Нов анализ на стария лунен реголит разочарова учените
Изследователите от НАСА откриха произхода на органични субстанции, открити в образците лунен грунт, събрани в хода на задачите „ Аполо “.
Образците от реголит, събрани в края на 60-те и началото на 70-те години, съдържали аминокиселини, само че дълго време наличните технологии не разрешавали да се дефинира техният генезис.
Аминокиселините са строителните детайли на белтъците, които са извънредно значими за основаването на органични структури (например кожа и косми). Когато тези органични субстанции били открити в доставените от Луната мостри, учените доста се учудили, защото повърхността на Луната е безусловно негодна за всевъзможни известни форми на живот.
Изследователите издигнали четири хипотези. Първо, има възможност, че в слънчевия вятър, заредените частици, изхвърляни от Слънцето, се съдържат съставни елементи на аминокиселини. Озовали се на лунната повърхнина (атмосфера на земния сателит на практика отсъства), те може да са се съединили и да са образували органично вещество.
Втората догадка наподобява на първата, само че допуска, че молекулите прародители са се озовали на лунната повърхнина заради реактивния газ на ракетите. Третата догадка твърди, че молекулите са доставени на Луната от метеорити.
Най-правдоподобната версия показва, че органичните съединения са били артикул на земно замърсяване от оборудването, доставено на нашия сателит по време на работата на астронавтите от „ Аполо “, или са попаднали в образците след връщането им на Земята.
Когато образците били оценени за първи път, учените открили, че те съдържат органически материал, само че не съумели да открият неговия генезис. Сега експертите на НАСА се възползвали от седем образеца за разбор и разкрили доста ниски концентрации на аминокиселини – от 105 до 1910 елементи на милиард.
С помощта на високочувствителното съоръжение на астробиологичната аналитична лаборатория на „ Годард “ откривателите съумели да дефинират изотопния състав на образците, който оказал помощ да се дефинира произходът на органичните субстанции.
Анализът посочил, че образците съдържали повече изотопи въглерод-12, в сравнение с по-малко радиоактивния въглерод-13. Това удостоверява, че органичното вещество произлиза от земно замърсяване, а не от метеорити, безоблачен вятър или ракетно гориво.
Освен това размерът на аминокиселините, открити в образците, не се връзва с нито една от четирите теории – да вземем за пример, в случай че за тяхната поява е бил виновен слънчевият вятър, то образецът, взет от повърхността, би съдържал доста повече аминокиселини. Точно по същия метод, в случай че виновността беше на ракетното гориво, то по-високата централизация на аминокиселини би била открита директно под лунния модул.
Впрочем, въпреки че множеството доказателства приказват, че откритите в лунния реголит аминокиселини са родом от Земята, изцяло е евентуално дребен % въпреки всичко да има астероиден генезис. Става дума за това, че измежду тези аминокиселини има и такива, които извънредно рядко се срещат в земната биология, само че са привични за метеоритите.
Изследването станало предизвестие за значимостта от надзор върху замърсяването в хода на бъдещи задачи.
Впрочем неотдавна в хранилищата на Националната лаборатория „ Лорънс Бъркли “ бяха открити 20 капсули с мостри от лунен прахуляк. Всички те датират от 24 юли 1970 година и са съхранявани във вакуум, с цел да се защищити скъпото им наличие.
Съдейки по всичко, това е грунт, събран в хода на задачите „ Аполо 11 “ и „ Аполо 12 “.
Учените не могли да обяснят по какъв начин в хранилището може да се изгубили толкоз скъпи мостри.
