Жените-фараони на Древен Египет
Живеейки в свят, доминиран от мъже, могъщите дами, които управлявали Древен Египет, били забележителни и невероятни чудеса за своето време. Клеопатра VII Филопатор, Твосрет, Хатшепсут, Нефертити, Собекнеферу и Мернейт са измежду дребното дами от Древността, които са царували по време на дългата история на Египет. Запознайте се с всяка една от тези сполучливи владетелки на египетската цивилизация, чиито имена са известни и до през днешния ден.
Мернейт
Много историци сочат Мернейт за първата жена-фараон, царувала през 2970 година прочие Хр. (1-ва династия). Историческите данни демонстрират още, че Мернейт е била брачна половинка на фараон и регент, само че може би е била владетелка в личния си живот за избран интервал от време. Нейната гробница наподобява доста на египетските царе от първата династия и отразява доста от тях, в това число огромна подземна камера, гробове за прислужници, жертвени приноси и слънчева лодка. Нейното име също е включено в листата на ранните фараони, открити върху печата в гробницата на нейния наследник. Въпреки това, дружно с името й на този щемпел, е и купата „ Кралската майка “. Ако тя в действителност е властвала напълно, Мернейт е първата жена-фараон и кралица в историята. Датите на нейното раждане и гибел са незнайни.
Собекнефру
Счита се, че Собекнефру е управлявала Древен Египет за времето от 1806–1802 година прочие Хр. Тя е последният държател на 12-та династия след гибелта на брат си Аменемхет IV. Смята се, че повече от пет други дами са управлявали Египет като фараони преди Собекнеферу, само че тя е първата, за която има доказателства.
Нефертити
Нефернеферуатен Нефертити е кралица на Древен Египет от 18-тата династия. Могъщата двойка от античния свят, Нефертити и Ехнатон управлявали Египет дружно от 1353-1336 година прочие Хр. и са най-известни със започването на монотеистична религиозна гражданска война. Те упорствали за поклонение единствено на един господ - слънчевият диск, наименуван Атон. Преди тяхното царуване египетската вяра е била политеистична.
Под властта на Нефертити и Ехнатон Древен Египет се радвал на благосъстояние и разцвет, такива, каквито евентуално по-късно не е имало. В храмовете, издигнати в Карнак, Нефертити е изобразявана в двойно по-голям бюст от този на брачна половинка й в творбите на изкуството. Има я даже в подиуми, които нормално са непокътнати за фараона, в които разгромява враговете и украсява трона с пленници.
Някои учени считат, че тя е управлявала за малко Египет като фараон под името Нефернеферуатен след гибелта на брачна половинка си и преди изкачването на Тутанкамон.
Хатшепсут
Хатшепсут е втората исторически доказана жена-фараон. Тя управлявала Древен Египет за времето от 1478-1458 година прочие Хр. (18-та династия). Около дванайсетгодишна тя става кралица на Египет, откакто се омъжва за своя полубрат Тутмос II, а откакто той умира, е регент на законния му правоприемник Tутмос III, който към момента е бил малолетен.
След по-малко от седем години в своето краткотрайно ръководство Хатшепсут поема купата и цялостните сили на фараона. Официално тя към момента ръководи взаимно с Тутмос III, само че тя е индивидът, който най-много дърпа конците на античната цивилизация. Като знак на нейната фараонска мощ и в напъните си да узакони силата си, Хатшепсут наредила, че желае да има всички обичайни регалии и знаци на царската власт, измежду които и изкуствена брада.
След гибелта й и макар опитите на Тутмос III да изтрие името й от историята, доста съществуващи нейни скулптури различно показвали детайли на обичайна женска иконография.
Хатшепсут е считана от учените за един от най-успешните фараони в египетската история, като царуването й е траело най-малко двадесет години. Тя се славела с сполучливо ръководство, като разширила търговията и подхванала амбициозни строителни планове. Хатшепсут е заровена в Долината на царете.
Твосрет
Твосрет е последният прочут фараон от 19-та династия. Тя е царувала от 1191 година прочие Хр. до 1189 година прочие Хр. Първоначално тя била втората брачна половинка на Сети II и регент на наследника Сипта. Когато Сипта починал, Твосрет поела надзор над трона и публично била оповестена за фараон. По време на нейното ръководство Египет доближава до огромен пестелив и кулурен подем, само че по-късно се зараждат борби. Не е ясно обаче дали нейното царуване приключва с революция или спорът е почнал вследствие на нейната гибел.
Клеопатра VII Филопатор
Всеизвестната Клеопатра VII Филопатор е последният деен фараон в Птолемеев Египет. Интересното за нея е, че била от гръцк-македонски генезис и е наследничка на Птолемеите. Първоначално тя управлявала Египет взаимно с татко си Птолемей XII Авлет, а по-късно с братята си Птолемей XIII и Птолемей XIV.
Въпреки че е омъжена за Птолемей XIII на осемнайсетгодишна възраст, по волята на татко им, Клеопатра дава ясно да се разбере, че няма да споделя властта с него и отдръпва името си от формалните документи.
Клеопатра пада от власт, прокудена е и бяга в Сирия. Докато е в заточение, тя събира наемническа войска и се бунтува. Бързо се съюзява с Юлий Цезар, като му става държанка, употребявайки гнева си върху Птолемей XIII за убийството на Помпей, римски консул и вдовец на щерка му Юлия. С помощта на Цезар, Клеопатра възвръща своята власт над Египет дружно с най-малкия си брат Птолемей XIV. След като Цезар е погубен, тя се съюзява с Марк Антоний, с който също има буйна спекулация. След проваляне, те двамата се самоубиват, а Египет пада под римска власт.
Клеопатра и до ден сегашен се спряга като една от най-съблазнителните и красиви дами от древността. Тя можела да приказва на шест разнообразни езика, в това число арамейски, египетски, етиопски, гръцки, иврит и латински.
