Жени Патева, будителката
Жени Божилова-Патева се родила в семейство на абаджия на 1 декември 1878 година в село Градец, Котленско. Баща й Божил, участник в Руско-турската освободителна война, бил безсънен човек, който мощно вярвал във значимостта на образованието на деветте си деца , а майка й Генка се грижела за възпитанието им. На 16 години Жени към този момент била учителка в Разград, а през 1897 година се омъжила за Иван Патев, също преподавател от Градец, с който имали три деца.
Семейният живот за учителките обаче не се съчетавал с професионалния. По закон от 1898 година омъжените учителки губели автоматизирано правото да упражняват специалността си. На Жени оставало единствено да се помири, само че тя не била по никакъв начин съгласна с подобен процес и написала намерено възмутено писмо до всички учителки в Княжеството, с което се посочила на сцената на публичния живот.
Съпругът й Иван Патев бил луксозен човек – двамата решили да продължат образованието си в чужбина, издържайки се взаимно поредно. Докато той учел в Швейцария, Жени го издържала със скромната си заплата, а когато се завърнал в България като лекар на юридическите науки, пристигнал и нейният ред – Жени отпътувала за три години в Берлин, а след това и за Париж, с цел да учи философия и социология . През 1903 година се завърнала в България изцяло инфектирана от идеята на международните женски придвижвания. Семейството се открило в Бургас, а домът им се трансформирал в същинско културно средище.През 1903 година се завърнала в България изцяло инфектирана от идеята на международните женски придвижвания, а фамилията се открило в Бургас. Там с времето домът им се трансформирал в същинско културно средище – посрещали персони като Стамболийски, Петко Росен, Найчо Цанов, проф. Александър Балабанов, проф. Асен Златаров, Никола Сакаров, Адриана Будевска и Ана Карима. Именно с Карима, Юлия Малинова и няколко други будни дами почнали подготовката за основаването на Българския женски съюз. През 1901 година Жени Патева станала член на управителния му съвет, а книгата й " В помощ на дамата " е в основата на идеологията на БЖС.
В Бургас основала няколко сдружения, измежду които и " Самосъзнание " – едно от най-важните в историята на града. Там Жени Патева станала основател за разкриване на курсове по ограмотяване, провела професионални и просветни курсове за дами и девойки, национален университет . През войната разкрила организация по продоволствието, грижила се за пленническите фамилии, откривала неделни учебни заведения и даже дом на изкуствата и печата. Тя е първата българка, която обществено се афишира срещу смъртното наказване. През 1908 година била изпратена от Българския женски съюз в Амстердам като пратеник на конгреса на Международния женски съюз, където се преборила за приемането на българките в международното женско семейство. Тя е и първата българка, която през 1923 година обществено се афишира срещу смъртното наказване, а през 1925 година провежда " Женско миротворно общество " в Бургас, в което се афишира срещу полицейските репресии и издевателства, както и в отбрана на дамите и децата.
След като се отдръпнала от председателството на " Самосъзнание ", Жени Патева се отдала на писане на публикации за " Вестник на дамата ". През 1936 година към този момент била широкоизвестна в страната като човек на перото и словото, мощно повлияна от Рьорих. Организирала публични работилници, с цел да сътвори работа на небогати дами, чиито мъже са на фронта, основала старешки дом за бездомни възрастни хора. През 1945 година написала писмо на новия министър на културата с молба да й даде позволение да сътвори " Свободно национално прогресивно културно огнище Самосъзнание ". В писмото заявила желанието си да служи безплатно с всички свои сили за възвишена просветно-културна активност. Народната власт обаче й отказала и освен това – оповестила семейство Патеви за врагове на народа , тъй като били част от елита на Бургас (хора с огромна къща, синът им имал фабрика, финансови средства).
Когато оповестили смъртната присъда на Никола Петков, смелата учителка от село Градец, която към този момент била на съвсем 70 години, за финален път надигнала глава против неправдата и изпратила писмо до Васил Коларов и Георги Димитров с апел да се разгласят пред Народното събрание за анулация на закона за смъртното наказване. Това била неточност с пагубни последствия за фамилията. Всичко, което Патеви имали, било отнето и национализирано, а когато тази прелестна жена, бедна и болна, написала писмо до управляващите с молба да й провиснал дребна пенсия, с цел да се лекува, такава й била изрично отказана. Починала в мизерия на 17 юни 1955 година
Източници: Териториална дирекция " Държавен списък " – Бургас, Wikipedia
Семейният живот за учителките обаче не се съчетавал с професионалния. По закон от 1898 година омъжените учителки губели автоматизирано правото да упражняват специалността си. На Жени оставало единствено да се помири, само че тя не била по никакъв начин съгласна с подобен процес и написала намерено възмутено писмо до всички учителки в Княжеството, с което се посочила на сцената на публичния живот.
Съпругът й Иван Патев бил луксозен човек – двамата решили да продължат образованието си в чужбина, издържайки се взаимно поредно. Докато той учел в Швейцария, Жени го издържала със скромната си заплата, а когато се завърнал в България като лекар на юридическите науки, пристигнал и нейният ред – Жени отпътувала за три години в Берлин, а след това и за Париж, с цел да учи философия и социология . През 1903 година се завърнала в България изцяло инфектирана от идеята на международните женски придвижвания. Семейството се открило в Бургас, а домът им се трансформирал в същинско културно средище.През 1903 година се завърнала в България изцяло инфектирана от идеята на международните женски придвижвания, а фамилията се открило в Бургас. Там с времето домът им се трансформирал в същинско културно средище – посрещали персони като Стамболийски, Петко Росен, Найчо Цанов, проф. Александър Балабанов, проф. Асен Златаров, Никола Сакаров, Адриана Будевска и Ана Карима. Именно с Карима, Юлия Малинова и няколко други будни дами почнали подготовката за основаването на Българския женски съюз. През 1901 година Жени Патева станала член на управителния му съвет, а книгата й " В помощ на дамата " е в основата на идеологията на БЖС.
В Бургас основала няколко сдружения, измежду които и " Самосъзнание " – едно от най-важните в историята на града. Там Жени Патева станала основател за разкриване на курсове по ограмотяване, провела професионални и просветни курсове за дами и девойки, национален университет . През войната разкрила организация по продоволствието, грижила се за пленническите фамилии, откривала неделни учебни заведения и даже дом на изкуствата и печата. Тя е първата българка, която обществено се афишира срещу смъртното наказване. През 1908 година била изпратена от Българския женски съюз в Амстердам като пратеник на конгреса на Международния женски съюз, където се преборила за приемането на българките в международното женско семейство. Тя е и първата българка, която през 1923 година обществено се афишира срещу смъртното наказване, а през 1925 година провежда " Женско миротворно общество " в Бургас, в което се афишира срещу полицейските репресии и издевателства, както и в отбрана на дамите и децата.
След като се отдръпнала от председателството на " Самосъзнание ", Жени Патева се отдала на писане на публикации за " Вестник на дамата ". През 1936 година към този момент била широкоизвестна в страната като човек на перото и словото, мощно повлияна от Рьорих. Организирала публични работилници, с цел да сътвори работа на небогати дами, чиито мъже са на фронта, основала старешки дом за бездомни възрастни хора. През 1945 година написала писмо на новия министър на културата с молба да й даде позволение да сътвори " Свободно национално прогресивно културно огнище Самосъзнание ". В писмото заявила желанието си да служи безплатно с всички свои сили за възвишена просветно-културна активност. Народната власт обаче й отказала и освен това – оповестила семейство Патеви за врагове на народа , тъй като били част от елита на Бургас (хора с огромна къща, синът им имал фабрика, финансови средства).
Когато оповестили смъртната присъда на Никола Петков, смелата учителка от село Градец, която към този момент била на съвсем 70 години, за финален път надигнала глава против неправдата и изпратила писмо до Васил Коларов и Георги Димитров с апел да се разгласят пред Народното събрание за анулация на закона за смъртното наказване. Това била неточност с пагубни последствия за фамилията. Всичко, което Патеви имали, било отнето и национализирано, а когато тази прелестна жена, бедна и болна, написала писмо до управляващите с молба да й провиснал дребна пенсия, с цел да се лекува, такава й била изрично отказана. Починала в мизерия на 17 юни 1955 година
Източници: Териториална дирекция " Държавен списък " – Бургас, Wikipedia
Източник: momichetata.com
КОМЕНТАРИ