Разкрит е ужасът на ацтекската кула от черепи
Извършваните от ацтеките човешки жертвоприношения били доста по-разпространени и жестоки, в сравнение с се смяташе до момента, разкриват археолозите от Националния институт по антропология и история на Мексико.
Откритата през 2015 година кула от черепи е единствено върхът на айсберга. Намерена е покрай мястото, на което е бил основният храм на Теночтитлан – столицата на ацтеките. Оказва се, че това е единствено дребна част от ревю на черепи, като монументът е с размерите на игрище за баскетбол.
Ацтеките са принасяли пленниците си в жертва на боговете. Свещениците са отстранявали към момента биещите сърца на нещастните си жертви, по-късно са обезглавявали телата и оголвали черепите от мускули и кожа. Пробивали огромни дупки в профил на черепите, с цел да могат да ги нанижат на огромни дървени колове. Поставяли ги в голяма рамка, образуваща стена от черепи и наречена цомпантли, и ги излагали обществено пред основния храм.
След като месеци и даже години наред черепите били изложени на слънцето и дъжда, от тях падали части и зъби. Жреците махали разваления череп и го превръщали в маска, която поставяли в подарък, или благодарение на хоросан го прибавяли към някоя от двете кули от черепи, намиращи се до рамката.
Според писанията на някои испански конквистадори единствено рамката съдържала към 130 000 черепа. Постройките от черепи са упоменати от испанския боец Андерс де Тапия, придружавал Кортес в завладяването на Мексико. Тапия разказвал, че е преброил десетки хиляди черепи.
Според археолозите ацтеките възприемали черепите като семена, осигуряващи продължаването на човешкото битие, и знак за живот и регенерация, както да вземем за пример се одобряват първите пролетни цветя.
Сега археолозите стартират подробни проучвания на черепите в опит да научат повече за ритуалите и посмъртното отнасяне на принесените в жертва. За два сезона разкопки са събрани 180 съвсем цели черепа и хиляди фрагменти.
Изследванията демонстрират, че обезглавяванията са чисти и идентични, а плътта е отстранена след гибелта. Най-голяма част от изследваните черепи, към три четвърти, принадлежат на мъже на възраст сред 25 и 30 години, към 20% от останките са на дами, а 5% са на деца. Били са в относително положително здраве, преди да бъдат пожертвани.
Изследователите за първи път са съумели да изчислят размера на оборудването, като са употребявали размера и дистанцията на дупките, пробити в черепите за слагане върху дървените колове. Според изчисленията им стената от черепи е дълга 35 м, необятна сред 12 и 14 м и висока сред 4 и 5 м.
Открили са и черепи с останки от хоросан, които явно са били залепени за някоя от двете ситуирани по фланговете кули, за които има исторически доказателства. Кулата е била висока най-малко 1.7 м (виж галерията) и с диаметър 5 м в най-голямата си част.
Археолозите пресметнали, че едновременно са били показвани по няколко хиляди черепа. Учените очаквали това да са остатъци от млади мъже, каквито са били воините, и останали озадачени от съществуването на детски и женски черепи. Досега са открити над 670 черепа, а броят ще пораства с продължаването на разкопките.
