- Изследването ви за условията в арестите и затворите е

- Изследването ви за изискванията в арестите и пандизите е извършено в няколко страни, членки на Европейския съюз. Къде е най-тежко ситуацията?
- Изследването е направено от пет неправителствени организации в четири страни от Европейския съюз, а точно: България, Румъния, Гърция и Белгия. Като цяло ситуацията е най - тежко в България. В Гърция има повече пандизчии, които се оплакват от малтретиране, само че гръцките сътрудници са създали проучването в единствено един затвор, Коридалос, където има доста чужденци, а те се оплакват доста повече от малтретиране в сравнение с гърците. Те имат и по - неприятен достъп до адвокатска отбрана. Така че в случай че се направи представително за всички затвори като при нас, малтретирането при тях ще е по-малко.

- Вашето наблюдаване е траяло две години. Какви са структурните проблеми в досъдебното наказателно произвеждане у нас и неговото сходство с европейското право?
- Периодичните наблюдения на Комитета на Съвета на Европа за попречване на изтезанията, Комитета на Организация на обединените нации срещу изтезанията и БХК върху достъпа до юрист по време на полицейското задържане установяват повсеместна процедура на отвод от юрист от арестуваните, която постоянно наподобява да е резултат от непозволен напън или операция от страна на органите по задържане.

Друг установен проблем е, че в декларацията, която се дава на всяко арестувано лице, не е вписано, че арестуваният има право да резервира безмълвие, т.е. че не е задължен да дава отговор на въпроси на полицията, нито че има право да се съветва с юрист, преди да реши дали да дава пояснения.

В този смисъл тази декларация се разграничава от декларацията, предложена от Директива 2012/13/ЕС от 22.05.2012 година по отношение на правото на информация в наказателното произвеждане. Тази инструкция не е транспонирана от Република България, въпреки че срокът за транспонирането ѝ е изминал на 02.06.2014 година Правото на арестувания да резервира безмълвие не е регламентирано нито в ЗМВР, нито в Инструкция №8121з-78 от 24.01.2015 година за реда за реализиране на задържане, оборудването на пространствата за настаняване на арестувани лица и реда в тях в Министерство на вътрешните работи, макар че категорично се съдържа в член 3, пар. 1, б. „ д “ от Директива 2012/13/ЕС.
Обичайно е със арестуваните лица да бъдат провеждани диалози, наричани „ беседи “. Тези диалози се водят от полицейски чиновници, които не вземат участие в следствието по делото. Те нормално са оперативни служащи, които нямат обвързване да разяснят на арестувания правото му да резервира безмълвие, нито да го предупредят, че думите му могат да бъдат употребявани в негова щета. Тези беседи не съставляват разпит по смисъла на Наказателно-процесуален кодекс, респективно арестуваният, участващ в „ беседата “, няма качеството на очевидец. Под този предлог не му се коментира и правото да не приказва за условия, които биха уличили в осъществяването на закононарушение него или негови близки.

Поради събитието, че арестуваният не е и обвинен, не му се коментира, че има право да не дава пояснения.

Често наказателните каузи съдържат протоколи за разпит на полицейски чиновници, провели „ беседи “ със арестуваните лица, които свидетелстват какво арестуваните са разказали за закононарушението, в осъществяването на което след това са упрекнати. По този метод казаното от арестувания, без да е предизвестен за последствията от думите му, се документира в делото като извънпроцесуално самопризнание и се употребява от съда в негова щета при постановяване на присъдата. Дори когато подсъдимият отхвърля, че е декларирал пред полицейския орган избрани обстоятелства, или твърди, че думите му са изопачени или пък изтръгнати със закани или с обещания за освобождение,

съдът постоянно се доверява на показанията на очевидеца служител на реда .

Такива показания на процедура са и непроверяеми, тъй като тези диалози не се документират и от тях не остава диря в делото. Европейски съд по правата на човека неведнъж е постановявал, че признанието, направено в полицията от арестувано лице, не е непринудено и извънпроцесуално самопризнание. Така по делото Биков против Русия (Bykov v. Russia) Европейски съд по правата на човека приема, че правото на несамоуличаване или на опазване на безмълвие е обвързвано на първо място с волята на обвинения да резервира безмълвие и допуска прокуратурата да се стреми да потвърди повдигнатото обвиняване, без да прибягва до доказателства, получени посредством насила или напън макар волята на обвинения.

- В България данните са събрани на база интервюирани 1010 лишени от независимост, чиито досъдебни производства са почнали след 1 юли 2019 година Обобщеният резултат е…
- Голяма част от данните, получени в границите на направеното проучване, разкриват разлики в третирането на неотдавна лишените от независимост, които принадлежат към главните етнически групи в България, към чужденците, дамите и младите лишени от независимост, в голям брой аналогични или относимо сходни обстановки. Такъв да вземем за пример е казусът с ромите – жертви на полицейско принуждение, съпроводено с обиди, визиращи етническата им принадлежност. Изследването затвърди редица проблеми в българската система на наказателно правораздаване, които водят до съществени нарушавания на правата на индивида – огромен брой арестувани от полицията, против които се използват непропорционално мощ и помощни средства; неприятния достъп до адвокатска отбрана по време на полицейското задържане; несъответстващия достъп до медицински обзор незабавно след задържането; неприятното качество на адвокатска отбрана по време на досъдебното производство; несъответстващото известяван за правата по време на полицейското задържане; неприятните битови условия на задържане в следствените арести.

- Какви права има един арестуван?

- Задържаният има право:
- да знае в осъществяването на какво закононарушение го обвиняват;
- да резервира безмълвие – може да откаже да даде пояснения пред проверяващите органи;
- има право на адвокатска помощ – в случай че арестуваният не може да си разреши да заплати адвокатско
възнаграждение, може да му бъде назначен бранител по реда на Закона за правната помощ; в случай че арестуваният бъде
признат за почтен и бъде оневинен, разноските по отбраната остават за сметка на държавата;
- в случаите, когато присъединяване на бранител не е наложително, арестуваният може да се откаже от юрист – хубаво е обаче преди да вземе решение за отвод от адвокатска отбрана, арестуваният да организира най-малко една среща с юрист и да си обясни вероятните последствия;
- в случай че при задържането в полицията лицето се е отказало от юрист, във всеки идващ стадий от производството може да преразгледа решението си и да се свърже с адвокат;
- арестуваният има право да се срещне с юриста си и да беседва с него уединено, без наличието на полицейски чиновници – това може да се случи и преди провеждането на разпит в полицията или от други органи;
- връзките сред арестувания и юриста са поверителни – те са предпазени от адвокатска тайна;
- юристът може да участва дружно със арестувания по време на разпит в полицията или от други органи, както и при осъществяването на други дейности по разследването;
- арестуваният има право да апелира по правосъден ред задържането, в случай че смята че то е незаконно;
- има право най-малко един негов непосредствен да бъде известен за задържането и арестуваният персонално да беседва или да се срещне с него;
- в случай че арестуваният е жител на непозната страна, следва да бъдат известени консулските управляващи на съответната държава;
- в случай че арестуваният не приказва български език, при разпит има право на вербален превод на език, който схваща – той може да изиска главните документи по делото да бъдат преведени на понятен за него език;
- арестуваният има право на безвъзмезден медицински обзор при потребност – в случай че арестуваният желае прегледът да бъде осъществен от посочен от него доктор, разноските за прегледа са за негова сметка;
- има право на рандеву с негови близки, както и да получи от тях пратки и храна – това се прави в наличието на полицейски чиновник и под негов контрол;
- в случай че лицето е арестувано въз основа на полицейска заповед, то би трябвало да бъде освободено, когато отпадне основанието за задържане или изтекат 24 часа. Ако лицето е арестувано въз основа на прокурорско разпореждане, задържането не може да продължи повече от 72 часа, без лицето да се яви пред арбитър.