Учени откриха небиологичен механизъм за образуването на органични вещества на Марс
Изследването е направено въз основата на марсианския астероид ALH-84001, който е бил открит в Антарктида през 1984 година. Учените считат, че това е едно от най-древните парченца скали, откъснали се от Марс в неговото далечно минало и след това попаднали на Земята.
Ендрю Стийли, водещият създател на научната обява в Сайънс, си е партнирал със свои сътрудници от Карнеги, както и с откриватели от Немския проучвателен център за геологични науки, Свободния университет на Берлин, галактическия център на НАСА “Джонсън ”, с цел да подложат астероида на голям брой сложни проучвания – изотопен разбор, спектроскопия, снимане в наномащаб.
Учените откриха, че в античното минало на Марс са протичали взаимоотношения сред скалите и водата, сходни с тези, които се случват и на Земята. Два са главните процеси, които са оформили химичния състав на марсианските скали. Единият се назовава серпентинизация – когато богати на желязо или магнезий скали взаимодействат с течаща вода и по този начин минералогичната им конструкция се трансформира, като се отделя водород. Другият е карбонизация – когато протичат реакции сред скалите и богата на въглероден диоксид кисела вода, водещи до образуването на карбонатни минерали.
Все още не е ясно дали тези процеси са протичали по едно и също време или поредно, само че данните демонстрират, че взаимоотношенията сред водата и скалите не са траяли дълго. Измерванията също по този начин удостоверяват, че в хода на реакциите са се образували органични субстанции от редукцията на въглероден диоксид.
Но въпреки че в този момент към този момент ни е прочут небиологичен път за синтезирането на органични субстанции на Марс, това не е неприятна вест за търсенето на живот на планетата.
“Този вид небиологични, геологични реакции са виновни за натрупването на пул от органични съединения, от които животът може да е еволюирал. Това е сигнал, който би трябвало да вземем поради, до момента в който търсим доказателства за отминал живот на Марс ”, безапелационен е Стийл. “Нещо повече, в случай че тези реакции са протичали на античния Марс, значи е трябвало да са протекли и на античната Земя и евентуално могат да обяснят резултатите, които видяхме на луната Енцелад на Сатурн. Всичко, което е належащо за този вид органически синтез, е морска вода, която съдържа разперен въглероден диоксид, процеждаща се през вулканичните скали. Търсенето на живот на Марс не е просто опит да си изясним въпроса дали сме сами във Вселената. Той се съотнася и към изискванията на Земята и визира въпроса – от кое място сме пристигнали ние? ”
Инфо: институт за просвета на Карнеги
