха от пиедестала на личната си незначителност и еснафщина. Любене, Сашо, Евгени, смирете се на остарели години. И чуйте какво ви сподели бай Вежди Рашидов оня ден. „ Нашето време свърши, би трябвало да го приемем. “
Веждичката не може да бъде упрекнат в благосклонности към митинга поради политическата си принадлежност, само че това не му попречи да каже, че се радва на младите и красиви лица на улицата. Защото в душата си не е политик, а актьор. А вие? Вие сте нищо.
Източник: lupa.bg
КОМЕНТАРИ