Кой, по дяволите, „бермъти“ водата?
Изводите на учените: фамозният Бермудски триъгълник въобще не е мистерия на природата, а световна мистификация.
През май тази година във водите на Карибско море се материализирал загадъчен транспортен съд. Той се появил западно от Хавана, в зона, неразрешена за навигация. Властите на Куба се пробвали да се свържат с кораба, само че безрезултатно. Наложило се да изпратят за прехващане три патрулни кратера.
Техните екипажи видели голям товарен параход със 100-годишна отминалост, плавал под американски байрак. А когато военните се качили на борда, не разкрили ни един човек. От бордовия дневник ставало ясно, че откритият транспортен съд е SS Cotopaxi, отплавал от Чарлстън с въглища на борда на 29 ноември 1925 година
Последният запис в дневника датирал от 1 декември 1925 година. Почти 90 години SS Cotopaxi се считал за липсващ във водите на Бермудския триъгълник. И не щеш ли корабът се върнал.
Тази история обиколи международните медии, прибавяйки нова мистичност към славата на Бермудския триъгълник като загадъчно място, където като се изключи че изчезват кораби, към този момент се и появяват. И чак след по-внимателно вглеждане в новината забелязали, че първото известие е оповестено от американския портал World News Daily Report, профилиран в измислени занимателни истории. Още един опит да се разплете Бермудският триъгълник се провалил.
Оттогава триъгълникът е изучаван от–до. И се оказало, че корабите и самолетите изчезват в него не по-често, в сравнение с във всяка друга точка от океана. Макар че времето тук е рядко неуместно за навигация – непрекъснато бушуват стихии и се спускат мъгли. Виновни обаче са надалеч не колонии от пришълци на дъното (както настояват някои), а мощните течения.
В този регион се сблъскват цели шест огромни течения – Гълфстрийм, Севеноатлантическото, Флоридското, Северно и Южно пасатно и Междупасатното противотечение. А също няколко десетки по-малки течения. Поради разликите в температурите пораждат мъгли и скокове в налягането, които водят до стихии.
„ Когато очите ви привикнат към тъмнината, последователно стартирате да забелязвате, че пещерата е цялостна с придвижване – разказва спускането в една от тези пещери биологът Чарлз Шепърд, професор по биологични науки към университета „ Уоруик “. – Там може да спят акули, най-често – акули-медицински сестри. Това е относително неопасна акула с неголяма уста, хранеща се с мекотели. Но тя елементарно се възбужда и е задоволително огромна, по тази причина може да ви награди с прилични синини, в случай че я разтревожите и тя ненадейно се хвърли към изхода на пещерата. “
Възможно е някъде в дълбините на пещерите да се крият и незнайни на науката животни. Но надали на някой сериозен биолог ще му хрумне да ги вини в изгубването на кораби.
