Няма лесен път към бащата и прост начин за изграждане на бащинството ~ Томас МУР
Известният психотерапевт Томас Мур споделя, че огромната болест на 20-ти век, обвързвана с всички наши беди е „ загуба на душата ". В своята книга „ Грижа за душата ” той се доверява на историята на човечеството, която предлага забележителни извори на просветление за природата и потребностите на душата. За мъдростта, пристигнала от предишното и облика на бащата, с думите на Томас Мур.
БАЩАТА
Библията построява облика на бащата в небето, а Одисея ни споделя за бащата в морето. Докато последният е възпитаван и просветляван, ние се нуждаем от ментори, облици на бащата, които пазят у нас жива концепцията за него. Не считам, че е изключително потребно да преглеждаме облиците на бащата като „ продължения ” на личните си упования за него, въплътени в избрани хора. Би било по-добре да мислим за тези значими персони като за ментори или представители на бащата, който е постоянно и безпределно в дълбокото море, сътворявайки своето бащинство. Имаме огромна нужда от облици на бащата, от хора, които могат да ни свързват или да подтикват в нас дълбокия принцип на душата, който ни дава директиви и мъдрост.
Без духовни татковци, единствени водачи на нашето общество остават разсъдъкът и идеологията. Тогава страдаме от групово осиротяване: нямаме ясна национална перспектива; малко на брой се употребяват от придобивките на богатата икономика; откриваме единствено редки образци за бездънен морал, правда и приобщеност; не търсим одисеята, тъй като избираме твърдата почва на мнението и идеологията. Да се впуснем в морето, значи да рискуваме своята сигурност, само че този рисков път може би е единственият метод да стигнем до бащата.
В културно отношение също страдаме от рухването на патриархата. Макар че феминистите с право подлагат на критика потискането на дамата о г трайното мъжко доминиране, този политически патриархат не би трябвало да се смесва с душевния. „ Патриархат ” означава безусловно, надълбоко, архетипно бащинство. Нуждаем се от възкресяване на патриархата в най-дълбокия смисъл на думата, тъй като съмнението сред приемането на симптоматичното и тиранично бащинство, от една страна, и критикуването му, от друга, не води до на никое място. При това разединение в никакъв случай няма да открием, че духът на бащинството, от който се нуждаем, както като общество, по този начин и като човеци, живее и у мъжа, и у дамата.
Митовете описват, че ще се насладим на завръщането на бащата, когато се освободим от всекидневните борби - Троянската война на живот и гибел - и заскитаме от остров на остров из голямото море на въображението. Ще сътворяваме бащата, до момента в който ни брулят ветровете и бурите, донесени от боговете, с цел да ни научат на географията и социологията на душата. Затова грижата за бащинството на душата изисква да преживеем неналичието, скитничеството, копнежа, меланхолията, отчуждението, хаоса и дълбокото премеждие. Няма къс път към бащата. Измерено в единиците за време на душата са нужни 10 алегорични години, с цел да изградим същинско възприятие за бащинство. С други думи, одисеята продължава постоянно. Тя няма край и премия, само че постоянно напредва. При Душата интервалите от време се застъпват: частично ние постоянно сме в морето, постоянно пътуваме към нов остров, постоянно се връщаме вкъщи с вярата да бъдем приети за татковци след надълбоко почувстваните трансформиращи прекарвания.
Одисея ни учи, че е предизвикателство да пробудим надълбоко скрития татко и да не се задоволяваме със заместници и празни функции. Няма елементарен път към бащата и елементарен метод за създаване на бащинството. И все пак без наставленията и престижа на опитния татко ние оставаме дезориентирани и неконтролирани. Особено когато царува безпорядък, ние бихме могли да засилим и разтеглим своята молитва и да кажем от сърце: „ Отче наш, Който си на небето и в морето, да се свети Твоето име. ”
Истинското бащинство не се пробужда от мускулен инстикт, а от посвещаване в фамилията и в културата по един изчерпателен и трансформиращ метод. То може да изисква да посетим личните си дълбини и да поддържаме връзка както с персонални, по този начин и с всеобщи паметни облици. Задълбоченото проучване на история и литература, може да построи положителни татковци.
Ако през днешния ден бащата в фамилията като че ли отсъства, това може би се дължи на неналичието на този нравствен облик в обществото като цяло. Заменили сме тайната мъдрост с информацията. Информацията не пробужда бащинството, тя не води до посвещаване. Ако образованието се обърне освен към разсъдъка, само че и към душата, може би ще успеем да се научим на бащинство.
От „ Грижа за душата ”, Томас Мур, изд. Аратрон, 1998
Картина: Ulysses and the Sirens, 1891, by John William Waterhouse, Wikimedia Commons
