Богоявление или Йордановден е един от най-традиционните празници у нас.

Богоявление или Йордановден е един от най-традиционните празници у нас. Години наред хората свързват празника с хвърлянето на кръст в ледени води. Смята се, че който го извади - ще бъде жив и здрав през цялата година.

Ето какво ни казват народните поверия за Йордановден, които са по-малко известни:

В Родопите има още една традиция на този ден да се хвърлят във водата младоженците (тези двойки, които са се оженили през миналата година) , с цел да са живи и здрави през новата година. Къпането се прави от специфични хора, наречени „ хаскари “ или „ къпинчари “ . Ако няма наоколо река, тогава церемонията се организира до бунар. Народът назовава празниците Богоявление и Йордановден по общо име „ Водици “, поради връзката им към вода.  

На места у нас девойките, също по собствен метод вземат присъединяване в този празник. Още преди изгрев слънце, те отиват към кладенеца или извора на реката да си налеят „ света “ вода. На реката се обмиват домашната икона и своите лица.

За излекуване заболели се къпят във водата, където е хвърлен кръстът.

Млади мъже се хвърлят,  макар студа и ниската температура, и изваждат кръста от водата. Който го извади, бива цветущ и здрав през цялата година.

Какво ни споделят поверията за времето на този ден:

Ако на Йордановден времето е студено и изсъхнало – годината ще бъде добра и плодородна.

Ако замръзнат  хвърленият във водата кръст и китката на свещеника, то   годината ще бъде  плодовита, а народът здрав.

В какви други поверия са вярвали българите в предишното, а някои имат вяра към момента:

През нощта против Богоявление небето се отваря и всеки , който го види, ще получи от Бог това, което желае най-силно.

Някога хората считали, че в случай че се роди дете на Йордановден или към деня,  то би трябвало да се лекува, тъй като, в случай че е момче, ще го залюби змеица, в случай че е момиче , ще го залюби дракон. Три дами би трябвало да изпредат, изтъкат и ушият под комина вълнена ризка за детето, в която го обличат незабавно щом се окъпе.

Ако хвърленият във водата кръст замръзне, предвещава здраве и огромен благодат. Ако пък времето е студено и изсъхнало, се приема като знак за плодородна и добра година. Накрая – с китка босилек свещеникът напръсква хората за здраве.

На Йордановден се меси ритуален самун, за изработката на който се употребява част от светената вода.  Вярва се, че всеки от вкъщи би трябвало да си вземе парченце, с цел да бъде здрав и да се радва на шанс и триумфи през годината. След празничната вечеря се чупят орехи и по тях се гадае за бъдещето - хубавичко ядка значи здраве,  а развалената - болест.

Свещта от трапезата се резервира и когато гърми през годината се пали, з а да не пада гръм.

Празничната софра на Богоявление се състои от постни ястия, а на масата наложително се слагат орехи, сурово жито и недогорялата свещ от предходните кадени вечери (например от Бъдни вечер). Обредната софра включва прясна пита, колачета, сарми с кисело зеле, пълнени чушки, зеле, боб, орехи, вино. 

Ето и какво не трябва да се прави на този ден, съгласно националните поверия:

Не е признато да се работи женска работа - не се бродира, мете, преде;
Не се потегля на път;
Не се подвигат сватби;
Не се опяват мъртъвци и не се раздава помен;
Не е добре да се зачева през тези дни, тъй като нищо положително не чака детето , което ще се роди.

Всеки миг е значим! Последвайте ни ви , с цел да сте в крайник с тематиките на деня