Какво ни дава власт
Животът ни се състои от низ от стремежи и цели. Ние сме същества, обречени да се стремим непрестанно към нещо, което ще ни направи такива, каквито желаеме да бъдем. Според Ницше това в действителност е демонстрация на власт – власт, преминаваща през стотици трудности и компликации, с цел да се трансформира в това, което всеки търси- благополучие. Немският мъдрец споделя още, че точно щастието е не друго, а чувство за преодоляна компликация и за увеличаваща се власт.
А какво е определението на думата власт?
Власт- мощно въздействие, изразено в право и опция за предписание и надзор, покоряване на волята.
Съвременната логика на психиката внушава, че колкото повече власт има човек, толкоз по-малко желае и взема от другите. Власт имащите са по-склонни да работят. Експерименти потвърждават, че притежаващите по-голяма власт хора, са в пъти по-склонни първи да предложат и окажат помощ на чужд в неволя.
Извън тези избрания и проучвания, в действителност, замисляли ли сте се в миналото какво е това, което ви дава повече власт? И дали нейната липса не се отразява негативно върху целия ви живот?
Красотата.Нима тя не ни дава власт? Коя жена не желае да има властта единствено с един взор да убеждава половинката в желанията и настояванията си? Или с усмивка да “смирява ” мъжкия гняв? Ами в работата? Дали и там хубавият външен тип не дава своето отражение? Всички обичаме да гледаме красиви хора. Не инцидентно е казано, че хубостта ще избави света. Тя ни дава доста по-голяма независимост в общуването, самочувствие и убеденост, които са изключителни значими при постигането на задачите ни. Доказано е, че добре изглеждащите хора доста по-лесно реализират задачите си. И упражняват по-голяма власт от тези, които се “славят ” единствено с разсъдък и с не до там симпатични черти на лицето или форми на тялото. А и в днешния свят хубостта от ден на ден е “налагана ” като изискване за триумф, което, несъмнено е много неприятна “тенденция ” и даже дискриминация. Не бива да забравяме, обаче нейната последователност.
Парите. За жал, най-силната власт в актуалното ни общество. Сякаш постоянно са незадоволителни и в никакъв случай допълнително. Лекотата на банкнотите в действителност е най-голямата тежест на хората, робуващи им, без да го осъзнават. С пари можем да си купим съвсем всичко. Не единствено прекрасен дом, кола, облекла и още куп материални богатства. С пари можем да си осигурим по-добри лекари и грижа за здравето ни. Възможно е даже да си купим хубост. Пластичните интервенции претърпяват същински “бум ” в днешния век. И все пак- дано не забравяме, че още има нелечими заболявания, а знаем и поговорката, че “не от всяка клонка става свирка ”. И най- важното- парите не могат да ни обезпечат благополучие, тъй като то е вътре в нас. Няма ли го там това чувство, няма смисъл да го търсим в тях. И все пак финикийските знаци постоянно са били признакът на власт, самопризнание и популярност и оня съставен елемент от живота, без който е немислимо съществуването ни.
Последният най-силен коз на властта е Знанието
Библията “гласи ”, че не Бог, а Сатаната води индивида към знанието. Винаги можем да се пренаситим от пари, популярност и скотски удоволствия, само че в никакъв случай няма да успеем да се “препълним ” със познания. Всъщност, колкото повече неща научаваме, толкоз повече нови обстоятелства изникват и толкоз по-голямо става любознанието ни. Познанието е надзор както над избрани групи хора, по този начин и над самия човек. То е непоклатима мощ, тъй като не е просто метод за постигане на власт. Знанието е самата власт. И макар, че човек самичък доближава до него, по рода си то е недостижимо. Няма цялостно знание, само че пък има безконечен блян към облекчаване на мозъчния апетит.
Замисляли ли сте се над това, че в наши дни ориста като че ли все по-рядко има думата, и то с помощта на властта, която притежаваме? Сякаш дотам желаеме да завладеем целия свят и всички области на човешкото знание, да знаем и направляваме всичко, че на моменти се самозабравяме, насилвайки даже личната си орис. Помислете единствено. Съществуват процедури като инвитро и сурогатно майчинство, даващи право на всяка от нас да има дете. Днес можем сами да изберем датата на раждане на децата си- напълно съзнателно, без да чакаме рожбите ни сами да пожелаят да излязат на бял свят. Можем даже да посочим дата за своята гибел, предавайки се на болката и избирайки евтаназията. А дали това е в реда на нещата? Дали сме в правото си да го вършим? Дали не ни станаха прекалено много правата и властта над личния ни живот?
Желанието за надзор очевидно поражда от ден на ден и повече въпроси.
Властта е като нож, който държим в ръката си. Необходимо ни е голямо количество разсъдък, с цел да усетим границата и да използваме този надзор единствено, с цел да вършим положително. Защото тя може да ни “доведе ” и най-големите несгоди.
А какво е определението на думата власт?
Власт- мощно въздействие, изразено в право и опция за предписание и надзор, покоряване на волята.
Съвременната логика на психиката внушава, че колкото повече власт има човек, толкоз по-малко желае и взема от другите. Власт имащите са по-склонни да работят. Експерименти потвърждават, че притежаващите по-голяма власт хора, са в пъти по-склонни първи да предложат и окажат помощ на чужд в неволя.
Извън тези избрания и проучвания, в действителност, замисляли ли сте се в миналото какво е това, което ви дава повече власт? И дали нейната липса не се отразява негативно върху целия ви живот?
Красотата.Нима тя не ни дава власт? Коя жена не желае да има властта единствено с един взор да убеждава половинката в желанията и настояванията си? Или с усмивка да “смирява ” мъжкия гняв? Ами в работата? Дали и там хубавият външен тип не дава своето отражение? Всички обичаме да гледаме красиви хора. Не инцидентно е казано, че хубостта ще избави света. Тя ни дава доста по-голяма независимост в общуването, самочувствие и убеденост, които са изключителни значими при постигането на задачите ни. Доказано е, че добре изглеждащите хора доста по-лесно реализират задачите си. И упражняват по-голяма власт от тези, които се “славят ” единствено с разсъдък и с не до там симпатични черти на лицето или форми на тялото. А и в днешния свят хубостта от ден на ден е “налагана ” като изискване за триумф, което, несъмнено е много неприятна “тенденция ” и даже дискриминация. Не бива да забравяме, обаче нейната последователност.
Парите. За жал, най-силната власт в актуалното ни общество. Сякаш постоянно са незадоволителни и в никакъв случай допълнително. Лекотата на банкнотите в действителност е най-голямата тежест на хората, робуващи им, без да го осъзнават. С пари можем да си купим съвсем всичко. Не единствено прекрасен дом, кола, облекла и още куп материални богатства. С пари можем да си осигурим по-добри лекари и грижа за здравето ни. Възможно е даже да си купим хубост. Пластичните интервенции претърпяват същински “бум ” в днешния век. И все пак- дано не забравяме, че още има нелечими заболявания, а знаем и поговорката, че “не от всяка клонка става свирка ”. И най- важното- парите не могат да ни обезпечат благополучие, тъй като то е вътре в нас. Няма ли го там това чувство, няма смисъл да го търсим в тях. И все пак финикийските знаци постоянно са били признакът на власт, самопризнание и популярност и оня съставен елемент от живота, без който е немислимо съществуването ни.
Последният най-силен коз на властта е Знанието
Библията “гласи ”, че не Бог, а Сатаната води индивида към знанието. Винаги можем да се пренаситим от пари, популярност и скотски удоволствия, само че в никакъв случай няма да успеем да се “препълним ” със познания. Всъщност, колкото повече неща научаваме, толкоз повече нови обстоятелства изникват и толкоз по-голямо става любознанието ни. Познанието е надзор както над избрани групи хора, по този начин и над самия човек. То е непоклатима мощ, тъй като не е просто метод за постигане на власт. Знанието е самата власт. И макар, че човек самичък доближава до него, по рода си то е недостижимо. Няма цялостно знание, само че пък има безконечен блян към облекчаване на мозъчния апетит.
Замисляли ли сте се над това, че в наши дни ориста като че ли все по-рядко има думата, и то с помощта на властта, която притежаваме? Сякаш дотам желаеме да завладеем целия свят и всички области на човешкото знание, да знаем и направляваме всичко, че на моменти се самозабравяме, насилвайки даже личната си орис. Помислете единствено. Съществуват процедури като инвитро и сурогатно майчинство, даващи право на всяка от нас да има дете. Днес можем сами да изберем датата на раждане на децата си- напълно съзнателно, без да чакаме рожбите ни сами да пожелаят да излязат на бял свят. Можем даже да посочим дата за своята гибел, предавайки се на болката и избирайки евтаназията. А дали това е в реда на нещата? Дали сме в правото си да го вършим? Дали не ни станаха прекалено много правата и властта над личния ни живот?
Желанието за надзор очевидно поражда от ден на ден и повече въпроси.
Властта е като нож, който държим в ръката си. Необходимо ни е голямо количество разсъдък, с цел да усетим границата и да използваме този надзор единствено, с цел да вършим положително. Защото тя може да ни “доведе ” и най-големите несгоди.
Източник: hera.bg
КОМЕНТАРИ