Жена загина на път за хижа “Тъжа”
Жена почина от измръзване на пътя сред хижа ”Мазалат” и хижа “Тъжа”, приятелят ѝ беше избавен. За случая, станал в края на предходната година, споделя Стефан Иванов, основен специалист „ Спортна база и туризъм “ към Община Севлиево и ръководител на Търговско дружество “Росица-Мазалат”, написа rositza.com.
Новината идва, въпреки и със забавяне, тъй като е още едно доказателство, че с планината би трябвало да се отнасяш с почит и почитание, че същинските планинари са хора с огромно сърце и душа, подготвени да оказват помощ, даже и с риск на живота си.
Как се е стигнало до трагичния случай, какви са аргументите и поуките от него, описаха двама от участниците в избавителната акция – Димитър Ножаров, секретар на отряда на Планинско – избавителната работа в Севлиево и Георги Кръстев, шеф на х. “Мазалат “.
На 26 декември 2020 година 43 годишна жена от Велико Търново и нейният с 8 години по-млад другар идват на х. ”Мазалат”. Вечерта се веселили до доста късно. Късно станали от сън, към 11 ч. на идващия ден, 27 декември. Към 13ч. решили да тръгнат към х. ”Тъжа”, макар предизвестията на хижаря и група севлиевски туристи, измежду които бил и Христо Христов – Камбоджанеца – прочут алпинист и планинар.
Към 16 часа, когато мъжът и дамата са минали към този момент една трета от пътя, решили, че метеорологичните условия са неприятни и решили да се върнат още веднъж в х.”Мазалат”, само че не са потърсили помощ. По-нататък историята по часове на избавителната акция и участниците в нея описа Димитър Ножаров.
„ От 16 до 18ч., движейки се по билото на планината, те се изтощават в допълнение от ураганния вятър, от ледения дъжд и съвсем нулевата видимост. В 18 ч. усетили, че силите им са на ръба, звънят до х.”Мазалат” и молят за помощ някой да ги посрещне, тъй като са в сериозно положение – дамата е легнала на пътеката и не може да се движи. Хижарят Мирослав Петков, Христо Христов – Камбоджанеца и още едно момче от групата туристи се организирали и тръгнали да им окажат помощ.
Към 19.19 ч., посредством особено приложение на телефона, мъжът изпраща известие “Зов за помощ” с изписани координати на мястото, където се намират, което се приема и от хижаря на х. “Мазалат “.
За благополучие сега е имало покритие на телефона и интернет, и известието се приема, и от дежурния в централата на ПСС в София. Той е прецизирал в кой район са мъжа и дамата, само че защото това е на границата на региона на габровския и севлиевския отряд, уведомява шефа на габровските спасители. Съобразявайки, че мястото е по-близо до севлиевския отряд, сътрудника от Габрово ми се обажда.
Това става към 19.30 ч. – информацията беше, че дамата е с навехнат крайник и постепенно се движат по пътеката на зимната маркировка. Веднага предизвестих нашия отряд от доброволци, да имат подготвеност за акция. Чухме се с габровския сътрудник, с който държим връзка и той ми сподели, че е открил контакт с момчето, че са паднали на пътеката и чакат помощ.
В същото време Христо Христов – Камбоджанеца ми се обади по телефона, че дружно с хижаря и едно момче от туристите, са тръгнали да оказват помощ. Аз взех решение да споделям с него, тъй като знам какво може да стане в такива обстановки. Той ми сподели, че метеорологичните условия в планината са доста неприятни, че вървят по пътеката на зимната маркировка, само че има доста заблуждаващи следи и не могат да дефинират кои са на двамата души.
Към 20ч. ги откриват – дамата лежи по очи с включена челна лампа, а момчето било облегнато на нея. Ние бяхме подготвени да тръгнем, само че предполагахме, че те ще ги посрещнат и ще им оказват помощ да се върнат в хижата. Чаках от Христо да каже дали има потребност от нас или не. Убеден бях, че в случай че мъжът и дамата са в относително положително положение, с тяхна помощ ще се придвижат до хижата.
После той ми сподели, че дамата е полумъртва и ще се опита да я съживи. Казах, че сме в подготвеност и тръгваме. Когато бяхме към този момент в с. Горна Росица, Христо ми заяви, че дамата е умряла, че ще оставят тялото в планината, с цел да избавят мъжа, който също е бил доста зле.
Беше ужасяващо излизането до горе, тъй като нямаше никаква видимост, един от спасителите слезе и ходя пред джипа, с цел да демонстрира пътя. В 22.55 минути бяхме към този момент в х. “Мазалат “, при потегляне в 21 ч. от Севлиево. След това започнах логистиката по случая – по кое време са тръгнали, какво са създали. Трябваше да се вземе решение какво да се прави с натрупа, да се смъква ли или да се чака полиция.
Имаме ли юридическо право да свалим натрупа? Това бяха доста диалози със 112, със Централата на ПСС, с полицията. Дадоха ни карт бланш да свалим тялото до Лъгът. Половин час след нас дойде в хижата и Георги Борисов, с цел да се включи в акцията. Предложихме на гостите, който желае да пристигна с нас, тъй като се изисква физическа мощ, само че никой не пожела – гледаха ни и мълчаха.
Знаехме, че трупът е на час и половина път от х. “Мазалат “, само че при обикновено време. Тръгнахме от х. Мазалат “ в 1.15 ч., след среднощ. Имахме информация, че тялото на дамата е до един дирек, на който е завързана жилетка. Намерихме стълба, само че жилетка нямаше, вятърът я беше издухал. Помислихме, че може да е станало знамение, дамата да е станала и да се е придвижила до заслон.
Търсихме тялото до 5.30 ч., изложени на студа, напразно и ледения дъжд. Въпреки доста положителната екипировка, бяхме мокри, под въпрос беше и нашия живот. Към 6.44 бяхме на Лъгът. Тогава разбрахме, че момчето е било също несъответстващо, когато са го разкрили.
По-късно аутопсията на дамата е посочила, че причина за гибелта е кръвоизлив в стомаха. От забавеното кръвообращение тя по-бързо е почнала да измръзва, легнала на пътеката и получила хипотермия “ – описа детайлности от избавителната акция Димитър Ножаров, секретар на отряда от доброволци при Планинско – избавителната работа в Севлиево.
Новината идва, въпреки и със забавяне, тъй като е още едно доказателство, че с планината би трябвало да се отнасяш с почит и почитание, че същинските планинари са хора с огромно сърце и душа, подготвени да оказват помощ, даже и с риск на живота си.
Как се е стигнало до трагичния случай, какви са аргументите и поуките от него, описаха двама от участниците в избавителната акция – Димитър Ножаров, секретар на отряда на Планинско – избавителната работа в Севлиево и Георги Кръстев, шеф на х. “Мазалат “.
На 26 декември 2020 година 43 годишна жена от Велико Търново и нейният с 8 години по-млад другар идват на х. ”Мазалат”. Вечерта се веселили до доста късно. Късно станали от сън, към 11 ч. на идващия ден, 27 декември. Към 13ч. решили да тръгнат към х. ”Тъжа”, макар предизвестията на хижаря и група севлиевски туристи, измежду които бил и Христо Христов – Камбоджанеца – прочут алпинист и планинар.
Към 16 часа, когато мъжът и дамата са минали към този момент една трета от пътя, решили, че метеорологичните условия са неприятни и решили да се върнат още веднъж в х.”Мазалат”, само че не са потърсили помощ. По-нататък историята по часове на избавителната акция и участниците в нея описа Димитър Ножаров.
„ От 16 до 18ч., движейки се по билото на планината, те се изтощават в допълнение от ураганния вятър, от ледения дъжд и съвсем нулевата видимост. В 18 ч. усетили, че силите им са на ръба, звънят до х.”Мазалат” и молят за помощ някой да ги посрещне, тъй като са в сериозно положение – дамата е легнала на пътеката и не може да се движи. Хижарят Мирослав Петков, Христо Христов – Камбоджанеца и още едно момче от групата туристи се организирали и тръгнали да им окажат помощ.
Към 19.19 ч., посредством особено приложение на телефона, мъжът изпраща известие “Зов за помощ” с изписани координати на мястото, където се намират, което се приема и от хижаря на х. “Мазалат “.
За благополучие сега е имало покритие на телефона и интернет, и известието се приема, и от дежурния в централата на ПСС в София. Той е прецизирал в кой район са мъжа и дамата, само че защото това е на границата на региона на габровския и севлиевския отряд, уведомява шефа на габровските спасители. Съобразявайки, че мястото е по-близо до севлиевския отряд, сътрудника от Габрово ми се обажда.
Това става към 19.30 ч. – информацията беше, че дамата е с навехнат крайник и постепенно се движат по пътеката на зимната маркировка. Веднага предизвестих нашия отряд от доброволци, да имат подготвеност за акция. Чухме се с габровския сътрудник, с който държим връзка и той ми сподели, че е открил контакт с момчето, че са паднали на пътеката и чакат помощ.
В същото време Христо Христов – Камбоджанеца ми се обади по телефона, че дружно с хижаря и едно момче от туристите, са тръгнали да оказват помощ. Аз взех решение да споделям с него, тъй като знам какво може да стане в такива обстановки. Той ми сподели, че метеорологичните условия в планината са доста неприятни, че вървят по пътеката на зимната маркировка, само че има доста заблуждаващи следи и не могат да дефинират кои са на двамата души.
Към 20ч. ги откриват – дамата лежи по очи с включена челна лампа, а момчето било облегнато на нея. Ние бяхме подготвени да тръгнем, само че предполагахме, че те ще ги посрещнат и ще им оказват помощ да се върнат в хижата. Чаках от Христо да каже дали има потребност от нас или не. Убеден бях, че в случай че мъжът и дамата са в относително положително положение, с тяхна помощ ще се придвижат до хижата.
После той ми сподели, че дамата е полумъртва и ще се опита да я съживи. Казах, че сме в подготвеност и тръгваме. Когато бяхме към този момент в с. Горна Росица, Христо ми заяви, че дамата е умряла, че ще оставят тялото в планината, с цел да избавят мъжа, който също е бил доста зле.
Беше ужасяващо излизането до горе, тъй като нямаше никаква видимост, един от спасителите слезе и ходя пред джипа, с цел да демонстрира пътя. В 22.55 минути бяхме към този момент в х. “Мазалат “, при потегляне в 21 ч. от Севлиево. След това започнах логистиката по случая – по кое време са тръгнали, какво са създали. Трябваше да се вземе решение какво да се прави с натрупа, да се смъква ли или да се чака полиция.
Имаме ли юридическо право да свалим натрупа? Това бяха доста диалози със 112, със Централата на ПСС, с полицията. Дадоха ни карт бланш да свалим тялото до Лъгът. Половин час след нас дойде в хижата и Георги Борисов, с цел да се включи в акцията. Предложихме на гостите, който желае да пристигна с нас, тъй като се изисква физическа мощ, само че никой не пожела – гледаха ни и мълчаха.
Знаехме, че трупът е на час и половина път от х. “Мазалат “, само че при обикновено време. Тръгнахме от х. Мазалат “ в 1.15 ч., след среднощ. Имахме информация, че тялото на дамата е до един дирек, на който е завързана жилетка. Намерихме стълба, само че жилетка нямаше, вятърът я беше издухал. Помислихме, че може да е станало знамение, дамата да е станала и да се е придвижила до заслон.
Търсихме тялото до 5.30 ч., изложени на студа, напразно и ледения дъжд. Въпреки доста положителната екипировка, бяхме мокри, под въпрос беше и нашия живот. Към 6.44 бяхме на Лъгът. Тогава разбрахме, че момчето е било също несъответстващо, когато са го разкрили.
По-късно аутопсията на дамата е посочила, че причина за гибелта е кръвоизлив в стомаха. От забавеното кръвообращение тя по-бързо е почнала да измръзва, легнала на пътеката и получила хипотермия “ – описа детайлности от избавителната акция Димитър Ножаров, секретар на отряда от доброволци при Планинско – избавителната работа в Севлиево.
Източник: fakti.bg
КОМЕНТАРИ