Коментар на седмицата №2: Особености на генералското управление
Кога един народ взема решение да даде цялостната власт на боен военачалник? Този въпрос вълнува обществото в моменти на тежка рецесия. Обикновено това се случва, когато нацията има потребност от избавление. От един военачалник не се чака да ръководи боязливо като граждански политик. Народът чака той да удари уверено по масата и да наложи ред. Този коментар се трансформира в един от най-четените материали със своите близо 60 хиляди прочитания.
Историческите паралели са показателни. През 1958 година Франция потъва в безпорядък и заплаха от революция. Правителствата падат непрекъснато, а политическата класа е в цялостна обърканост. Тогава страната се обръща към своя избавител – военачалник Шарл дьо Гол. Генерал Дьо Гол завещава на Франция полупрезидентски режим, който поставя завършек на политическия безпорядък. Той сплотява нацията и основава Петата френска република. Днес светът го признава за най-великия французин на предишния век. Неговият модел е шит по размер за същински национален водач.
В България упованията към военачалник Румен Радев следват сходна логичност. Една генералска партия по формулировка е дясна групировка. Това е вписано в самата същина на военния пагон и правилник. Затова е необичайно, че анализаторите се вайкат за обществените политики на обединения като „ Прогресивна България “. Ако гласоподавателите желаят „ гулаш социализъм “, те биха избрали обичайни леви водачи. От генерала се чака дисциплинираност и стратегическа визия. Коментар на седмицата №3: Тайният проект на Радев преглежда точно тези упования за нов политически ред.
Първото същинско тестване за военачалник Радев не са пенсиите, а отбраната на територията. Случаят с местността Баба Алино до Златни пясъци е индикативен. Докато цивилните общинари гледат на противозаконното строителство през просото, военната логичност изисква друго. Тя се фиксира върху отнетата територия и нейното назад завземане. Висшият дълг на всеки военачалник е да отбрани поверения му периметър. Историята помни генерали като Джордж Вашингтон, Ицхак Рабин и Кемал Ататюрк. Те не са давали нито педя земя на съперника.
България приготвя нова законова промяна за Върховното основно командване и потреблението на средства против дронове. Тези промени би трябвало да изяснят кой взема решенията и кой носи отговорност. В момента страната следва проект за развиване на въоръжените сили до 2026 година Той включва рационализация и метаморфоза на командната конструкция. Тези институционални стъпки дават действителна рамка на дебата за генералското ръководство.
Друга значима задача е прекъсването на „ генераторите на ненавист “. Българите живеят в положение на вътрешен спор към този момент 100 години. Този цикъл стартира с Деветоюнския прелом през 1923 година Оттогава нацията минава през протести, атентати и репресии.
Разделяй и владей – това e методът на колонизатора.
Ако Румен Радев постави завършек на този век на насъскване, той ще заслужи място в националния мавзолей. Дьо Гол реализира това посредством мажоритарна изборна система. Тя принуждава претендентите да търсят поддръжката на над 50% от гласоподавателите. Това ги кара да повтарят, че всички сме братя, вместо да разделят народа на „ сини “ и „ червени “.
Енергийната самостоятелност е идващият огромен фронт. Франция създава 70% от електричеството си посредством 18 атомни централи с помощта на визията на Дьо Гол. В България нуклеарните планове буксуват от 36 години. Цивилните управляващи демонстрираха колебливост и даже харизаха подготвени реактори. В момента сходни блокове се строят сполучливо в Унгария и Китай от компанията „ Росатом “. Дори Украйна демонстрира интерес към сходни мощности. Коментар на седмицата №3: Двама пенсионери ще унищожат света добавя картината на световните енергийни опасности.
Народът заложи на военачалник Радев с вярата за избавление на енергетиката. Работата на военния водач е да изпревари времето, а не да го чака.
Един военачалник знае, че шубето не печели сраженията, а цялостни гащите.
Въпреки скептицизма на мнозина, историята демонстрира, че единствено решителни дейности водят до триумф. Българското общество чака от своите генерали каузи, които да защитят държавния суверенитет и икономическото бъдеще на страната.
