Пет големи мита за Маргарет Тачър
Желязната Лейди си отиде от този свят на 87 годишна възраст. Маргарет Тачър беше спорна персона. Възхвалявана от мнозина, хулена от мнозина, подложена на критика и ненавиждана, уважавана и боготворена – първата жена министър председател в историята на Англия и Европа остави незабравимо завещание. Нейната мощ на духа и увереност бяха образец за подражателство на доста дами и мъже, освен на територията на Обединеното Кралство, само че и по целия свят.
Когато при започване на 70-те години на XX век стопанската система на Англия е обезкървена от неособено сполучливи социалистически промени, избирането на дамата, израснала в апартамент без течаща топла вода, наподобява като акт на обезсърчение. Желязната ръка и неотстъпчивост, както и смелите стопански и обществени промени, които тя ще предприеме, ще върнат водещата икономическа позиция на Англия на европейския и интернационален пазар.
Само от позицията на времето ще можем да оценим смелостта и предприемчивостта, които Маргарет Тачър е имала. С решителните си дейности и спорни промени, Желязната лейди провокира гражданска война в обществения ред във Англия и преобразува международната политика в Съветската империя. Какво се е криело зад маската на Желязна Лейди, която с твърда ръка ръководи могъщата Английска империя? Нека да развенчаем най-големите легенди за Маргарет Тачър.
Старомодна моралистка, прекомерно претенциозна и тесногръда.
В обществото остава усещането, че Желязната лейди е една претенциозна моралистка, която обича да поучава другите. Хората, които имат щастието да я познават от близко, дефинират това изказване като смехотворно. Ценителят на женската хубост, някогашния френски президент Франсоа Митеран ще я опише като „ Бриджит Бардо, само че с очите на Калигула “ в записките си.
Маргарет Тачър е имала изключително цветисто възприятие за комизъм, съгласно околните си. Извънбрачните афери, в които понякога са се забърквали някои от сътрудниците й, не са я тормозили или смущавали. Това, което Тачър не е толерирала, е измяната или малодушието.
В това, са се уверили членовете на загадка среща, проведена без нейно познание от Министъра на стопанската система, с който са имали разногласия. Леко подпийнала, госпожа Министър-председател на Англия нахълтала непоканена на срещата, изритала обувките си и комфортно подвила крайници на канапето, след което се обърнала към присъстващите с думите: „ Е, господа, да приключим с това незабавно, нали? “. Спорът е организиран бързо и в нейна изгода.
Борец до край, в никакъв случай не отстъпва
Има борби, които могат да бъдат извоювани, и такива, които не си коства да бъдат извоювани непременно. Има и борби, които могат единствено да бъдат изгубени. Гениалните стратези вършат разликата сред тези борби и избират единствено тези, които могат да бъдат извоювани.
Именно това е тактиката на Маргарет Тачър. Не е правилно, че в никакъв случай не е изгубила борба. Просто тя безпогрешно избираше да води единствено тези, които може да завоюва. Желязната лейди отстъпваше в стълкновение единствено, в случай че това означаваше, че след това ще завоюва войната. Като войната с Националния съюз на миньорите.
Когато през 1981 година най-мощния английски профсъюз заплашва държавното управление на Тачър с национална стачка, Желязната Лейди абсолютно капитулира пред настояванията им, макар предизвестията на съветниците.
Отнема й три години с цел да се приготви за нов конфликт с тях. През това време държавното управление създава схеми за вкарване на стратегически химикали в електроцентралите, с цел да работят, натрупва ресурс от въглища, инфилтрира сътрудници на MI5 в миньорските среди, даже трансформира законите за профсъюзната активност.
През 1984 година миньорите още веднъж насочат претенции към държавното управление на Тачър, като чакат бързо позволение на спора и лесна победа. В продължение на цяла една година Англия следи със спотаен мирис кой ще отстъпи пръв. В това време Маргарет Тачър настава хладнокравно и поредно, за смут на стачниците. Нито синдикатите, нито лейбъристите ще съумеят да възстановят предходната си мощ и позиции.
Никой нямаше да се опълчи на Англия под нейно ръководство
След щурмуването на английското посолство в Иран, редица медии излязоха със заглавия, че сходно нещо нямаше да се случи, в случай че Желядната Лейди към момента беше отпред на страната. За жал, това не е по този начин.
През 1984 по време на проява пред либийското посолство в Лондон, при пукотевица от постройката на посолството е погубен млад английски служител на реда. Маргарет Тачър разрешава на убийците на английския боен да се измъкнат безнаказано от страната, макар унищожителните рецензии на локалната преса. Защо? Защото се тормози, че възможен развой против либийците може да отприщи вълна от принуждение и възмездие против английските жители в Либия.
Ревностен съперник на Обединението на Европа
Наистина Маргарет Тачър е прочут евроскептик, само че през по-голямата част от политическата си кариера тя е един от най-ревностните бранители на обединяването на европейските страни. Именно тя повежда секта на консерваторите в акцията Гласувайте с „ Да “ на референдума за присъединение на Англия към Европейската икономическа общественост (предшественикът на Европейския съюз) през 1975 година
По нейна самодейност е признат и Актът за единна Европа от 1986 г, който ревизира Римския контракт и уголемява властта на Европейската икономическа общественост.
Когато на дневен ред изниква въпросът за единна европейска валута, Тачър не помни позицията си на върл еврофил, тъй като съгласно нея тази концепция не е от интерес на Англия. Англия няма другари, тя има ползи, които Маргарет Тачър ще пази със зъби и нокти.
Според Желязната лейди, въвеждането на единна европейска валута ще изисква единна европейска икономическа политика и ще остави държавното управление на Англия без достъп до основни стопански принадлежности. Историята изрично потвърди правотата й.
Тачъризмът е отговорен за световната финансова криза
Маргарет Тачър е прочут покровител на дерегулирането и минималната държавна интервенция в частния бизнес. Но дерегулирането, което тази забележителна дама проповядва, няма нищо общо с неналичието на контрол. Именно неналичието на контрол докара до рухването на Уолстрийт и гробалната финансова рецесия.
Това, което направи гениалната британка, беше да приложи върховенството на закона. Дерегулацията, която държавното управление на Тачър защитаваше, се показва в регулация, която да оказва помощ на свободните пазари да действат вярно (а не служител да дефинира какви коли да карат британците), както и строги банкови регулации.
Безконтролното увеличение на вътрешните и външни задължения, които се случиха в редица западни страни след нейното ръководство, биха я изкарали от кожата й. Желязната лейди, която е израснала в апартамент над бакалницата на татко си, в който даже не е имало течаща топла вода, в Грантъм, Южна Англия, беше твърдо уверена, че триумфът на стопанската система се крие в спестовността, извоюваните с труд пари и уравновесените бюджети, захранвани от частна самодейност.
