Как планираме идването си на Земята?
Животът единствен ли е за всеки от нас или идваме на Земята доста пъти? Каква е задачата на връщането ни тук още веднъж и още веднъж? Как решаваме по кое време да се върнем и къде да се родим? Това са въпроси, които всеки си задава в опит да надникне оттатък света на забележимото и оттатък живота, който познаваме?
Има хора, които имат вяра, че животът не свършва със гибелта. Съществува цикъл от многократни връщания на планетата, който се приготвя доста усърдно преди да отворим очи за живота. Този цикъл се назовава прераждане. Многократният акт на появяването ни на Земята е поверие, необятно публикувано измежду последователите на будизма. Християнската вяра го отхвърля и приказва за възкресение, което ще настъпи единствено за праведните при повторното завръщане на Бога измежду хората.
Все повече християни обаче стартират да приказват и имат вяра в прераждането с напредването на науката логика на психиката, която се занимава с регресия. Добре подготвени регресионисти оферират връщане към минали животи, с цел да си отговори човек на въпроси, които са му значими, само че отговорът им може би се крие доста по-далече във времето на настоящия ни живот.
Интересът към прераждането се ускори изключително след поредицата езотерична литература, която свободно може да се откри на пазара. Някои създатели са психолози, които показват своите мемоари по време на осъществявани сеанси с пациенти, подложени на регресивна внушаемост. Те описват забавни неща за предходни животи и хората, с които са ги споделяли, за подготовката им да се родят на Земята и за съществуването, което продължава и откакто изоставен тялото си.
Всеки избира самичък дали да има вяра в тази опция, само че и за скептиците, и за вярващите е забавно да се срещнат с това, което предлага като пояснение теорията за прераждането. Ето най-важните моменти от нея.
За всеки от нас всичко стартира доста преди да се появим на света. Не е инцидентно нито по кое време, нито къде ще се родим и по какъв начин ще премине животът ни. Идвайки тук, носим, без да знаем, своя проект на живота.
Кой ни го дава и за какво?
Получаваме проекта си за идния живот на особено призован Съвет. Някои хора го назовават в регресиите си Съвета на старейшините или на мъдреците. Това са остарели души, които от дълго време са завършили земния си път, изпълнили са своя проект за развиване на душата и нямат потребност да идват още веднъж тук. Те оказват помощ на по-младите души да се приготвят за следващия си живот.
Всяка душа има собствен нравствен преподавател, който я направлява във взимането на решения, преди да се появи на Земята, и бди над нея, до момента в който извършва своя проект на живота. Всеки отива при мъдрите души, съпроводен от своя нравствен ментор.
На този съвет се разисква завършилият живот, дилемите, които са стояли пред душата и тяхното осъществяване. Започва и подготовката за идващото връщане на Земята. Най-важното в този развой е правото на избор. То е свещено и във всеки миг имаме опция да избираме от разнообразни благоприятни условия, които да ни разрешат да реализираме задачите си. Избираме интервала от време, в който да се родим. Избираме родителите си. Планираме всички основни моменти от живота, който следва и които желаеме да ни се случат.
Каква е задачата на тези проекти?
Главната цел е опитът, който търсим. Поставяме си цели, които би трябвало да осъществим, и провокации, които би трябвало да преодолеем. Главното е да се научим да се оправяме с компликациите. Това са уроците, които би трябвало да научим с персонален опит, на личен тил. Пред някои стои предизвикването да се научат на самообладание. Други не са съумели да се преборят с разрушително възприятие като ревността и още веднъж им следва да излязат на това поле на изява.
Докато приготвяме проекта на живота си, не сме сами. Нашият лидер или водачи са с нас и ни оказват помощ да създадем това, което един от откривателите на тази материя - Робърт Шварц, назовава диаграма. Тази диаграма е проект с присъединяване на свободната воля на индивида. Това значи, че имаме избор по какъв начин да постъпим в основаната обстановка, по какъв начин да реагираме на предизвикването, което сме си заложили да срещнем.
Нашите водачи и съветници основават мрежата на случайностите в живота, които да бъдат катализаторът, който ще задейства събитията и ще ни управлява по пътя, гарантиращ реализацията на поставените цели.
Когато проектът е подготвен, той бива наведен в деяние. На процедура ние се раждаме. И забравяме кои сме, какво сме подготвили и какво би трябвало да се случи. Този миг се назовава амнезия.
Защо се показваме в живота с тази амнезия?
Тя е значима част от целия цикъл. Идвайки с изцяло чисто схващане, ще опознаваме живота, който живеем, изцяло и сега на случването му.
Някои от откривателите изясняват процеса по следния метод.
Мястото на раждане е решено в проекта на живота, само че съществуващата свободна воля ни дава право да създадем такава действителност, в която бихме желали да тече животът ни. Това значи, че би трябвало да ни се случат избрани неща и те няма по какъв начин да бъдат избегнати. Ако би трябвало да преживеем някаква тежка болест, тя безусловно ще ни споходи. Ако желаеме да изпитаме резултатите на токсична връзка, ще притеглим сътрудник, с който това ще ни се случи.
Много хора са комплицирани в избрани моменти на живота си. Те премислят дейностите си и се чудноват за какво им се случва нещо отрицателно, откакто са постъпвали вярно. Когато е налице сходна обстановка, това е осъществяване на Плана на живота, заложен преди раждането.
Всяко прераждане се назовава инкарнация. И във всяка инкарнация имаме своята лична роля. Тя е определена преди идването ни на Земята дружно с нашите съветници на Съвет, в който вземат участие и мъдрите души. В един живот ще изберем да бъдем убити, а в различен ще бъдем в ролята на килъра.
Защо ни е нужно това?
Трябва ни всевъзможен тип опит. Затова и нашите функции съставляват един дълъг лист, с доста условности, които го вършат по този начин комплициран. Отрицателното и позитивното вървят ръка за ръка, те са строителен материал във всеки живот. Еволюционният катализатор е негативен, а не позитивен. Затова тежките моменти, компликациите проправят пътя нагоре, а не приятните безгрижни дни. Те са за отмора.
Не може да се каже, че повода за идването ни на Земята е единствено една. Главната обаче е израстването на душата. Тя се развива и откакто напусне тялото и отиде там, където я чака духовният ментор, само че този развой е прекомерно муден, когато не е на Земята. Планетата ни е мъчно поле за изява, само че пък придвижването напред и нагоре се форсира неимоверно доста. Това кара всяка душа да прави този избор и да се връща неведнъж, с цел да форсира своята еволюция.
Какви са изводите, които остават след тези размисли? Че не трябва да ненавиждаме хората, нито живота си. Не бива и да се опасяваме от него. Времето, в което в този момент живеем, е забавно и ни предлага доста информация. Всеки самичък ще реши за себе си по какъв начин да одобри тези знания, по какъв начин и дали да ги употребява.
Мисълта, че съществува опция гибелта да не е завършек на всичко и животът да не е еднократно посещаване на Земята, е вълнуваща. Тя отваря прозорец към по-широк мироглед и приемане на живота с голямото му разнообразие.
