КАРОЛТЪН, Алабама — Ани Джаксън не може да знае дали сестра й Грена Пруд можеше да оцелее, ако линейката беше по-лесно достъпна, когато тя претърпя сърдечен арест на 10 май. Но Джаксън е убеден, че сестра й поне щеше да има шанс.
Пруд, на 55 години, почина на стълбите на кметството на Каролтън, на по-малко от половин миля от единствената линейка в нейния окръг. Когато някой се обадил на 911, за да й потърси помощ, две линейки били на дежурство: едната транспортирала пациент до Тускалуза, Алабама, на 45 минути път, а другата пациент до Кълъмбъс, Мисисипи, на 30 минути с кола.
< p>„Това беше ужасна ситуация“, каза Вики Маккрори, ръководител на службата за линейка на окръг Пикенс с нестопанска цел, но не изолирана. Има много подобни трагедии.наличие на услуги за линейки в цялата страна - това, което изследователите наричат "пустините на линейките". Те определят тези пустини като места, където хората живеят на повече от 25 минути от най-близката гара.Проучването установи, че в 41 щата, за които има данни, 4,5 милиона души са живели в пустиня с линейки. Шестима от 10 са живели на юг. Алабама има 315 000 души, живеещи на такова разстояние, нареждайки се на второ място след Северна Каролина.
Но по-внимателен поглед към службите за спешна помощ в окръг Пикенс разкрива по-мрачна ситуация. През март 2020 г. медицинският център на окръг Пикенс с 56 легла затвори вратите си, като администраторите се позоваха на неустойчиво финансово състояние и намаляващ брой пациенти.
Живеещите в периферията на окръг Пикенс трябва да чакат почти половин час за пристигането на линейка. След това пациентите трябва да пътуват до един час, за да стигнат до болница в Тускалуза или Кълъмбъс.
Щатски път 86 минава през центъра на Каролтън, покрай съда и кметството. На север са стеснените хълмове на Апалачите; на юг, района на Черния пояс.
„Всеки тук познава всекиго“, каза Терънс Уиндхам, кмет на Алисвил, град на около 10 мили южно от Каролтън. И, изглежда, всички са чували за смъртта на Грена Пруд.
Джулия Буут е дългогодишен семеен лекар в град Реформ, разположен на около 10 мили северно от Каролтън, и скорошен президент на щатската медицина асоциация.
Бут каза, че не е необичайно хората да решат, че няма смисъл да се обаждат на 911. Някои вместо това се появяват в кабинета й в състояние, далеч надхвърлящо това, което „семейна медицинска практика в селски район с 1500 души “ е подготвен да се справи.
„Хората не разбират сериозността на това, което се случва“ в тези селски райони, каза тя.
По едно време окръгът имаше ресурсите за разполагане на три линейки.
"Сега," каза Маккрори, "ние сме късметлии, че имаме една единица." Затварянето на болницата, каза тя, означава загуба на около 250 000 долара годишно в приходите за службата за линейка.
Освен това, каза Бут, „стресът и напрежението“ от работата в окръга го правят трудно се набират екипи за спешна медицинска помощ — да не говорим за доставчици на здравни услуги от всякаква специалност.
Недостигът на лекари измъчва селските райони на Америка, където съществуват малко програми за пребиваване. Милиони жени в САЩ нямат достъп до грижи по майчинствоТози критичен недостиг на услуги отразява какво се случи с толкова много селски общности в САЩ след десетилетия на намаляващи ресурси.
През 1979 г., когато Бил Къри се завърна у дома в окръг Пикенс, за да практикува медицина, погребалните домове предоставиха единствената услуга за линейка.
„Катафалка буквално идваше на мястото на автомобилна катастрофа или в нечия къща, или където имаше нужда някой да бъде транспортиран до болница“, спомня си Къри, сега почетен професор по медицина в университета на Алабама-Бирмингам. „Обучението беше доста минимално и интервенциите бяха почти никакви. Беше просто да вземеш и да тръгнеш.“
„Когато разработихме болницата, казахме: „Е, наистина се нуждаем от модерна линейка , и така стигнахме до това, което те имат днес“, каза Къри.
Джеймс Паркър е израснал в окръг Пикенс; баща му управляваше магазин за фураж и семена и отглеждаше добитък. Паркър имаше наставници, включително Къри, които бяха видни в общността и стълбове на болницата. Те му позволиха да ги наблюдава и го тласнаха към медицината. Той се завърна у дома, след като завърши медицинско училище през 2000 г. и оттогава практикува там. Той се оплаква от загубата на болницата.
"Знаеш ли, хората обичат да наричат малката болница станция за поставяне на лейкопласт, но това е голям лейкопласт, който проработи", каза Паркър. „Толкова много истории за успех на нашата малка болница.“
Но с напредъка в медицинската технология — позволяваща извършването на повече процедури в амбулаторни условия — и неблагоприятната комбинация от плащащи, старият модел вече се смяташе за неосъществим .
Лидерите на общността вярваха, че имат жизнеспособен план за съживяване на болницата. „Мислех, че това е отличен вариант“, каза Буут. Те поискаха 10 милиона долара от законодателния орган на щата - които след това станаха 8 милиона долара - за повторно отваряне на спешното отделение и управление на психиатрично заведение за юноши, което да обслужва деца от целия щат.
Тук, изглежда, беше отговор на нужда за окръг Пикенс и извън него. Буут е имал млади пациенти, които "седяха в спешните отделения повече от седем дни, чакайки да бъдат приети в юношеско легло." Някои в крайна сметка трябваше да бъдат прехвърлени извън щата.
8-те милиона долара все още бяха в държавния бюджет, когато бяха приети през Камарата през април, но в единадесетия час Сенатът отмени вливането на пари.< /p>
Проблемите, свързани с необходимостта от спешна помощ в селските райони, подчертават още една загриженост. Авторите на майския доклад за пустините на линейките пишат, че „намаляващият брой на селските болници и линейките означава, че оставащите линейки са натоварени да играят по-голяма роля в предоставянето на по-сложни спешни услуги.“
“ Службите за линейка никога не са били предназначени да заемат мястото на спешните отделения“, каза Маккрори. „Просто имам чувството, че здравеопазването навсякъде се проваля тук, както и в други селски райони.“
Изследователите отбелязват също фрагментирания характер на линейките, особено в селските райони.
Буут говори за потенциално решение, при което три линейки ще бъдат разположени в окръг Пикенс и окръг Ламар, на северната му граница. Но това не е лесна маневра.
„От всички зле проектирани аспекти на нашата система за здравеопазване“, каза Алън Морган, главен изпълнителен директор на Националната асоциация за здравеопазване в селските райони, „EMS е на върха.“
В един зноен ден в края на юли няколко десетки жители и служители на окръг Пикенс пътуваха 2½ часа до Държавната сграда на Алабама в Монтгомъри. Те застанаха на стъпалата, за да протестират срещу решението на законодателите да не финансират болницата им.
Кметът на Алисвил Уиндъм беше сред тях. В окръг Пикенс има усещане, че селските общности като неговата не се показват на радара в Монтгомъри, каза той. Текущата мисия на него и съседите му „е да уведомят законодателния орган на Алабама, че ние сме истински, живи човешки същества – и наистина страдаме.“
Морган от здравната асоциация на селските райони е свидетел на вълнението последиците от загубата на основни здравни услуги в селските райони — последиците за здравето на общността и здравето на нейната икономика. „Здравеопазването в селските райони“, каза той, „е като тундра. Потъпчете го, наистина е трудно да го върнете обратно.“
Ани Джаксън се присъедини към съседите си на стъпалата на щатския Капитолий онази юлска сутрин. След като пътувала часове далеч от дома си, тя слязла от нает автобус в центъра на Каролтън, на по-малко от сто метра от мястото, където сестра й Грена починала. Тя спря и посочи нагоре по пътя към близката болница за животни в Западна Алабама.
„Имаме нашата болница за животни тук горе“, каза Джаксън. „Животните имат болница. Но ние нямаме. Какво означава това за нас?“
, известен преди като Kaiser Health News (KHN), е национална редакция, която произвежда задълбочена журналистика за здравето въпроси и е една от основните оперативни програми в — независимият източник за изследване на здравната политика, анкети и журналистика.
