След 70 г. Израел е изправен пред различен вид конфликт - със самия себе си
Израел построи високотехнологична стопанска система, построи най-силната войска в района и парира обкръжаващите го врагове през 70-те години от своето основаване, само че мнозина считат, че страната е изправена пред нова опасност - и то самата себе си, проучва организация France Presse, представена от БГНЕС.
70-тата годишнина от основаването на Държавата Израел на 14 май идва, когато страната се намира във война сред тези, които желаят тя да се моделира повече върху еврейските религиозни полезности, и тези, които споделят, че това ще изложи на риск бъдещето ѝ.
" Израелците са обвързани от ориста. Когато самото ни битие е изправено пред предизвикателство, ние сме дружно ", сподели Йедидиа Стерн, професор по право в университета " Бар Илън " и вицепрезидент на мозъчния концерн на Института за народна власт в Израел. Но откакто нещата са сигурни, " ние сме свободни да се борим за нашата цел ".
Законодателството на дясното държавно управление на премиера Бенямин Нетаняху, което се пробва да укрепи еврейската еднаквост на Израел, породи паника измежду известни персони в обществото. Мерките могат да се преглеждат като част от опитите за самоопределение на млада нация, издигната в библейската еврейска татковина след Холокоста, споделят някои специалисти. Тези, които ги предизвикват, споделят, че част от тяхната цел е да дадат глас на хората отвън обичайния хайлайф. Но други виждат доста от дейностите в последно време като популистка политика, която ще докара до по-малко демократично общество и, когато става дума за палестинците - апартейд.
Израел е воювал неведнъж от основаването си, само че сега не е замесен в забележителен въоръжен спор. Напрежението с палестинците е постоянно налице, само че се е стопило до най-ниския си интензитет след края на войната в Газа през 2014 година Това даде на израелците пространството на мозъка, с цел да се задълбочат в други въпроси, прецизират специалисти.
Дълбокият размисъл в държавното управление на Нетаняху се демонстрира в проектозакон, който дефинира Израел като страна нация на еврейския народ, определяйки еврейския като езика и закотвяйки " единния Йерусалим " като столица.
Наскоро проектозаконът мина на предварителното парламентарно четене. В неделя министерска комисия предложи различен законопроект, ограничителен способността на Върховния съд да заличи законите, които възприема като нарушаващи демократичните полезности. Министрите, които поддържат законодателството, споделят, че съдът е натрупал прекомерно огромна власт в салдото сред Народното събрание и правосъдната власт.
Решенията, които ги разгневиха, включват тези, които заповядват да се изтеглят противозаконните селища от окупирания Западен бряг и отлагането на проекта за експулсиране на африканските мигранти. Отделно, Министерството на културата през последните години потърси пълномощието да се въздържа от финансиране от институции, възприемани като нелоялни към Израел.
Членовете на опозицията, художниците, университетските среди и някои някогашни висши представители подлагат на критика това, което те смятат за наклонност в законодателството, вредяща за демокрацията на Израел - въпреки министрите да настояват, че думите им са пресилени. " Израелската народна власт е жива, дишаща и рита, и е по-силна от всичките ѝ критици и всички свои възлюбени ", сподели по-рано министърът на правораздаването Айелет Шакед от религиозната националистическа партия Еврейски дом.
Ранен миг в дебата за еврейската природа на Израел имаше през 1947 година, преди страната даже да бъде основана. Точно тогава секуларисткото управление на ултраортодоксалните еврейски представители се съгласи да резервира статуквото по въпросите, свързани с религията и страната. Това дава на ултраортодоксалните - строго религиозни евреи - власт над персоналния закон като брак и въвеждане на уважението към съботата (шабат) или деня за отмора в седмицата.
Споразумението остава, когато Израел разгласява своята декларация за самостоятелност на 14 май 1948 година, отразяваща устрема към прегръщане на демократичните полезности, като в същото време се акцентира еврейската природа на новородената нация. Израел няма публична конституция, само че има де факто една, наречена " главните закони ".
През 1992 година Народното събрание одобри два съществени закона, които зачитат израелските полезности като „ еврейски и демократични “, и постановат всяко законодателство да се придържа към тези правила.
„ Все по-голям брой израелци усещат нужда да избират сред „ еврейски “ и „ либерален “ и усещат, че методът, по който тези полезности се ползват в израелското общество, не е задоволително уравновесен “, отбелязва Стерн, изследванията на чийто мозъчен концерн демонстрират наклонността.
През първите към 40 година от историята на Израел преобладават светските евреи от европейски генезис със социалдемократически полезности, сподели той. Но по-късно други групи като евреите, произхождащи от арабски страни, религиозни националисти и ултраортодоксалните евреи се утвърдиха и се оформиха като мощни политически сили. Израелските араби, които съставляват към 17,5% от популацията и значително симпатизират на палестинците, също станаха по-активни политически.
В дебата все по-често се появява израелско-палестинският спор. Все по-голям брой израелски десни политици намерено се опълчват на решение за две страни и приказват, че желаят да се анексира по-голяма част от Западния бряг. Има предизвестия, че това ще докара до апартейд, защото при тези сюжети палестинците евентуално няма да получат равни права.
Един от водещите израелски създатели, Давид Гросман, твърди в неотдавнашна тирада, че посредством окупацията към този момент е основана " действителност на апартейда ". " Израел беше основан, тъй че еврейските хора, които съвсем в никакъв случай не са се чувствали вкъщи си в света, най-сетне да имат дом ", сподели Гросман.
И в този момент, 70 години по-късно, мощният Израел може да е цитадела, само че към момента не е дом.
70-тата годишнина от основаването на Държавата Израел на 14 май идва, когато страната се намира във война сред тези, които желаят тя да се моделира повече върху еврейските религиозни полезности, и тези, които споделят, че това ще изложи на риск бъдещето ѝ.
" Израелците са обвързани от ориста. Когато самото ни битие е изправено пред предизвикателство, ние сме дружно ", сподели Йедидиа Стерн, професор по право в университета " Бар Илън " и вицепрезидент на мозъчния концерн на Института за народна власт в Израел. Но откакто нещата са сигурни, " ние сме свободни да се борим за нашата цел ".
Законодателството на дясното държавно управление на премиера Бенямин Нетаняху, което се пробва да укрепи еврейската еднаквост на Израел, породи паника измежду известни персони в обществото. Мерките могат да се преглеждат като част от опитите за самоопределение на млада нация, издигната в библейската еврейска татковина след Холокоста, споделят някои специалисти. Тези, които ги предизвикват, споделят, че част от тяхната цел е да дадат глас на хората отвън обичайния хайлайф. Но други виждат доста от дейностите в последно време като популистка политика, която ще докара до по-малко демократично общество и, когато става дума за палестинците - апартейд.
Израел е воювал неведнъж от основаването си, само че сега не е замесен в забележителен въоръжен спор. Напрежението с палестинците е постоянно налице, само че се е стопило до най-ниския си интензитет след края на войната в Газа през 2014 година Това даде на израелците пространството на мозъка, с цел да се задълбочат в други въпроси, прецизират специалисти.
Дълбокият размисъл в държавното управление на Нетаняху се демонстрира в проектозакон, който дефинира Израел като страна нация на еврейския народ, определяйки еврейския като езика и закотвяйки " единния Йерусалим " като столица.
Наскоро проектозаконът мина на предварителното парламентарно четене. В неделя министерска комисия предложи различен законопроект, ограничителен способността на Върховния съд да заличи законите, които възприема като нарушаващи демократичните полезности. Министрите, които поддържат законодателството, споделят, че съдът е натрупал прекомерно огромна власт в салдото сред Народното събрание и правосъдната власт.
Решенията, които ги разгневиха, включват тези, които заповядват да се изтеглят противозаконните селища от окупирания Западен бряг и отлагането на проекта за експулсиране на африканските мигранти. Отделно, Министерството на културата през последните години потърси пълномощието да се въздържа от финансиране от институции, възприемани като нелоялни към Израел.
Членовете на опозицията, художниците, университетските среди и някои някогашни висши представители подлагат на критика това, което те смятат за наклонност в законодателството, вредяща за демокрацията на Израел - въпреки министрите да настояват, че думите им са пресилени. " Израелската народна власт е жива, дишаща и рита, и е по-силна от всичките ѝ критици и всички свои възлюбени ", сподели по-рано министърът на правораздаването Айелет Шакед от религиозната националистическа партия Еврейски дом.
Ранен миг в дебата за еврейската природа на Израел имаше през 1947 година, преди страната даже да бъде основана. Точно тогава секуларисткото управление на ултраортодоксалните еврейски представители се съгласи да резервира статуквото по въпросите, свързани с религията и страната. Това дава на ултраортодоксалните - строго религиозни евреи - власт над персоналния закон като брак и въвеждане на уважението към съботата (шабат) или деня за отмора в седмицата.
Споразумението остава, когато Израел разгласява своята декларация за самостоятелност на 14 май 1948 година, отразяваща устрема към прегръщане на демократичните полезности, като в същото време се акцентира еврейската природа на новородената нация. Израел няма публична конституция, само че има де факто една, наречена " главните закони ".
През 1992 година Народното събрание одобри два съществени закона, които зачитат израелските полезности като „ еврейски и демократични “, и постановат всяко законодателство да се придържа към тези правила.
„ Все по-голям брой израелци усещат нужда да избират сред „ еврейски “ и „ либерален “ и усещат, че методът, по който тези полезности се ползват в израелското общество, не е задоволително уравновесен “, отбелязва Стерн, изследванията на чийто мозъчен концерн демонстрират наклонността.
През първите към 40 година от историята на Израел преобладават светските евреи от европейски генезис със социалдемократически полезности, сподели той. Но по-късно други групи като евреите, произхождащи от арабски страни, религиозни националисти и ултраортодоксалните евреи се утвърдиха и се оформиха като мощни политически сили. Израелските араби, които съставляват към 17,5% от популацията и значително симпатизират на палестинците, също станаха по-активни политически.
В дебата все по-често се появява израелско-палестинският спор. Все по-голям брой израелски десни политици намерено се опълчват на решение за две страни и приказват, че желаят да се анексира по-голяма част от Западния бряг. Има предизвестия, че това ще докара до апартейд, защото при тези сюжети палестинците евентуално няма да получат равни права.
Един от водещите израелски създатели, Давид Гросман, твърди в неотдавнашна тирада, че посредством окупацията към този момент е основана " действителност на апартейда ". " Израел беше основан, тъй че еврейските хора, които съвсем в никакъв случай не са се чувствали вкъщи си в света, най-сетне да имат дом ", сподели Гросман.
И в този момент, 70 години по-късно, мощният Израел може да е цитадела, само че към момента не е дом.
Източник: actualno.com
КОМЕНТАРИ