Проф. Асен Асенов: Америка е твърде разделена за амбициите на Тръмп към Канада и Гренландия
Америка е прекомерно разграничена. Част от хората са мощно въодушевени, само че по-голямата част - над 75-85% от последните социологически изследвания - споделят, че в действителност Съединените щати не би трябвало да протягат ръка нито към Канада, нито към Гренландия. Това съобщи в NOVA „ Здравей, България " преподавателят в Американския университет във Вашингтон професор Асен Асенов, разяснявайки нападателната реторика и държание на Доналд Тръмп. Припомняме, че американският президент изяви упоритости за надзор над Гренландия, а преди година разгласи, че желае Канада да стане 51-вият американски щат.
В отговор на въпрос може ли след Гренландия Тръмп да обърне взор към Канада - Асенов напомни, че най-острото изявление на провеждащия се сега конгрес в Давос е било това на канадския министър председател Марк Карни. Изявлението му получи доста необятен отзив в канадските медии. Той сподели безусловно следното: „ Ние скъсваме с досегашния международен ред. Започва ново начало ". Но Канада и Америка имат обичайно доста мощни връзки - до степен, в която, когато преминете американско-канадската граница, чувството е почти като при вътрешните граници в Европа след Шенген, изясни той.
И добави: Ситуацията сред Вашингтон и Отава е доста сериозна. Канадците одобриха цялата тази реторика като национална засегнатост. В този смисъл те подхващат ограничения. Карни беше и в Китай. И на този декор едно от изказванията му в Давос беше, че Канада би трябвало да търси съюз с всички страни, които са „ в средата ", и които - в случай че бъдат обединени, ще съставляват мощ, способна да противостои на риториката на Тръмп.
По думите на професор Асенов Съединени американски щати „ са доста сегментирани ". Това, което случва сред Вашингтон и Европа ги вълнува в няколко аспекта. Първият е - до каква степен би трябвало да стигнат пълномощията на американския президент? И вторият - допустимо ли е Америка в XXI век да афишира завземане на други територии? Дали това е законно или не? От друга позиция, неговите гласоподаватели или най-малко дребна част от тях - са въодушевени, съобщи той.
Според него обаче има една друга реторика, която има доста по-голямо значение - тази в Конгреса на Съединени американски щати. В законодателния орган преди към седмица беше гласуван закон, импортиран за да ограничи пълномощията на президента при вземането на решения за война, напомни Асенов.
И изясни, че американската конституция ясно показва, че Конгресът е органът, който може да афишира война. Но в по-новата военна история на Съединените щати има доста случаи, в които американският президент е нареждал военни интервенции без непосредствено консултиране с целия законодателен орган. Идеята е обвързвана със сигурността на страната в изключителни обстановки, акцентира Асенов.
В отговор на въпрос може ли след Гренландия Тръмп да обърне взор към Канада - Асенов напомни, че най-острото изявление на провеждащия се сега конгрес в Давос е било това на канадския министър председател Марк Карни. Изявлението му получи доста необятен отзив в канадските медии. Той сподели безусловно следното: „ Ние скъсваме с досегашния международен ред. Започва ново начало ". Но Канада и Америка имат обичайно доста мощни връзки - до степен, в която, когато преминете американско-канадската граница, чувството е почти като при вътрешните граници в Европа след Шенген, изясни той.
И добави: Ситуацията сред Вашингтон и Отава е доста сериозна. Канадците одобриха цялата тази реторика като национална засегнатост. В този смисъл те подхващат ограничения. Карни беше и в Китай. И на този декор едно от изказванията му в Давос беше, че Канада би трябвало да търси съюз с всички страни, които са „ в средата ", и които - в случай че бъдат обединени, ще съставляват мощ, способна да противостои на риториката на Тръмп.
По думите на професор Асенов Съединени американски щати „ са доста сегментирани ". Това, което случва сред Вашингтон и Европа ги вълнува в няколко аспекта. Първият е - до каква степен би трябвало да стигнат пълномощията на американския президент? И вторият - допустимо ли е Америка в XXI век да афишира завземане на други територии? Дали това е законно или не? От друга позиция, неговите гласоподаватели или най-малко дребна част от тях - са въодушевени, съобщи той.
Според него обаче има една друга реторика, която има доста по-голямо значение - тази в Конгреса на Съединени американски щати. В законодателния орган преди към седмица беше гласуван закон, импортиран за да ограничи пълномощията на президента при вземането на решения за война, напомни Асенов.
И изясни, че американската конституция ясно показва, че Конгресът е органът, който може да афишира война. Но в по-новата военна история на Съединените щати има доста случаи, в които американският президент е нареждал военни интервенции без непосредствено консултиране с целия законодателен орган. Идеята е обвързвана със сигурността на страната в изключителни обстановки, акцентира Асенов.
Източник: cross.bg
КОМЕНТАРИ