Милиони афганистанци, които живеят в Пакистан, са заплашени от депортиране
Роден и израснал в Пакистан с родители, избягали от прилежащ Афганистан преди половин век, 18-годишен юноша , който не пожела да назове името си, споделя пред “Associated Press ”, че се е озовал в ръцете на полицията в Карачи , която му е конфискувала парите, мобилния телефон и мотоциклета, а по-късно го е изпратила в център за депортиране . Изплашен и комплициран, той прекарал там три дни, преди да бъде изпратен назад в Афганистан – място, на което в никакъв случай не е бил, без да има опция да вземе със себе си никакви персонални движимости с изключение на облеклата на гърба си.
Младежът е един от минимум 1,7 милиона афганистанци , които са възприели Пакистан като собствен дом , до момента в който страната им е затъвала все по-дълбоко в последите от дългогодишна война. Те обаче живеят там без законово позволение и в този момент са обект на жестоки репресии против мигрантите, които съгласно управляващите на Пакистан би трябвало да изоставен територията на страната колкото се може по-скоро. От октомври предходната година, когато започнаха репресиите, досега, към 600 000 афганистанци са се завърнали наложително в родната си страна, което значи, че най-малко един милион към момента са в Пакистан и се укриват . Те се стремят да заобикалят по всякакъв начин публичното внимание, изоставили са работата си и рядко напущат кварталите си от боязън, че могат да бъдат идващите в листата за депортиране. За тях е по-трудно да печелят пари, да си наемат жилище, да си купуват храна или да получават здравна помощ, тъй като рискуват да бъдат хванати от полицията или да бъдат докладвани на миграционните управляващи.
Младежът, който се съгласи да приказва анонимно пред медията, работи като монтьор в автосервиз от 15-годишна възраст. Той споделя, че изпитва мощен боязън от арест и депортиране. Подал е молба за приемане на документи за законно престояване, които има и фамилията му, само че е малко евентуално да получи такива, защото към днешна дата Пакистан към този момент не издава документи за афганистанските бежанци или техните деца.
„ Животът ми е тук. Нямам нито другари, нито семейство в Афганистан. Нищо, “, споделя той.
Младият мъж споделя, че се е върнал за известно време в Афганистан , където талибанските управляващи са му дали скромна сума , с цел да стартира нов живот . Той е бил изпратен в североизточната провинция Тахар, където бил заставен да спи джамии и религиозни учебни заведения, тъй като не познавал никого, при който може да отседне. Прекарвал времето си в скитничество и игри на крикет и футбол, като вземал непознати телефони, с цел да се обажда на фамилията си. Шест седмици по-късно той взел решение, че желае да се върне в Пакистан, по тази причина отпътувал от Тахар до афганистанската столица Кабул, а по-късно до източната провинция Нангархар. Вървял с часове по мрачно, преди да се срещне с хора, пренасящи незаконно мигранти, наети от брат му в Пакистан. Тяхната задача била да го закарат до Пешавар, столицата на северозападната пакистанска провинция Хайбер Пахтунхва, против 70 $. Планът се осъществил, само че въпреки да изпитва облекчение, че се е събрал със фамилията си, младият мъж се усеща уязвим. Полицията е изписала номера върху къщите в квартала му, с цел да покаже какъв брой души живеят там и какъв брой от тях имат легални документи.
Стотици афганистански фамилии са избягали от региона след началото на полицейската интервенция, като сега има по-малко хора, при които укриващите се могат да се приютят. В такива квартали на Карачи нормално се настаняват десетки хиляди афганистанци, само че те постоянно нямат канализация и достъп до здравни или просветителни заведения. По улиците излизат малко дами, а тези, които се осмеляват да излязат на открито, носят бурки, постоянно сини, каквито по-често се срещат в Афганистан. Адвокат Мониза Какар, която работи интензивно с афганистанската общественост в Карачи, признава, че има генерации фамилии, които нямат никакви документи . Без тях те нямат достъп до съществени услуги като учебни заведения и лечебни заведения.
Афганистанците са били обект на изключително внимание от страна на пакистанските управляващи още преди актуалните репресии, като се носят клюки, че Пакистан желае да експулсира всички афганистанци, даже тези с документи. В отговор на това Пакистан твърди, че такова решение не е било вземано.
