Едуард разказва за находките си в канала на Telegram Досиета

Едуард споделя за находките си в канала на Telegram „ Досиета на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) “ и в книгата „ Архиви на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Неизмислени истории “.

 

„ Работя върху някои неща с месеци. Често споделям всичко това с жена ми. И тя споделя: „ Имам възприятието, че тези герои просто към този момент живеят с нас вкъщи, тъй като чувам за тях всеки ден. ",  споделя Андрюшченко.

 

Къде могат да се намерят цялостни описи на сътрудници, работили за Комитета за държавна сигурност? Защо не се откриха документи, които да потвърдят връзката на Виктор Медведчук с Комитет за Държавна сигурност (на СССР)? Как да се влезе в архива на SBU и какво може да се откри там? За това " Украинска истина " беседва с Едуард Андрющенко.

 

- " Работата в архива е скучна. " Какво ще кажеш на хората, които мислят по този начин?

 

- Често се дръзвам на себе си, като си спомня, че в студентските си години, когато учех в Историческия факултет, се усещах по същия метод.

Колеги и познати питаха: " Слушайте, за какво не отидете в архивите на СБУ? Току-що беше признат законът там, архивите (на руските специфични служби - УП) бяха разкрити. Потърсете вашата тематика. Нещо сигурно ще случи! ". Е, отидох.

За моя обект това пътешестване до архива беше огромно отчаяние, тъй като имаше доста, доста малко изключителни неща, които не знаех. Но в това време имаше толкоз доста други готини истории, че просто седях и ги четях като някоя вълнуваща книга.

Копирах всичко на флашка. Оттогава това е нещо като занимание за мен. Понякога имам свободна вечер и разтварям и чета архивни файлове (и през годините на работа съм копирал хиляди и хиляди от тях), търсейки забавни истории.

Едуард признава, че изследването на разкрити документи е доста вълнуваща работа за него

 

- Когато за първи път започнахте да вършиме това, казахте, че в действителност желаете да откриете историята на един същински разузнавач. Кой съгласно вас беше " същински разузнавач "? И успяхте ли да намерите такава история?

 

- Ако приказваме за 30-те години на предишния век, тогава там са фабрикувани каузи за шпиони и разбирате, че в 99 от 100 случая това са измислици.

 

Една от обичайните за хиляди и хиляди репресирани по това време точки е, че те са " възнамерявали покушения " против първите лица на Съветска Украйна и целия съюз и са имали " връзки с задгранични консулства ", което се пояснява като " шпионаж ". ".

Друг е въпросът - времената на " Студената война ": Имаше и нюанси, само че множеството каузи за шпиони в действителност са за хора, които по някакъв метод са били вербувани.

 

Любимата ми история е за един киевчанин, вербуван от севернокорейското разузнаване при започване на 70-те години. Работил е във военния цех " Арсенал-2 ", където се ремонтира военна техника. Корейците, които идваха тук сякаш за образование, в действителност бяха скаути. Този човек беше ръководителят на тяхната процедура. Те станаха другари: той обичаше да пие и те донесоха корейската си водка, описаха му нещо, започнаха да дават дарове и най-после желаеха да пренапишат нещо, да създадат повторна фотография от документите, грифирани като „ секретно “.

 

Копираше, снимаше, вадеше. Всичко това продължи с години. Вместо с пари, те се разплащаха с него най-вече с тинктурата си от женшен. В последна сметка той е изобличен, задържан и наказан на 10 години в лагерите, където умира.

Това лице има и наказателно дело, и оперативно дело, което включва всички подслушвания, снимане със скрита камера и така нататък Намирането на нещо сходно в архива си коства злато.

 

- Освен хора, които са шпионирали за чужбина, е имало и такива, които са сътрудничили на Комитета за държавна сигурност. Как бихте описали портрета на средностатистически сътрудник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)?

 

- Не забелязах белези, по които да разпознаем подобен човек.

 

Единственото нещо е, че когато човек навърши 70 или 75 години, той бива изключен от агентурната мрежа.

 

Те не набираха да вземем за пример партийния хайлайф от несъмнено равнище. Това беше табу, не ги пипаха. Всяко деяние против партийната номенклатура, без значение защо се отнася, можеше да бъде единствено след утвърждение на най-високо равнище.

 

Ако вземете служащ от някаква елементарна фабрика, която не е обвързвана със сферата на защитата или някакви секретни неща, тогава те са желали да го вербуват с по-малка възможност, в сравнение с да вземем за пример публицист или чиновник на режимно оборудване.

Важен лост за рекрутиране беше компроматът. Но в случай че човек беше " руски родолюбец " съгласно възгледите си, тогава те се пробваха да го вербуват " по патриотични аргументи ".

 

- Какво нормално се уреждаше с такива хора? За премия ли са работили?

 

- Имаше премия, само че не би трябвало да мислите, че това са планини от злато. Ако това е елементарен сътрудник, който се мотае измежду дисидентите и оповестява нещо за тях, тогава ставаше въпрос за десетки, от време на време стотици рубли.

Като изключения можем да споменем един по-ранен интервал – времето на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР) (Народен комисариат на вътрешните работи, съществувал до 1946 година – УП). След това имаше Васил Хомяк, който оказа помощ в убийството на Коновалц. За това му беше даден тристаен апартамент и, наподобява, хиляда рубли.

Още един забавен епизод. Мъжът е сътрудничил на Министерството на държавната сигурност (Министерството на държавната сигурност, съществувало от 1946 до 1953 година – УП) в битката против бунтовниците в западноукраинските земи. И 15-20 години по-късно тя се обърна към Комитет за Държавна сигурност (на СССР) и сподели: " Строя нова къща тук в селото, няма строителни материали. " Те погледнаха в архивите, откриха удостоверение, че той в действителност е оказал помощ и като признателност му дадоха известно количество тухли като премия.

 

Друг сътрудник също се обърна към мен години по-късно и споделя: „ Веднъж ти помогнах, само че нямам нито един подарък. Бих желал награден револвер или часовник, само че да написа, че е от Комитет за Държавна сигурност (на СССР). “ Обясняват му: „ Ще ти дадем нещо, само че надписът „ От Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ” несъмнено няма да го има ”.

 

Но в случай че човек е бил вербуван поради някаква компрометираща информация, не е имало особена потребност да му се заплаща нещо, тъй като е бил наясно, че в случай че не извърши задачата, може да влезе в пандиза.

- Кои от разказите за сътрудници, които открихте в разкритите архиви на руските спецслужби, ви впечатлиха най-вече?

 

- В момента чета делата на няколко сътрудници от времето на Народен комисариат за вътрешни работи (на СССР). И има една трагична история.

 

Трима сътрудници, измежду които учен и един от най-забележителните украински философи от това време Владимир Юринец и известният етнограф Антин Онишчук, са вербувани през първата половина на 30-те години: те са сплашени и изправени пред доста ясна вероятност за арест. Всички си мислеха, че това по някакъв метод ще ги избави. Но не ги избави.

 

Техните уредници, измежду които е и някой си Микола Грушевски, отдалечен родственик на Михайло Грушевски, стартират да изискват от тях подправени отчети, с цел да фалшифицират въз основа на тези данни каузи против интелигенцията.

 

По-специално това се отнасяше за Михайло Бойчук: един от сътрудниците написа, че Бойчук сякаш възнамерява да взриви паметника на Шевченко в Харков. Звучи неуместно, само че в документа беше включено, че „ украинските националисти желаят да подкопаят Шевченко “.

По-късно, по време на разпитите, Юринец сподели: " Бях заставен да се напивам преди срещи с куратора. Той ми диктуваше и аз написах нещо с пияната си глава, пробвах се да го измисля. "

 

„ Хората желаят да видят половината Върховна Рада и известни персони измежду сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Но това не е по този начин “

 

- Да си сътрудник на руските специфични служби постоянно ли е означавало да си изменник? Имало ли е хора, които са сътрудничили на спецслужбите, само че не са създали нищо потребно за тях?

 

- Тези се назоваха сътрудници на две колела. Тоест тези, които сякаш са се съгласили да сътрудничат, само че не са били откровени в обещанията си да оказват помощ на управляващите, са им дали някаква цялостна илюзия.

Пример - Остап Вишня. Вербуван е след 10 години лагери. Работеше в агентурна мрежа, само че не сподели нищо потребно и извънредно дразнеше началниците си.

- Един от тези, към които има доста клюки, че може да работи за Комитет за Държавна сигурност (на СССР) е Виктор Медведчук.Опитахте ли да намерите нещо за този човек в архивите? И за какво, съгласно вас, към момента няма доказана информация, че е сътрудничил на руските специфични служби?

 

- Ако някъде в архива попадна на това име, щях, несъмнено, да му обърна внимание. Но нямаше нищо. Мисля, че в тези времена, когато той не беше значимият човек в страната, в случай че имаше нещо в близост, всичко беше изчистено и унищожено.

 

Но обстоятелствата от неговата биография демонстрират, че като наследник на човек, наказан за украински шовинизъм, е било невероятно да влезе в юридическия факултет на Киевския университет без съдействие с Комитет за Държавна сигурност (на СССР). Това са разумни неща.

 

За страдание няма директни доказателства (за съдействието на Медведчук с Комитет за Държавна сигурност (на СССР) – УП). Но това е един от тези случаи, когато евентуално няма особена потребност да търсите твърди доказателства, тъй като по този начин или другояче всичко е явно.

– Когато се приказва по тематиката за отворените архиви, постоянно може да се чуе: „ Е, къде са описите на сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)? “. Защо към момента ги няма?

 

- Трябва да се разбере: комисията се погрижи тази информация да остане минимална. Имаше няколко талази на заличаване на документи. Най-големият е в края на 80-те години преди разпадането на Съюза.

На първо място, непокътнати са делата на тези сътрудници, които са работили в окупираните територии през Втората международна война. За страдание няма случаи на такива, които да вземем за пример са работили измежду дисиденти.

Тоест, няма подобен документ / фонд / показател, където да има лист на всички сътрудници на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) на Украинската ССР.

 

- Защо в този момент откривателите не могат да сформират лист с имената на тези сътрудници, които са съумели да разпознават в някои обособени случаи?

 

- Лично аз не съм срещал толкоз огромен брой сътрудници.

 

Какво нормално чакат хората? Че ще видят измежду сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) всички познати имена: половината Върховна Рада, някои звезди... Но имената, които срещнах, надали ще кажат нещо на необятната аудитория.

Ще дам образец. Сред сътрудниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) попаднах на скулптора Едуард Кунцевич, създател на някои от бюстовете на метростанция " Университет " и паметника на Ленин в Донецк. Той имаше криптонима " Символ ".

- Ако приказваме за самите специфични служби, по какъв начин е изглеждал междинният чиновник на Комитет за Държавна сигурност (на СССР)?

 

- Често се споделя, че всички в Комитет за Държавна сигурност (на СССР) са били извънредно интелигентни, извънредно експерти, знаели са всичко за всеки. Но това е нещо от сферата на киното и литературата, тъй като постоянно четеш случаи и виждаш елементарни хора.

 

Имаше случай, когато капитанът на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) се качва на самолета. Той се напива доста, не желаеха да го пуснат на борда и той подвигна скандал, като крещи: „ Аз съм от Комитет за Държавна сигурност (на СССР)! “. И тогава той споделя: " В самолета има бомба! ". Накратко, самолетът не отлетя на никое място, само че неговите хора бяха отведени, осъдени с намаляване.

 

Или случай с  майор от Комитет за Държавна сигурност (на СССР) от Ровно. Той беше неудовлетворен от обстоятелството, че не е нараснал и имаше доста спорове с началниците си, заради това трябваше да бъде уволнен. И той беше толкоз афектиран от тях, че се обади на обекта на наблюдаване и сподели: „ Внимавайте, Комитет за Държавна сигурност (на СССР) ви следи, а вашите другари – еди-кой си и еди-кой си – са сътрудници, те ви рапортуват. "

 

Разбира се, имаше случаи на професионална работа, когато бяха измислени доста завъртяни комбинации.

 

- Имате " обичан " персонаж измежду чиновниците на Комитет за Държавна сигурност (на СССР) - полковник Секарев. Защо тъкмо този човек?

 

- Просто той постоянно ми се появяваше по разнообразни случаи.

 

Първо той беше организатор на Мария Сосюра, а по-късно издаде декрет за нейния арест. После бе казусът с Агатангел Кримски, на който също издаде заповед за арест.

 

Той е един от главните куратори на агентурната работа измежду украинската интелигенция през 40-те и 50-те години.

Той идва в Украйна някъде през 1940 година: напълно млад, без приключено висше обучение, без да схваща украинския подтекст, украинския език, без опит. Но все пак това той съвсем незабавно е подложен в това, както ми се коства, доста значимо направление - да работи с сътрудници в Академията на науките, измежду писателите и в религиозната среда.

 

- Какво ще посъветвате човек, който в никакъв случай не е ходил в архива, само че въодушевен от вашия опит също би желал да изследва разкрити документи на спецслужбите? Откъде да стартира и на какво да обърне внимание?

 

- Веднага означавам, че сега физически не можете да влезете в архива на Съюз на българските писатели: това е режимно помещение и, за жалост, там не се позволяват читатели по време на военно състояние.

 

Но този списък приема електронни поръчки и надлежно, в случай че се открие случай, се прави електронно копие. Тоест, належащо е да се стартира с електронна преписка. Това се прави по случаен метод, главното е, че архивистите ясно схващат кой сте и какво съответно ви интересува.

Много евентуални гости на архивите се отблъскват от концепцията, че би трябвало да докажеш нещо, с цел да ти бъде даден случай за обзор, че би трябвало да покажеш тапия или документ за това. Или да докажеш, че си родственик на репресиран. Не. По закон безусловно всеки има право на достъп до архиви, без значение от специалността.

 

- Може ли да се стигне до обстановка, че делото на човек съществува, само че не ви го дават за запознаване?

 

- В 99,9% издават, само че има някои нюанси. Например, мога да си спомня за неотдавна наказания в Лвов деец от Комитет за Държавна сигурност (на СССР), който насочи съветски ракети към Яворовския полигон. Отказаха да ми създадат копие от делото му.

 

- Да обобщим: какво може да откри човек в архива на Съюз на българските писатели? Какви типове информация могат да бъдат предоставени на нея?

 

- На първо място наказателни каузи на репресирани. Това е най-вече непокътнато.

 

Що се отнася до материалите за наблюдаване на хора или случаите на сътрудници, възможностите са дребни. Въпреки че постоянно си коства да опитате.

 

Превод ФрогНюз